Белите мечки атакуват

Като бездомни кучета белите мечки се разхождат по улиците на руското селище Белуша Губа, надничат по прозорците, събират се около коли, влизат във входовете на сградите. Такива кадри изглеждат почти нереални, но през последните дни те се превърнаха във всекидневие в селището Белуша Губа на руския архипелаг Нова земя. Един от големите рискове при усвояването на Арктика са нейните обитатели. Как да живееш и работиш в съседство с белите мечки, при това без да навредиш на хищниците? Всъщност за тези зверове не се знае кой знае колко. Учените и до днес дори не са определили броя на белите мечки в Арктика.

В селището Белуша Губа живеят 2-3 хиляди души и разтревожените местни власти помолиха за помощ. "Никога не е имало такова масово нашествие на полярни мечки", коментира Жиганша Мусин, ръководител на местната администрация, допълвайки: "Те буквално преследват хората".

Александър Минаев, който е заместник-ръководител на региона, добавя: "Хората са уплашени и се страхуват да напуснат домовете си. Родителите не желаят да пуснат децата си на училище или на ясла и детска градина".

Пухкавият звяр може да изглежда много симпатичен, но всъщност е опасен хищник. Бялата мечка е най-големият сухоземен хищник на планетата. Дължината й достига 3 метра, височината - до 130-150 сантиметра. От другите мечки я отличават дългата шия и плоската глава. Кожата на бялата мечка е черна, а козината всъщност е не бяла, а полупрозрачна. Звярът има много изострено обоняние; полярната мечка може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 километра. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка. 

Смята се, че в света има до 25 хиляди бели мечки. Те образуват около 20 популации в циркумполната зона на територията на Русия, Канада, САЩ (Аляска), Норвегия (Шпицберген), Дания (Гренландия). Представителите на различните популации се различават. Например чукотските мечки са малко по-едри от другите, а обитателите на западната част на Руската Арктика са по-агресивни от източните.

Бялата мечка е включена в Червените книги на Международния съюз за опазване на природата на САЩ, Канада, Русия.

Повечето мечки избягват хората. Реална опасност за хората са гладните хищници, старите мечки, които вече не са в състояние да ловуват, младите зверове, които още не са се научили как да си добиват храна, а също така и женските, които пазят мечетата си. Бялата мечка може да стане агресивна при неочаквана среща с човека. Въпреки привидната си тромавост, мечката е много по-бърза от човека. Положението се усложнява от това, че тъй като този хищник няма развити мимически мускули (за разлика от други хищници, например, вълци), е трудно да се предвиди настроението му и по-нататъшните действия.

Обикновено изразът на муцуната му, стига да не се зъби или прозява, е спокойно безразличен.

Защо обаче този път мечките са нахлули в селището? Мечките не са се появили в Белуша Губа случайно, казват експерти. Просто условията за съществуването им са се променили. През последните 20 години ледът в Арктика намалява. И цялата система на живот вече не може да е същата, както преди 20-30 години. Тогава наоколо е имало много ледове, на които са живеели мечките, и хората рядко са се сблъсквали с тях. Влизането на зверовете в селището по онова време било изключение. А сега вече е обичайно явление - през последните десетина година мечките са влизали в Белуша Губа вече пет пъти. За първи път обаче броят им е толкова голям, споделят хората от Нова земя. Казват, че в момента в Белуша Губа мечките са повече от 50.

Истината е доста тъжна - затоплянето на климата в Арктика води до намаляването на териториите на белите мечки. А бялата мечка е единственият сухоземен бозайник, чийто живот е тясно свързан с дрейфуващите ледове. Бялата мечка на латински неслучайно се нарича Ursus maritimus, т. е. "морска мечка". Традиционният му начин за ловуване на тюлени е от леда. Той усеща жертвата още от километър. И когато тюленът изплува, за да подиша, мечката го измъква от водата с един удар. На сушата на мечката й е много по-трудно да ловува. Онези хищници, които не успяват през лятото да отплуват от островите с ледовете, отиват там, където гнездят птиците или пък се хранят с водорасли. Някои се опитват да премерят сили с моржовете, но рядко успяват. Бялата мечка тежи около 800 килограма, а теглото на моржа достига до два тона. Но пък моржовете на брега са много плашливи - при най-малката опасност те се паникьосват и хукват към морето. В навалицата обаче се случват да загинат малки моржчета или пък болни възрастни моржове. Тогава идва времето белите мечки да пируват.

Според учените обаче ледът в Арктика през последните години е намалял с 25%, а се очаква в близко време да намалее още повече. Данни на Геоложката служба на САЩ показват, че през следващите десетилетия територията на арктическите ледове може да намалее с повече от 40 процента. 

Зверовете се принуждават да остават на брега, където храната за тях често недостига. През 2008 година бялата мечка стана първият звяр, записан в Акта за изчезващите видове, заради заплахата от изчезване, предизвикана от промяната в климата.

И ето, че днес 50-ината мечока са взели в "плен" 3000-те жители на Белуша Губа, където търсят препитание на местното сметище. Хората се опитват да ги прогонят със светлинни и звукови сигнали, но безуспешно. Оказва се, че светлинносигналните средства не плашат белите мечки: в арктическата природа няма огън. Звукът от изстрел също не е страшен за звяра: когато от ледник се отчупва айсберг, звукът е много по-силен. 

Русия категоризира полярните мечки като застрашен вид и отстрелването им е забранено от закона. Властите обаче предупреждават, че отстрелване може да се окаже необходимо, за да се гарантира безопасността на местното население, ако опитите за отстраняване на животните се провалят. Засега плановете на властите са да преместят зверовете. Природозащитните органи в Русия вече изпратиха екип от специалисти в Белуша Губа. Те щели да упоят мечоците и да ги откарат далеч от селището. Според биолози обаче това е "странно решение". Защото дори животните да бъдат откарани на 150 километра, те пак могат да се върнат - гладът е лош съветник.

Без предприемането на адекватни мерки проблемът с нашествието на бели мечки в населени места в руския Север ще се задълбочава. Това споделя пред агенция Интерфакс директорът на Световния фонд за дива природа (WWF) в Русия Игор Честин. Организацията дори е разработила проект за работа с местното население, как и в кои ситуации да се общува с този звяр. Например в Чукотка такава програма се нарича "Мечешки патрул". Подобни програми има също така в Таймир и Якутия, но не и на Нова земя.

Не само случаят с мечките в Руския север е потвърждение за климатичните промени на Земята. Тези промени вече са очевидни и се превръщат в безпрецедентна заплаха за съществуването на човечеството. Това вече наистина е въпрос на живот и смърт. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години. В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви.

Още по-тъжното е, че днес изглежда вече не стои въпросът как да спрем тези климатични промени, а как да се приспособим към тях, за да оцелеем.