Бесилото, което роди безсмъртие

Знаменателни съвпадения ни поднася понякога животът. Мироско Райчев - талантлив учител и сърцат родолюбец от Горни Богров, роден през март 1921 г., още като ученик драматизира и прави постановка на стихотворението "Обесването на Левски". Играе Дякона. Когато самодейците бутват бурето под бесилото и дръпват въжето, Мироско пада в безсъзнание и е спасен от учителя Велин Донев. Кой да предположи, че когато е на 23 години, Мироско наистина ще бъде обесен - той е последнят антифашист, смрътник в Сливенския затвор, въдворен там и погубен в нощта на 23 срещу 24 август 1944 г. като борец за свобода. След това изпълненията на смъртните присъди са прекратени, на Дунава е Червената армия. 

В последното писмо до сестра си той пише: "Аз няма да умра". И се оказва прав. Работил е в библиотеката на читалището в Горни Богров, основано през 1927 г. по нициатива на Елин Пелин, който подарява за читалищната библиотека 36 тома свои книги. При арестуването на Мироско голяма част от книгите са разграбени и опожарени. От 1959 г. и до днес Народното читалище носи името "Мироско Райчев". Негова скулптурна фигура е в ансамбъла на сградата му в Горни Богров. 

В селото, по инициатива на читалището, отбелязаха 76 години от гибелта на Мироско. На възпоминанието присъстваха и двете племенници на Мироско Райчев. Последните негови часове в Сливенския затвор са описани от световноизвестния писател, сценарист, режисьор, антифашист Анжел Важенщайн, който е бил един от осемте очакващи екзекуция смъртници в същата килия с Мироско Райчев в Сливенския затвор. Великолепният Мироско, гърбав и прекрасен, рецитираше целия Лермонтов от край докрай на руски език, а на немски - целия Комунистически манифест, спомня си Вагенщайн. "Когато посред нощ го поведоха на смърт, той смутено ни се усмихна и каза едно спокойно "Сбогом" - сякаш се сбогува с учениците си преди края на учебната година", разказва Вагенщайн. "Намериха го за много опасен за националната сигурност и го ликвидираха", пише той. 

Анжел Вагенщайн тогава е написал дори поема в чест на Мироско, която е конфискувана в затвора и изчезва. Но неотдавна се обажда непозната жена, която се оказва директор на затворения вече музей на револйционното движение в Сливен - намерила в инвентара поемата на Джеки с бележка, че авторът й е в карцера на затвора! Читалището изпрати вчера специален плакет на Анжел Вагенщайн в знак на благодарност, че е съхранил и увековечил спомена за неговия патрон.