Възмущение

Пореден повод за възмущение намерихме тези дни покрай клипчето на двете сестри от неонатологията в сливенската болница. След случая от 2015 г. с жестоко малтретираното бебе от акушерката Емилия Ковачева, което впоследствие остана със здравословни проблеми за цял живот, е нормално да бъдем чувствителни на тази тема. И докато в този клип медицинските лица са усмихнати и на пръв поглед не малтретират деца, то отново започваме да се питаме какво се случва с хората у нас и какво будят реакциите, на които ставаме свидетели.
Силно се съмнявам това да е единичен случай, но пък е такъв, който стана публичен благодарение на желанието ни да заснемаме животите си и да ги разпространяваме в пространството все повече. Двете медицински лица бързо бяха порицани и напуснаха работните си места, но решава ли това проблема, какъв всъщност е той и само да се възмущаваме ли можем? Защото и този случай ще отшуми, но знаем ли наистина какво се случва отвъд "завесата" на редица места? От болнични до учебни заведения, където неведнъж вече сме ставали свидетели на брутално отношение, сериозна злоупотреба с власт и некомпетентност именно от хората, на които разчитаме да се грижат и да възпитават най-уязвимите групи - деца, възрастни и болни хора.
И докато този случай не се нарежда сред най-бруталните, отново изниква питането за подготовката и наличието на кадри в нашата страна. Реално в много отношения ние отдавна сме изгубили представа за правилно и грешно, за добро и лошо, за вредно и полезно, именно защото няма кой да даде тон за това и да посочи пример. От толкова много време се движим на автопилот като държава и общество, че е цяло чудо, че изобщо още ни има на картата и съществуваме.
А някъде някой в този момент някъде по света експериментира и търси революционни решения в редица направления, докато ние още се борим за детска болница, за модерни учебни и лечебни заведения, за улици без дупки, за приемственост между хората и подкрепа на най-уязвимите групи.
Казват, че разликата между нас и другите развити държави е в дисциплината и липсата на такава при нас. Може би е така, защото още от малки растем в среда, която някак си ни внушава, че тук всичко е позволено и се разминава без последствия. Виждаме го навсякъде - на улицата, по телевизията, в парламента. Всеки ден чуваме поне по една новина, която буди възмущение поради липсата на адекватност, цивилизованост и справедливост. Нямаме желание за нормалност, а изобщо знаем ли какво е това?