Безсмислени икономически успехи

Представете си лекар, който определя здравословното състояние на пациента въз основа на цвета на очите, дължината на косите или кой номер обувки носи. Официалната икономика не постъпва много по-различно. Експертите хвалят България за отлични резултати като сравнително висок ръст на БВП, нисък публичен дълг, стабилна валута, значителен експорт. Но независимо че се ползват от всички, тези утвърдени показатели невинаги дават реална представа за икономиката, а по-скоро са нейни външни белези. 

Да вземем експорта: в стойностно изражение той вече надхвърля 67% от БВП, което ни поставя на 24-о място в света (и още по-напред, ако не броим офшорните зони). За традиционния икономист това е белег на отвореност и интеграция в глобалните процеси. Но за човека в България - освен ако не работи в някое експортно предприятие, износът не значи нищо. Данните показват, че към 2018 г. около 40% от износа ни е под формата на суровини и материали. Все още доставяме на света метали, зърно и дървесина вместо компютри, деликатеси и култура. Да, има подобрение в това отношение, но едва с няколко процентни пункта за последното десетилетие. 

Противоречив показател е и кредитната активност. Според БНБ за трите години до края на март 2019 г. кредитите на домакинствата са нараснали в стойностно изражение с 23.5%. Доверието в икономиката се покачва - ще заключи експертът, забравяйки, че теглените кредити трябва да се връщат, и това ще става в условия на покачващи се лихви.

Същата двойственост се вижда и в други числа, с които утвърдените експерти защитават политическите си препоръки. Така ниският държавен дълг може да се счита за белег, че държавата пренебрегва бъдещото развитие, а високият ръст на БВП не значи нищо за благосъстоянието на една страна, ако заедно с производството нараства и неравенството. Всъщност животът в една страна може да е отличен, дори БВП да е нисък, а други икономики са белязани от вътрешни противоречия, независимо че БВП ударно се покачва. 

Това, което има значение за икономиката, са хората и тяхното съвместно съществуване. Нито публичният дълг, нито дефицитът по текущата сметка, нито БВП, нито средният доход ще ни кажат как се развива една страна. Много по-съществени са демографските показатели като детска смъртност, естествен прираст, миграция. А те говорят по-различни неща за българската икономика, отколкото наръчниците на МВФ и Световната банка. 

Какви са икономическите перспективи пред България, щом ООН очаква населението на страната към 2060 г. да спадне под 5 млн. души, т.е. плътността на населението ще стане едва 45 души на кв. км. Тогава за кого строим всички тези магистрали, тунели, електроцентрали, молове? Дали наистина за българите? 

Дотук старата мъдрост ни подведе много пъти и затова новата политика трябва да поеме по нови пътища. Страната ни не се нуждае от стратегии за двойно по-бърз икономически ръст, а от идеи как животът на българите да стане по-добър - с това, което вeче имаме.