Без формули и ала-бала

Нощта на изборите.
Делян Пеевски тъне в мистична неизвестност. Вместо него пред камерите застава политическият му оръженосец - кметът на Кърджали Ерол Мюмюн.
Това, което каза, трябва да остане в историята. Защото такъв грандиозен спектакъл рядко някога е бил разиграван по време на целия преход било преди, било след избори.
Питат го каква е формулата за управление. Отговорът е епичен: "Формулата е следната: каквото й да бъде формулата, важното е да има редовен кабинет".
Журналистите са като напръскани с нервнопаралитичен газ след това откровение. Следва ново питане - с кого ще водят диалог хората на Пеевски. Отговорът е моментален като изстрел: "Не е нужно да се рамкираме и да изпадаме в конкретика с кого можем и с кого не можем да водим диалог...".
В този миг зад гърба на Мюмюн бившият евродепутат и настоящ кмет на Джебел Неджми Али се изстрелва като политкомисар, защото усеща, че работата става дебела. Добира се до микрофоните и в движение внася уточнение във "формулата". Пеевски и компания щели да търсят братя-евроатлантици, с които да управляват. Евроатлантическия вектор, европейските ценности, дрън-дрън и всичко останало...
На Мюмюн му е необходимо известно време, за да осъзнае къде е престъпил партийните повели, но после почва да кима вдъхновено. Истинска антропологична катастрофа. Политически апокалипсис, но особено ярка метафора за метастазите на бг-евроатлантизма.
Всъщност Пеевски и неговата партия не са политическо явление. Кадрите на мастития бизнесмен ясно го демонстрират. Няма формули за участието във властта. Самото участие е от значение. Политиката, превърната не просто в келепир, а в корпоративен мениджмънт. На този фон опитът за инжектиране на някакъв политически смисъл е бутафорен. Евроатлантизмът не е философия, а само луксозна рокля за максимална привлекателност. Именно това технологично разбиране за политиката извращава българските обществени процеси. Когато изтръгнеш идеите от политиката, получаваш Ерол Мюмюн по телевизора. А фактът, че неговата политическа сила с корпоративен устрем стана четвърта, може единствено да ни изплаши за бъдещето на страната. За тези хора няма формули, няма ала-бала, всичко е участие в политиката на всяка цена, дори и върху труповете на надеждите за различна България. Все пак гласът стигна до 500 лева, инвестицията трябва да се избие, нали така? Няма какво да си играем на формули...