Без пари работим, докато можем, после затваряме

- Виждам, че някои преподаватели сте излезли на улицата със студентите си.
- При протеста им миналата сряда ние също подкрепихме студентите си. Надяваме се, че и те ще ни подкрепят нас на 1 ноември, когато ние ще протестираме.
- Заради какво е протестът?
- Заради финансовото състояние, в което се намира университетът. Нашият проблем не е само, че парите са малко, а е, че спирането на парите беше направено по такъв начин, че накрая на годината университетът просто няма как да съществува. Ако предварително от началото на 2010 г. бяха обявили, че ще намалят субсидиите с 20%, можехме да вземем някакви мерки. А във втората половина на годината и в края особено, не можем да вземем никакви други мерки, освен да затворим. Защото парите са използвани нормално в първите 6 месеца, а след това изведнъж със задна дата ги отрязаха на база цялата година. Така в края на годината субсидиите за всеки месец са намалени всъщност двойно и нямаш друг вариант, освен да работиш, докогато можеш, и после да затвориш аудиториите.
- Но министрите Дянков и Игнатов опонират, че в СУ парите не се разпределят правилно.
- Има проблем и в университета, но пак повтарям: ако в началото на годината знаехме с какви пари ще се разполага през 2010 г., университетът би могъл да ги разпредели някак по-различно. Въпреки че, колкото и разумно да бяха разпределени, при толкова орязан бюджет дългът на университета нараства - вече са 28 млн. лв. Когато нямаш пари, не можеш да правиш и реформи, това е изключено. Най-вече не можеш да осигуриш каквото и да било равнище на обучението.
- За 2011 г. проектът за бюджет предвижда субсидиите да останат на нивото на орязаните за 2010 г. Така ще е и за следващите 3 години. Какво означава това?
- Ако останат на нивото след актуализирането на бюджет 2010, това означава, че нито студентите, нито преподавателите, нито университетът могат да съществуват и да осъществяват каквото и да било образование, камо ли качествено.
- Как възприемате идеята на министър Игнатов да се обединяват вузове и накрая да останат 12-13?
- Тази идея беше отправена преди всичко към техническите вузове, които дават инженерно образование, с надеждата, че ще се подобри обучението. Т.е. идеята не се отнася за нашия университет. Но не мога да си представя, че този род реформиране, което изисква време, а изисква и трансформации, може да бъде направено без каквато и да било финансова подкрепа. Това просто не ми се вижда възможно. 
- Какво се случва в университета, след като Конституционният съд върна закона за академичния състав?
- Ами, спрени са конкурсите. Правят се конкурси само за асистенти, но те са временни, с уговорката, че ако бъдат назначени, после когато законът влезе в сила, отново трябва да минат през същия конкурс. Същото е с докторантите. Има проблем, разбира се, той пречи за развитието на научния потенциал, но поне не пречи на функционирането на университета. За разлика от липсата на пари. Нашият голям проблем е, че няма как да съществуват университетите, ако се запази орязаният бюджет. Нашето компромисно искане е да остане за идната година поне първоначалният бюджет, приет за 2010 г., не намаленият. А след това с промени, икономии, трансформации да се осигурят условия за обучението, които да не са под допустимото.
- Напускат ли млади преподаватели от СУ, студенти?
- При нас засега не напускат. Една част от докторантите просто не завършват своята докторантура. Но студенти и преподаватели не напускат, първо, защото ние сме хуманитарна специалност, история, второ, защото нашата професия е призвание. И това призвание носи голямо удовлетворение въпреки мизерните материални условия, в които съществуваме. Като тенденция обаче всеки, на когото му бъде предложена в чужбина по-добре платена работа и по-добри условия, вероятно би напуснал. И къде отиват тогава традициите на 120-годишния университет е моят въпрос.