Без шампанско и сълзи

Без шампанско лентата на цифровия ефир бе прерязана. Наред със сериозните въпроси около сагата с цифровизацията за хиляди българи церемониалният старт донесе снежинки и сини екрани. Според официалните данни до момента за преминаването от ефирен към цифров сигнал са отпуснати на два пъти по 17,5 млн. лв., т.е. около 35 млн. лв. Първия път парите отидоха за реклами, от които нищо не научихме, но наизустихме. Но пък бе осъществена най-скъпата рекламна кампания, финансирана с държавни средства. И да питаш защо се наляха милиони в телевизиите - същите, които имат сметка без пари да рекламират цифровизацията. Втория път парите бяха отпуснати за декодери за социално слаби. "Машинки" все още няма за всички, на които се полагат.
Време е някой все пак да каже колко платихме досега за цифровизацията? И колко предстои да даваме? Кой подведе милиони хора, като не им предостави цялата информация за цифровизацията? Защо момчето от кутията не каза, че всъщност разлика за потребителите, освен в качеството на картината, не се задава на хоризонта в близко бъдеще? Напротив, в някои райони тв сигналът секна. И докато представители на дигиталния разпространител обясняват как са преизпълнили ангажиментите си, в държавата остава топката да реши проблема на останалите "на сухо". След няколко години подготовка, милиони левове за реклама, ангажименти на няколко държавни институции, и накрая... Бумерангът отново се върна. От Комисията за регулиране на съобщенията, която уж участва в цялостния процес, вдигат рамене и прехвърлят топката на... държавата. А те за какво са?  
Тепърва ще се прави цялостен анализ в кои райони на страната колко хиляди са без телевизия. Защо не бе направено досега? Докато държавата реши как да помогне, ще се потрошат маса пари. Междувременно хората ще се справят сами със свързването. Сълзите няма да помогнат, а и на кого да се оплачат?