Експерт: Личният фалит не спасява от ипотека

Гражданите в България вече могат да подават молби за обявяване в несъстоятелност, след като от 3 август 2026 година официално заработи дългоочакваният Регистър по несъстоятелност. Със заповед на министъра на правосъдието Николай Найденов системата е въведена в експлоатация, което дава зелена светлина за реалното прилагане на Закона за несъстоятелност на физическите лица.
Самият закон влезе в сила още през юли 2025 г., но практическото му изпълнение бе блокирано до изграждането на необходимия регистър.
За да бъде обявен в несъстоятелност, длъжникът трябва да бъде добросъвестен и да докаже, че в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да покрива изискуеми парични задължения. Законовият праг за започване на процедурата е общ размер на дълговете над 10 минимални работни заплати. Тъй като от 1 януари 2026 г. минималното възнаграждение е 620,20 евро, натрупаните задължения на лицето трябва да надхвърлят 6202 евро.
Делата за личен фалит ще се разглеждат на първа инстанция от районните съдилища в страната. Съдът има ключовата роля да потвърди, че длъжникът не прави целенасочен опит да измами кредиторите си и да избегне плащанията.
Икономистът Георги Вулджев от експертния клуб ЕКИП уточни пред БНР, че механизмът има ясни рестрикции и е насочен предимно към проблеми с бързи кредити и подобни потребителски задължения.
"Не може някой да изтегли ипотечен кредит и да обяви несъстоятелност и така да се отърве от него", категоричен е Вулджев.
Експертът обърна внимание на факта, че законът не позволява системно освобождаване от дългове. Всяко физическо лице има право да влезе в процедура за обявяване на личен фалит само веднъж в живота си. "Възможността за подаване на молба за откриването на производство по несъстоятелност е нещо стандартно в развития свят, а вече и в България", каза икономистът.