05 Март 2021петък00:58 ч.

Безпаметно време

/ брой: 152

автор:Алеко Бичевски

visibility 1116

Тези дни научихме много важни новини. Починал известният софийски тарикат Трайчо Манекена. Пребили участник в гей парада. Ангел Караньотов атакувал с мотор БНТ. Вдигнали заплатите на стриптийзьорките по морето. Бабките-джуджета от с. Ресилово казали не знам какво си. Премиерът открил тържествено част от магистрала. 
По същото това време почина големият български историк проф. Георги Бакалов, а на 30 юни се навършиха 10 години от смъртта на колоса на българската литература Николай Хайтов. Обществото като цяло проспа тези две събития. Дето се вика, с по два реда и две думи (ДУМА е изключение) бяха отбелязани кончината на един от най-големите византолози в света и годишнината на автора на "Диви разкази" и "Капитан Петко войвода". За отношението на държавата пък да не говорим. Никой от по-известните действащи в момента властници не бе забелязан на поклонението на проф. Бакалов в Софийския университет. Министърът на културата намери време да псува цветисто в сградата на собственото си министерство пред български и турски кинаджии. Но не намери време да произнесе задължителните слова към паметта на проф. Бакалов и Николай Хайтов. Ако не може да ги измисли сам, има си пресаташе - да му ги напише. Това говори много в какво се е превърнала голяма част от нацията. Безпаметна. Безродна. Безразлична. Нация, която почита бездарието и пошлостта, а забравя стожерите на своята писмовна култура.
През март 2011 г. може би най-големият тогава жив български историк проф. Георги Бакалов научи от медиите, че е уволнен от поста директор на Национална агенция "Архиви". Уволнението бе инициирано от Симеон Дянков без мотиви, без да го повика, без да разговаря с него, без да му каже защо. Великолепният учен, изключително скромният, почтен и добър човек, който дълги години живееше с тежко злокачествено заболяване, трудно понесе това публично унижение. Дали то провокира скоротечното развитие на болестта, може само да се гадае. Във всеки случай обаче случилото се с него беше грозна картина.
Неглижирането на годишнината на Хайтов пък е още по-грозна. Той не заслужава тази съдба. Защото големият родопчанин бе не само литературен класик, той бе национален пророк. През 2001 г. в книгата си "Който има уши, да чуе..." Хайтов пише:
"Протеклите у нас след 1992 г. събития ме убедиха, че преживяното в този период е най-драматичният завой в родната ни история..., който ни подлага на върховно изпитание като държава и народ. Това е пряка последица от приложената у нас "шокова терапия" и възцаряването на произвола, за да бъде разграбено националното богатство... Имаше преди ключови понятия като "грях", "срам", "добро" и "зло", "съд" и "справедливост", "човещина" и "милосърдие". Днес човешките идеали са ограничават в едно единствено изискване - печалбата, Успехът."
Хайтов бе прочут не само с огромния си талант, твърдост и упоритост, но и с невероятната си историческа интуиция. Той пръв предсказа апокалипсиса, настъпващ над отечеството от безогледната приватизация, съзнателното разсипване на образованието и културата, упадъкът на нравите. Със своята бойна и неуморна поблицистика той всеки ден предупреждаваше за пътя на Разрухата, по който сме тръгнали: "Емигриралите през последните 10 години са общо 750 хиляди. Половината от тях са с университетски и гимназиални дипломи. Като се пресметнат парите, вложени в образованието им (средно по 40 000 долара на човек), излиза, че България е изнесла качествена мозъчна тъкан за над десетина милиарда долара... Сложете в сметката неродените у нас деца на "бежанците"... тази загуба в човешка сила е три пъти повече от сборното число осакатени и убити през всички войни, водени от Царство България до 1945 година."
Още в началото на прехода той предвиди, че неизбежно ще настъпи кърджалийското време на приватизация на красивата българска гора. Че алчността, неграмотността и безродието на новите "капиталисти" ще се окажат смъртна заплаха за това национално богатство. Ето, че последните екологични събития на Орлов мост потвърдиха и тази му прогноза.
"Няма да го видя - твърди този титан на българщината малко преди смъртта си, - но ще минат 15-ина години и ще се намерят хора, които да поведат борба за България, но дано не е късно."
Както вървят нещата, Николай, май вече е късно. Безпаметното време ще отмие всичко.
  
 


  

Омбудсманът поиска прозрачно отчитане на парното

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 44

С голямо зъкъснение тръгват пари към средните фирми

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Българската икономика е най-слабата в ЕС

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Зоран Заев получи вот на доверие

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 44

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 108

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ