Безсрамието Борисово

В петък, обичайния ден за парламентарен контрол, депутати задаваха въпроси, министри отговаряха. Въпроси бяха зададени и на министър-председателя Бойко Борисов. Въпрос към него постави и народният представител Георги Божинов по повод изявленията му на третия конгрес на репресираните от комунистическия режим, състоял се на 14 май т.г. На конгреса Борисов се нахвърли с цялата си мъжка решителност срещу комунистите, които са подложили на репресии своите политически противници. Те, комунистите, били убили и дядо му, те, същите, проявили безкрайна наглост, като го били осъдили да плати глоба, защото ги бил обидил. Като отбеляза, че комунистите продължават да се държат така, сякаш нищо не се е случило, г-н Борисов призова да се прояви безпощадност към тия, чиито деца доскоро са ни управлявали, "ако не бяхме ние да ги свалим".
Божинов поиска Борисов да поясни как трябва да се разбира думата "безпощадни", защото според него думата безпощадност означавала "жестокост". Нима, попита Божинов, ще проявите жестокост към хилядите членове на ГЕРБ, които довчера бяха членове на комунистическата партия.
В отговора си г-н министър-председателят обясни, че "безпощадно" означавало никога да не допуснат комунистите да дойдат на власт, без да обясни обаче как това ще стане, ако все пак избирателите им гласуват необходимото за това доверие. Военен преврат ли ще извърши срещу тях? Или какво?
Борисов повтори някои от думите си, казани на конгреса на репресираните, като ги допълни с думи на възмущение, че така нареченият Народен съд бил унищожил цвета на нашата интелигенция, като ни остави да мислим, че цветът на нашата интелигенция са министрите и депутатите, които ни вкараха във Втората световна война и причиниха на нашия народ третата национална катастрофа.
Ще призная обаче, че всичките тези антикомунистически изпълнения не ми направиха особено впечатление. Вече 22 години ги слушаме от хора, някои от които имат достатъчно основания да са антикомунисти. Но да ги слушам от един Бойко Борисов не бих могъл.
Борисов клейми комунистите за техни действителни и мними грехове, забравяйки, че самият той бе комунист. Не разбирам как този човек има наглостта да говори за греховете на  комунистите, изключвайки самия себе си от тях? Та той е тъкмо толкова отговорен за "комунистическите престъпления", колкото и всеки друг комунист. При това той е бил не просто член на комунистическата партия, той е бил неин активист. Освен това, като служител в МВР, той е бил член и на нейния репресивен апарат. Той участва активно във възродителния процес, командвайки батальон в един от районите със смесено население. Комунисти като него са били Цецка Цачева, Божидар Димитров, Сергей Игнатов, Цветан Цветанов и още много други негови съпартийци. Значи той и всички тия някогашни комунисти са добри, а останалите, които запазиха верността си към социалистическата идея, са лоши.
Не е вярно, господине! Не те са лошите, а Вие сте лошият. Вие сте човек, лишен от всякакво чувство за срам. Мога да простя много грехове, но не мога да простя най-противния ми грях - измяната на идеите, и особено, ако този грях е съчетан с едно от най-низките качества у човека -   безсрамието, каквото у Вас има, за съжаление, в изобилие.
Питам се дали някой ден няма да се задушите от това силно набъбнало ваше безсрамие.