10 Август 2022сряда02:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°.

Имена

Беззалезно поетическо зарево

60 години от рождението на Петя Дубарова

/ брой: 79

автор:Продрум Димов

visibility 2197

Продрум ДИМОВ


Напусналата ни в разцвета на сили, младост и уникална творческа зрелост поетеса е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Навярно малцина знаят, че майката на Петя е от пазарджишкото село Сестримо. Спомням си я като учителка по български език и литература през учебната 1958/1959 година в родното ми село Лесичово. Но едва ли и самата тя е очаквала, че житейският вятър ще я отвее завинаги в красивия ни черноморски град, където отива да летува с близката си колежка и приятелка Пенка Кенацова, за да се срещне и запознае случайно със своя бъдещ съпруг Стайко от с. Граматиково, Бургаско. 

И така една неподозирана среща на младата учителка предопределя окончателно целия й живот. Едва ли младите съпрузи са очаквали, че скъпата им дъщеричка Петя ще ги дари с толкова щастливи мигове, но и с непреодолими тежки преживявания. Безспорно Мария Попова, която ще остане завинаги Дубарова, беше не само сериозен и взискателен педагог, роден литератор, но и със завиден усет към художественото слово, с което дарява и своето момиче. Под нейното топло крило расте и крепне бъдещата млада поетеса. Паралелно с това неоценимо се оказва благотворното влияние на поетите Христо Фотев и Недялко Йорданов, както и Григор Ленков, с чието благородно професионално насърчение малката Петя бързо надраства в литературно-творчески аспект своите връстници. Още твърде малка посяга към белия лист и започва да реди стихове, с които

впечатлява литературните ни среди

"Беше още дете, ученичка в четвърти или пети клас - спомня си Георги Константинов, тогава главен редактор на сп. "Родна реч". - Останахме изумени от стиховете, които получавахме." Тези й първи поетични рожби изненадват със стилно-езиковия си изказ и художествено-естетическите си стойности. "Просто не вярвахме - продължава Георги Константинов, - че това са творби на толкова невръстно момиче. И за да могат да намерят място в списанието, я представяхме за ученичка осмокласничка." 

Така "Родна реч" дава криле на малката Петя Дубарова, вдъхва й кураж и младата поетеса тръгва стремително по многообещаващия път на творческото си израстване. Скоро тя се откроява сред най-талантливите участници в курсовете, които организира за младите ни литературни дарования "Родна реч" по време на ваканциите. Името й на млад и изключително надарен творец бързо нашумява и това още повече я стимулира в шеметния й креативен растеж. 

Така тази рядко надарена възпитаничка на английската гимназия в Бургас

живее в своя неспокоен свят

наситен с много творчески устрем, вдъхновяван от светли мечти, но и притискан от немалко самота. Задълбочена в училищните занимания, без да напуска коловозите на примамливите литературно-творчески търсения, намира отмора често в съприкосновението си с морето и природата, в които е търсел отдушник неспокойният й дух. Но в същото време не може и да избяга от спора си със сложните и противоречиви процеси в обществото и се чувства неразбрана. 

Честната й, кристално чиста душа е наранена от битуващите нравствени деформации, които се разминават с нейните представи за обещаната социална хармония, хуманност и справедливост, разколебават вярата й, хвърлят сянка върху романтичните нагласи, с които е закърмена още в зорите на своето детство. И неочаквано започва да се усеща сама, изоставена и изолирана в училищната среда. Чувства се едва ли не чужда даже и сред най-близките си съученици, приятели и другари.

Нещо повече - дори и вкъщи, при родителите си, избягва да споделя несъгласията си, няма с кого да се разтовари и погребва всички горчилки в себе си. Дълбоко вътрешно безпокойство непрестанно терзае душата й и не я оставя на мира. И за да се освободи от връхлетялото я напрежение, търси успокоение, общувайки с неспокойното море. В залива на Бургас, смълчана и съкрушена, разлива

тъжен поглед над безчувствените вълни

които все прииждат и се връщат, без да усетят и успокоят тягостните й мисли. Самотата е неумолима, отвсякъде я притиска безмилостно и няма намерение да я отърве от ледените си окови. Чашата прелива, когато през късната есен на 1979 г., по време на бригада, нейни съученици от гимназията повреждат поточна линия на местната бирена фабрика и всички изсипват вината върху нея като секретар на класа. За беда атаките срещу невинното момиче се оглавяват от училищното ръководство, сипят се незаслужени упреци, заплахи за намаляване на поведението, горчиви обиди... Тежки, непоносими мигове, в които никой не й подава ръка. Сама. Намира избавление в купчината диазепами, които  единствено й се струват спасителни. На 4 декември 1979 г. Петя си отива от този свят. 

В онези трагични мигове нашата общественост едва ли е могла да усети неоценимата загуба за българската поезия, литература и духовност. И първи може би ни върнаха към истинските стойности на този толкова преждевременно угаснал физически млад живот Недялко Йорданов и Георги Константинов, които събраха нейни стихове и разкази и през 1984 г. чрез варненското издателство "Георги Бакалов" ги предложиха на вниманието на духовна България. А през 1985 г. Веселин Андреев издаде своята забележителна книга "Соната за Петя Дубарова", която завладя спонтанно читателските ни среди и

развълнува дълбоко младото поколение

"Соната за Петя Дубарова" накара мало и голямо да произнася с преклонение името на талантливата гимназистка от Бургас. 

Безспорно е, че това толкова потребно заглавие на Веселин Андреев взриви обществото ни и ни върна към респектиращото творческо присъствие и разтърсващата житейска драма на това талантливо момиче. Мнозина още си задават въпроса - на какво се дължи нейният невероятен и изумяващ духовен и нравствен ръст? Що се касае до скоростното й навлизане в сферата на литературното поприще, трябва да си го обясним преди всичко с огромното въздействие и благородното влияние на майката литераторка. 

През средата на 70-те години, вече 13-14 годишна, Петя е набрала достатъчно творческа зрелост и започва да впечатлява с поетично-творческата си индивидуалност, с различната си литературна физиономия, художествено-естетически усет и емоционална нагласа. Твърде характерен и приятно изненадващ е и сюжетно-тематичният й обхват, вълнуващата й емоционална обагреност на стиха и образната й система. Такава я виждаме в професионално зрелите й стихотворения "Нощна приказка", "Зимна вечер", "Морето", "Нощ", "Мои часове"...

Обект на непрестанни дълбоки изморителни разсъждения, породени от противоречивия генезис на социалистическата действителност, Петя никога не губи вярата в доброто и красивото в живота. Напротив - този прекрасен млад човек е влюбен по вапцаровски в живота:

Обичам да раста в дивен край, 

с природата обичам да живея,

природата обичам пък безкрай,

защото съм един живот от нея.

("Обич")

И това са мигове от нейния толкова кратък, но пък и толкова съдържателен живот, излят в наелектризирани стихове, на които сигурно завиждат и най-изисканите майстори на мерената ни реч.

"Неведнъж - разказва Георги Константинов - съм търсил и аз някакво обяснение на нейните толкова ярки, даже в известен смисъл професионално овладени, поетически изблици. Освен природната дарба, тя притежаваше и завидно стихотворно умение, личеше, че не подхожда към нещата, които я вълнуват, стихийно и необмислено, а внимателно подбира нюансите на словото."

Паралелно с напористото си потапяне в съвременния ни поетичен свят, Петя не остава чужда и за прозаичното творчество, за което красноречиво говорят и публикуваните й интригуващи къси разкази. Те дообогатяват творческия портрет на покойната млада авторка. Даже прави преводи и на английски език.

Въпреки че Петя Дубарова измина едва ли не на един дъх своя напрегнат и толкова маломерен житейски път, увенчан с драматичен и трагичен, но достоен, финал, нейната завидна младост ни остави неоценимо нравствено и духовно наследство. Живот подвиг, който като беззалезно зарево ще озарява и стопля с неугасваща вяра нашия днешен и утрешен ден. Сякаш и днес чуваме нейния незаглъхващ, много човечен поетичен глас:

И ще вярваме, ще вярваме в човешкия си ден

и във рая, от самите нас отсъден.

Ако тука - на земята, живи си го създадем, 

той дори след нас благословен ще бъде.

("Рай")

Думи - скъп завет за сегашните и идните поколения.

Роджър Уотърс обвини Байдън за войната в Украйна

автор:Дума

visibility 889

Докладът на "Амнести интернешънъл" за Украйна предизвика гняв

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 152

САЩ с нова военна помощ за $1 млрд. за Украйна

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 152

Забравен в болница

автор:Аида Паникян

visibility 375

/ брой: 153

Двуцифрената инфлация сложи край на партито в Европа

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 153

Проучване: Правителствата и ЕС са виновни за скъпия газ

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 153

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ