Бездънна яма

Преди години един от шефовете на БДЖ, щом станеше дума за компанията, цитираше разказа на Вазов "Дядо Йоцо гледа". Всяка сутрин героят от него се възкачвал на скала в Искърското дефиле, за да чуе тракането на трена, защото за дядо Йоцо той е бил символ на държавата. Щом влакът се движи, значи и държавата съществува. Железниците отдавна не са подобен символ. В наши дни те станаха синоним на корупция и некадърно управление. Иначе няма как да се обясни плачевното им финансово състояние, превърнало се в хронична болест.
Точно преди 20 години Световната банка отпусна първия заем, който трябваше да бъде използван за оздравяване на дружеството. Парите бяха изхарчени, но железниците продължиха да затъват. При всеки опит за промяна, каквато е например закриването на губещи линии, започваха протести. Миналата седмица кредитори запорираха сметките на дружеството, защото не си обслужва заемите. Сега МФ ще отпусне спешно 20 млн. лв. с цел то да не фалира. Освен 200 млн. лв. субсидия през 2017 г. жп превозвачът получи 62 млн. лв. помощ. Той разчита основно на приходи от товарни превози, но при тази умряла икономика няма какво да се превозва. Освен това и за малкото товари БДЖ се конкурира на свободния пазар с други превозвачи. Финансовият министър Владислав Горанов заговори и за защита на БДЖ от нелоялната конкуренция на автобусните превози. При "лошия" социализъм просто имаше правила. Не се допускаше дублиране на автобусни и жп линии. Днес това е невъзможно. Няма да говорим за качеството на услугите на БДЖ.
Сега се очаква летище София да бъде дадено на концесия и с парите от нея БДЖ да се оздравява за пореден път. Не е трудно да се прогнозира, че отново ще бъдат изхарчени едни милиони без никакъв ефект, защото националната жп компания се оказа бъздънна яма, където се срещат корупцията и некадърното управление. Май някой много иска да я фалира...