Безценното завещание на Джорджо Вазари

Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под наслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти", излиза у нас с марката на "Изток-Запад" в превод от италиански на Ина Кирякова, Никола Иванов. Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на която можем да се насладим благодарение на животописеца Вазари.

Джорджо Вазари е роден на 30 юли 1511 г. в Арецо, Италия. През 1524 г. отива във Флоренция и работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите. 

През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца "Уфици" (1560-1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът "Вазари" свързва двореца "Уфици" с двореца "Пити"; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца "Векио" във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571-1573). 

Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти" - биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и редица други. 

Умира във Флоренция на 27 юни 1574 г. на 62-годишна възраст.

Описанието на живота на трима велики представители на италианския Ренесанс - Леонардо да Винчи, Рафаело от Урбино и Микеланджело Буонароти - от техния съвременник Джорджо Вазари поставя началото на историята на изкуството. 

Както пише преводачът в предговора, лесно е човек да се запита какво специално има в тази книга. Нека се опитаме да си представим, че живеем през ХVI в. в Тоскана, Италия, и искаме да напишем биографията на художници, които са живели преди нас, дори столетия преди нас. Вместо с интернет и уикипедия разполагаме само с трактата "Коментари" на Лоренцо Гиберти (1452-1455), с "Книгата на Антонио Били" (1487-1537), в която се говори за флорентинските майстори от Чимабуе до Полайоло, и с един анонимен ръкопис някъде от 1540 г. Очевидно е, че ще черпим с пълни шепи от тези извори, както е постъпил и Вазари.

Вазари поддържа приятелски отношения с Микеланджело, виждал е лично много от знаменитите творби на описаните велики художници и скулптори, притежава немалък брой техни репродукции, освен това прави задълбочено проучване на достъпните източници. Резултатът е книга с изключително влияние в историографията, която формира основата на ренесансовата наука и продължава да влияе на популярните представи за историята на западната живопис и до днес. 

Следва откъс от книгата, посветен на Леонардо да Винчи, предоставен от изд. "Изток-Запад".

"Казват, че един ден, когато сер Пиеро да Винчи бил в имението си, бил посетен от един от своите селяни, който бил отсякъл в имението едно смокиново дърво, а от стъблото му бил изрязал кръгъл щит и искал щитът да бъде нарисуван във Флоренция; сер Пиеро се съгласил на драго сърце, тъй като селянинът бил много опитен птицелов и риболовец и той го използвал много за тези работи. Сер Пиеро отнесъл щита във Флоренция на Леонардо, без да му каже на кого е, и го помолил да нарисува нещо на него. А Леонардо, когато един ден взел в ръцете си щита и видял, че е разкривен, лошо обработен и неугледен, го изправил на огъня, дал го на един стругар и от груб и неравен го направил гладък и равен. След като го замазал с гипс и го обработил по свой начин, започнал да обмисля какво би могъл да нарисува, та да изплаши всекиго, който би се натъкнал на него, упражнявайки върху него същото въздействие, подобно на онова на главата на Медуза. За тази цел Леонардо събрал в една стая, където не влизал никой друг освен него, гущери, жаби, щурци, змии, пеперуди, скакалци, прилепи и други подобни твари, от чието многообразие в различни съчетания създал някаква ужасна и страшна твар, която отравяла с дъха си въздуха и го възпламенявала; нарисувал я както изпълзява от пукнатината на някаква черна скала, изхвърляща отрова от разтворената си паст, огън от очите си и дим от ноздрите по толкова необичаен начин, че тази твар наистина изглеждала страшна и ужасяваща; толкова се трудил над нея, че стаята се изпълнила от непоносимата смрад от мъртвите зверове, но Леоннардо не й обръщал внимание - толкова голяма била любовта му към изкуството. Когато завършил тази творба, за която престанали да питат както селянинът, така и баща му, Леонардо му съобщил при сгоден случай да прати да я вземат, защото той бил свършил каквото му било заръчано. Когато една сутрин сер Пиеро се отбил до стаята за щита и почукал на вратата, Леонардо отворил, казал му да почака, върнал се в стаята, сложил щита на светло на високата масичка за четене, а прозореца завесил така, че светлината да е приглушена, и чак тогава го поканил да види щита. Сер Пиеро, който не очаквал подобно нещо, изведнъж се стреснал, не вярвайки, че това може да е същият щит, не допуснал и че това, което съзрял, може да е нарисувано и когато понечил да се върне, Леонардо го задържал с думите: "Това произведение служи за това, за което е направено; затова вземете го и го предайте, тъй като от творбите се очаква именно такова въздействие." Тази творба се сторила на сер Пиеро повече от чудесна и той похвалил много смелите слова на Леонардо; после купил скришом от някакъв търговец друг щит, на който било нарисувано сърце, прободено от стрела, и го подарил на селянина, който му останал задължен до края на живота си. По-късно сер Пиеро продал щита на Леонардо тайно на някакви търговци във Флоренция за сто дуката и скоро той попаднал в ръцете на херцога на Милано, на когото същите търговци го препродали за триста дуката."