Бедност и фасади

Човек, като чете новини от последните дни, може да остане с впечатлението, че живеем в една наистина просперираща, нормална държава. То не бяха хвалби за бъдещи стотици километри магистрали, за рекорден в Европа ръст от 475% на търговски площи за м.г. у нас, за желязна фискална стабилност. Расте и броят на собственици на яхти и луксозни лимузини. Дори вчера се оказа, че неграмотен ром притежавал кола за стотици хиляди.
В това цунами от заливащи ни бодряшки съобщения се вписват и последните данни на БНБ. Според тях за последните 12 месеца сме спестили 2,832 млрд. лв. - средно по 7,76 млн. на ден. Което означава, че всекидневно всеки заделя по около левче и търчи да го внесе в най-близката банка. Така само през февруари българските домакинства са спестили 244 млн. лв. Съответно и печалбите на финансовия сектор вървят нагоре. Само за миналия месец те са скочили повече от двойно - на 87 млн. лв.
    Тук обаче неминуемо възниква въпросът кои хора са въобще в състояние на пестят. И възможно ли е наистина средностатистическият българин да пести, при положение че получава заплата от малко над 600 лв., т.е. той разполага с по около 20 лв. на ден, за да живее? А тази оскъдна сума дори намалява на средно 8 лв. дневно за пенсионерите и за безработните, ако въобще получават помощи. Коя част от тези мизерни средства, с които трябва да вегетира една немалка част от населението, при вече европейското ниво на цените у нас, може да спести човек? От кое по-напред от жизнено необходимото за оцеляването му да се лиши обикновеният гражданин в тази държава, за да влезе в статистиката на спестяващите? От скъпото и некачествено здравеопазване ли, от лекарства ли, от отопление или от залъка си...?
А че има и спестяващи, е безспорно. Но кои са те? Има една много тънка прослойка от 100 най-богати българи, които са притежавали през м.г. 12 млрд. лв., равно на 17% от БВП на страната. Те със сигурност пестят много, купуват си и скъпи яхти, и луксозни лимузини, и приказни имения у нас и в чужбина. След тях има и втори ешелон на богатите, които могат също да си позволят да пестят. Доходите на 20% от най-заможните у нас са 6 пъти по-високи от доходите на тези 20%, които са на дъното на социалната стълбица и вегетират на прага на бедността с около 200 лв. на месец. Има и каста на живеещи сравнително добре - това са хората със заплати над средностатистическата. Да речем, че това е родната средна класа. Но те днес вместо да харчат парите си, пестят все повече, защото са несигурни за бъдещето си. Което пък е индикация за това, че кризата не се възприема като отминала, както се опитват да ни втълпят медиите и правителството.
    Всичко това говори за тежка социална сегрегация и икономическа ситуация в България. И малко вероятно е спестяванията да са направени от обикновените граждани на тази страна. По-голямата част от въпросните повече от 2,8 милиарда лв. са отишли по сметките на имащите вече всичко.
А водопадът от привидно положителни съобщения е част от стратегията за управление на една потьомкинска държава, зад изкуствената фасада на която няма почти нищо реално.