Винаги съм се прекланял пред уникалния талант на родните работодателски организации. Когато ние, лошите синдикалисти, поискаме вдигане на минималната заплата, за да се отлепим най-после от дъното на ЕС, елитното бизнес войнство веднага вади чувалите с апокалипсиса, „Вдигането на доходите ще доведе до хиперинфлация, ядрена зима, суша и извънземно нашествие!“.
Но когато цените на хляба, сиренето и млякото в магазините скочат двойно и подминат тези в Париж, Берлин и Виена, същите тези експерти ни гледат от телевизора с блага, лечителска усмивка и казват - „Спокойно, това е здравословна пазарна динамика.“ Накрая излиза, че Вашата заплата е смъртоносна опасност за икономиката, но бруталната спекула в магазина е изключително полезна за Вашето здраве. Чисто фискално вуду.
По този повод, през 1776 г. в „Богатството на народите“, бащата на капитализма Адам Смит задава един въпрос - „Ако увеличението на заплатите повишава цените, защо увеличението на печалбите да не прави същото?“. Смит хваща този двоен стандарт веднага, но по нашите географски ширини той е хитът на летния сезон. Когато българският работник поиска 50 евро отгоре, корпоративните оракули веднага вещаят фалит на републиката. Но когато печалбите на компаниите растат чрез космически надценки, това не е инфлационен риск. Това е знак за „успешен мениджмънт“. На заграбването му викат успех, на правото ни да оцелеем – криза.
Дори институции като МВФ и ЕЦБ бяха принудени официално да признаят, че лъвският дял от инфлацията през последните години се дължеше именно на факта, че компаниите си увеличиха маржовете на печалба далеч над реалния ръст на собствените им разходи. Демек - надуха цените, просто защото никой не ги спираше да го направят. Защото могат.
Адам Смит се оказа прав човека. Печалбите помпат инфлацията точно толкова, колкото и заплатите. Разликата е само една, работещите хора си нямат собствени телевизии, за да ви обяснят "научно" и с графики как Вашата празна чиния на масата, всъщност, е висш знак за финансова стабилност и евроатлантически прогрес.
Фейсбук

