13 Май 2026сряда06:55 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Актуално

Бенжо и тримата

/ брой: 58

автор:Анжел Вагенщайн

visibility 4299

Ние бяхме босоноги хлапаци от сиромашката турско-еврейска махала Орта Мезар в Пловдив,  който родителите ни все още наричаха Филибе. Един от нас беше Бенжо, който умислено прекарваше през пръстите на краката си мекия топъл прах, който след есенните топли дъждове се превръщаше в непроходима кал. Аз разказвах небивалици на зяпналите си другарчета как сме се завърнали от Франция в Пловдив с балон, как сме се спуснали по въжената стълба и прочее измислици, вероятно навеяни от писанията на Жул Верн или гледани на кино - тогава все още нямо, но все така упоително с фантазмите си.

Бенжо. Още не знаехме, че пълното му име е Бенжамен, а фамилията - Израел Варон. И не знаехме, че след години на раздяла разнопосочните ни жизнени пътеки ще се слеят в един стръмен, но далечен и светъл път, който ще мине през полицейски хайки, затворнически килии, партизански землянки и нелегални вестници с неизменното "Прочети и предай другиму". И не знаехме как можеш да бъдеш предаден другиму не от чужди, а от свои...

... След много, много години, вече побелели и поуморени, в "тихата ни есен", седяхме в мансардата на улица "Елин Пелин" - при Валери Петров - Бенжамен Варон, Христо Ганев и аз, всички четирима по различно време и по различни поводи изключвани от Партията и отново приемани, и отново изключвани за "другост", за изказани тревоги и съмнения, и пак приемани. Може би не винаги те, а ние сме били грешниците, но винаги оставахме до смърт верни на идеала, на който посветихме и живот, и надежди. Но най-верният, най-потърпевшият беше Бенжо - онуй момче, което прекарваше топлия пловдивски прах през пръстите на краката си, а после тревогите за вярната посока на Пътя през сърцето си.

И когато с тъга узнах, че той ни е напуснал далеч от Филибе, и прочетох некролога от близките му, усетих топъл лъх от якото наследство, което е оставил на близките си: "честно изживян живот, отдаден на семейството и за осъществяването на на-великия идеал на човечеството".

Сбогом, Бенжо, скъпо мое другарче от Орта Мезар!

Мексико изпраща нова хуманитарна помощ на Куба

автор:Дума

visibility 782

Бивш шеф на НАТО призова за нов алианс

автор:Дума

visibility 768

Семпъл дебют, или повече от същото

автор:Валентин Георгиев

visibility 806

ДУМА и динозаврите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 864

Когато опозицията стане фон

visibility 765

Какво разбирам аз под "справедливи цени"

visibility 792

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ