Безвинните

Алберт Шпеер - архитектът на Хитлер, успя да убеди почти всички на Нюрнбергския процес, че съжалява; че се извинява; че съзнава отговорността за зверствата на нацистите, във висшия ешелон на които беше и той. Но все пак констатира - вероятно с прискърбие, че не носи вина, защото не е знаел за изстъпленията. Нямал никаква представа какви ги вършат другарите му. "Добрият нацист" беше осъден на 20 години затвор - леко и почти символично наказание, сравнено с това на съпартийците му.

Шпеер излежава присъдата си, после публикува книги, дава интервюта, навсякъде е канен и посрещан с интерес и любезности, забогатява и си купува хубава къща в провинцията. Умира в Лондон през 1981 г.; казват, че се е случило на среща с любовницата му. Четвърт век по-късно бива открита колекция от 100 негови писма - кореспонденция с Хелън Джейнти, вдовица на белгийски лидер на Съпротивата. В едно от тези писма "добрият нацист" признава, че е бил наясно с плана за изтребление на евреите.

Съвременното българско право познава обективна отговорност за чужди действия и безвиновна отговорност на лицето, упражняващо надзор, за вреди, причинени от невменяем (неспособен). А кой носи отговорността за вреди, причинени на обществото от неспособни политици? У нас - никой. Изобщо носенето на политическа отговорност, свързваща правото с етиката и морала, у нас е толкова размито и несъответно, че е под въпрос дали въобще съществува.

Повечето социологически агенции признават, че "Апартаментгейт" носи щети (допускам, че имат предвид вреди) на ГЕРБ, но никой не се досеща да попита кой точно е увреденият и на кого трябва да се плати обезщетение за вредата. Включително примерно от отстраняването и на Цецка Цачева или на Делян Добрев. Щом "щетата" се понася от ГЕРБ, щеше ли тази политическа партия да запази на върха на ръководството си лицето, нанесло вредата? Че и да го овласти да организира изборите на тази партия за предстоящия евровот.  

Наред с другото прекратяването на парламентарните правомощия на вредителя означава признание, че вредата е понесъл суверенът, възложил на неспособни лица изпълнението на определена общественополезна дейност. След като тези лица поемат донякъде само абстрактна политическа отговорност - без да бъдат отстранени от политическата партия, която ги е излъчила и презентирала пред избирателя, това значи, че са безвиновни. Без значение е дали липсата на вина се дължи на слабоумие или друга форма на невменяемост, което се отчита още в римското право. Същественото в случая е обективното обществено признание, че отговорност има, но вина - не.

Като при Шпеер.

И вероятно - като при Шпеер, трябва да минат още двайсет и пет години, за да стане ясно, че където има дим, има и огън. Ала кой знае: дотогава може би и свидетелствата, и свидетелите ще са пепел.