Без надежда

Имало е парламенти, които са чакани с надежда. 50-ото Народно събрание не е от тях. Резултатите от изборите показаха няколко драматични неща: апатия, обезверение, шокиращо ниска активност, отчаяние и стаен гняв в остатъчните избиратели.
Това е сигурен признак за безнадеждност.
Никой не чака нищо хубаво от поредното Народно събрание, което от самото начало затъна в политически театър, интриги, спорове и подмяна на големите цели...
Голямата тема на обществото - война или мир - по никакъв начин не е отразена в преговорите на първата политическа сила. Безкрайните нелепици за евроатлантизъм на всяка цена все по-често се посрещат със стържене на зъби. А всички останали теми са маловажни на фона на този екзистенциален въпрос. Ако България бъде въвлечена във военни действия, ако управляващите икономи на геополитическото статукво ни вкарат в конфликт, нищо друго няма да има смисъл.
Но какво виждат хората на старта на парламента - групичка от костюмари си разпределят бъдещи министерства и никой не поставя значимите теми. Големият въпрос стои без отговор. Това още отсега лишава 50-ото НС от смисъл. Лишава го и от бъдеще. А подобни мъртвородени парламенти няма как да осигурят и качествено управление. И на фона на това политическо безсмислие нека никой да не се учудва, че хората не искат да гласуват.