Без БСП рискуваме да върнем ГЕРБ

Вместо да избистрят политическата сцена, парламентарните избори я размътиха. Страната затъва във водовъртежа на две виждания, които са в челен сблъсък - да има ли анти-ГЕРБ правителство, сформирано от трите партии на протеста, или да се отиде на нови избори с очертаващия се риск ГЕРБ да се върнат във властта на бял кон, макар и в някаква коалиция.

Следизборният пейзаж

На първо четене не би трябвало да има убедителни аргументи срещу коалиционно правителство на "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Те са съмишленици в начинанието за разглобяването на модела на ГЕРБ. Вкупом ще имат най-много мандати, макар и не необходимото мнозинство за сглобяване на правителство. Но БСП им дава подкрепата си както за достигане на такова мнозинство, така и за евентуалното им бъдещо управление съгласно заявените приоритети. При това БСП не поставя условието да бъде включена в коалиционното правителство. 

Да не забравяме, че пандемията продължава, ще се точи и догодина, страната ще се нуждае от правителство, което да извършва икономическото възстановяване и усвояването на полагаемите ни се милиарди евро от ЕС по начин, който да демонтира модела на ГЕРБ.

Разбира се, че "протестното правителство" ще има минуси, най-вече заради неопитността му, особено що се отнася до очаквания мандатоносител "Има такъв народ". Но в другите две формации има лица и среди, които знаят как работи държавната машина.

Но ето, че в сигналите, които идват от "протестните партии", се улавя друг и далеч по-тежък и може би решаваш недостатък - политически инфантилизъм и идеологическа слепота (или праволинейност). "В разговори и пазарлъци за правителство с партиите на статуквото ГЕРБ, ДПС и БСП не влизаме. Казали сме ясно, че ще водим разговори с "Има такъв народ" и "Демократична България" за общи действия след влизането ни в парламента", отсече Мая Манолова в разразилия се преди дни спор със съмишленика Николай Хаджигенов от "Изправи се! Мутри вън!". Той пък смята, че "протестното правителство" трябва да направи компромиса и да приеме рамото на БСП. 

Идеологическо тесногръдие

Мнозина смятат, че чарът на Мая Манолова е, че е "устата", но в случая щеше да бъде още по-чаровна, ако бе премълчала. Защото хвърли върху себе си сянката на невежеството. Каква партия на статуквото е БСП, след като четири години водеше такава мъчителна, но твърде самотна и губеща, за съжаление, битка срещу мутренския модел на ГЕРБ и ДПС? Да, БСП е системна политическа сила, но това изобщо не означава, че е партия на статуквото. Опитен политик с претенции на държавник, каквато е г-жа Манолова, трябва да прави разлика между тези две понятия. Дали Мая Манолова не трябва да бъде върната на поправителен по политически науки? 

А как ли новите партии в парламента ще наложат своите закони за демонтажа на герберското законодателство без гласовете на БСП, без разговори с нейното ръководство и парламентарната й група? Затова чиста проба политически инфантилизъм ще бъде да се разграничават или конфронтират докрай с третата парламентарна сила. Излиза, че "парламентарният новобранец" Николай Хаджигенов е къде по-зрял и с повече държавническо мислене, отколкото политически обиграната иначе Манолова, макар че подозренията й за политическа нарцистичност у Хаджигенов може и да не са съвсем лишени от основание.

Решаващият ход на "Има такъв народ" 

По обясними причини решаващ ще бъде ходът на Слави Трифонов. Засега партията "Има такъв народ" многозначително не обелва дума за бъдещите си действия. Но досегашните й сигнали подсказват, че тя също праволинейно възприема БСП като партия на статуквото. Ако Трифонов върне мандата, без да направи дори опит за сформиране на "протестно правителство" и залага на победата на предсрочни избори, това ще означава, че България е изтървала питомното и се е юрнала по дивото. Има основателни предположения, че изборите наесен ще възпроизведат сходен резултат. Има и пресилени очаквания, че служебно правителство на анти-ГЕРБ президента Румен Радев ще "разкости" политическата инфраструктура на тази партия, защото обективно то няма такива пълномощия. Промените в прилагането на изборното законодателство едва ли ще са достатъчни.   

И тогава пак ли нови избори? И пак ли отлагане на икономическото възстановяване и усвояването на евросредствата, което да не е "ала Борисов"? За такъв развой предупреждава значителна част от обществото, макар че също значителна част налага и противоположната опция.

Така или иначе, всеки отказ от правителство ще означава противниците на Бойко Борисов да работят за него и за тържеството на онова, срещу което се обявяваме 60-70 процента от българите.