Законът срещу дефицита - извадени от нафталина обещания за лекарствата

Отдавна мечтая убедено да напиша текст със заглавие "Затягат кранчето за износ на лекарства", но обещанията на поредните управляващи все някак попадат диагонално в другия край на реалността. 
В последния работен ден преди лятната ваканция на Народното събрание, кабинетът внесе проект, който предвижда ключови промени в многократно ремонтирания Закон за лекарствата (последният му ремонт е от 5 юни т.г. Амбицията далеч не е нова и тя е да се сложи край на дефицита на жизненоважни медикаменти у нас - нещо, което не едно и две правителства, не един и двама здравни министри обещаваха да сторят. Но времето ще покаже дали този път гръмко огласената инициатива ще има успех, защото често недостигът на лекарства се дължи на производствени и технологични проблеми, които и най-блестящият закон не може да преодолее. 
Новите мерки задължават дистрибуторите да доставят липсващи медикаменти по рецепта в рамките на едно денонощие. Предвижда се и ограничаване на спекулативния износ - още един аспект на проблема с недостига, който от години остава без адекватно решение, въпреки сизифовите усилия на редица правителства. Дали този път ще се увенчае с успех? 
Законодателна новост ще бъде мярката, която позволява на личните лекари в селата без аптеки да продават основни лекарства на пациентите си. Досега те нямаха това право, но нерядко го правеха, верни на Хипократовата си клетва. 

Какво предвижда проектът 

за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Според мотивите, смените целят пазарът да са справи с недостига на жизненоважни лекарства, да бъде гарантирана бърза доставка до аптеките, да се намали бюрокрацията в здравеопазването. Все теми, които са залягали в основата на не един и два проекта и все не успявали да се справят с недостига на лекарства. Доколко е осъществима идеята за 

бърза доставка на лекарство до 24 часа

в аптеката, засега може да се гадае, защото предложението е с доста условности. Когато предписан от лекар медикамент, не е наличен в аптеката, след проверка в системата, фармацевтът ще може директно през електронната система да изпрати спешна заявка към складовете на едро. Търговецът, който разполага с лекарството, е длъжен да го достави в рамките на 24 часа.

Разширен контрол върху износа

Държавата се кани да въведе стриктно всекидневно проследяване (до 23,59 ч. всеки ден) на всички лекарства, отпускани по рецепта, а не само на тези в Позитивния списък. Ако има системен недостиг в страната, Здравното министерство ще може да забранява временно износа им.
В момента при недостигът на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, се извършва специален анализ на наличните количества на територията на страната и ако той покаже, че наличността на конкретното лекарства е по-малко от 65% необходимото за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени по нарочна формула, износът може да бъде забранен. Проектът обаче предвижда този процент да стане 100%! Отново се налага въпросът дали това е осъществимо и чии интереси би засегнало. Освен това, според сега действащия Закон, периодът за изчисление на недостига е за предходните 6 месеца, считано от деня на извършване на анализа. Проектът предвижда това време да се удвои да стане 12 месеца. Изобщо, изтупва се праха от старата и неосъществена досега) идея медикаментите да не „изчезват“ заради неконтролиран износ. 
При недостиг на лекарства в страната

е предвиден улеснен паралелен внос

от чужбина. Разрешенията за това (внос на лекарства от други страни от ЕС на по-ниски цени или при липса-б.а.) вече ще могат да се издават за няколко държави едновременно. При кризисни ситуации или обявен недостиг, процедурата по регистрация се съкращава значително. Освен това, дори след изтичане на разрешителното за внос, наличните лекарства в страната ще могат да се продават до изчерпване на количествата (до 1 година), освен ако не става въпрос за проблем с безопасността. Друга новост е, че разрешението за паралелен внос вече ще е със срок 5 години. След изтичане на този срок, разрешението може да бъде подновено, а след подновяването му, то става безсрочно.
Въвежда се и яснота при изтегляне на продукти - производителите и дистрибуторите вече ще са длъжни да посочват точната причина и непредвидените обстоятелства, ако спират от продажба даден медикамент.

В населените места без аптека

Те са много и ДУМА е писала неведнъж за проблема. Държавата няма куража да го реши. Близо 2 млн. граждани (на практика всеки трети българин) няма наблизо аптека. Без ни една аптека са 18 общини в страната - Алфатар, Антоново, Бойница, Брусарци, Георги Дамяново, Грамада, Димово, Ковачевци, Крушари, Макреш, Невестино, Ново село, Ситово, Сухиндол, Трекляно, Чавдар, Чупрене и Якимово, сочат данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) от началото на т.г. Тогава от ИПИ предложиха или онлайн доставки на лекарства с рецепта за хора, които не могат да пътуват или филиали на аптеки с помощник-фармацевти за тези населени места. Като трета възможност са мобилните аптеки - предложение, което в годините правеше неведнъж БСП, но управляващото мнозинство все отхвърляше с не много ясни доводи. Но проектозаконът на "Прогресивна България" предвижда

лични лекари и зъболекари

да имат възможност да съхраняват и продават лекарства по определен от Здравното министерство списък. Условията и редът за снабдяване, съхранение и продажба на лекарствените продукти ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването. Дали това е най-удобното за лекарите и за пациентите решение, още не сме сигурни. За да извършват тази дейност, медиците трябва да получат разрешение за съхранение и продажба на лекарствени продукти, издадено от директора на съответната РЗИ, след като са подали заявление по образец до него плюс наръч от различни документи. РЗИ трябва да водят регистър на издадените разрешения, а контролни органи да проверяват дали правилно се съхраняват лекарствените продукти.

Без излишна хартия

Е, дано се случи и да не стане като хартиената рецепта, чиято замяна с електронна претърпя не един и два рестарта. Амбицията на вносителите на проекта да бъдат намалени изискванията за регистрация, като РЗИ и Регистрационните органи ще проверяват трудови договори, дипломи и разрешителни по служебен път, спестявайки време и бюрокрация на медиците. Мечтата за дигитализация и премахване на бюрокрацията също намира място в проектозакона. Според него Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) спира да изисква от фирмите да носят папки с трудови договори, екологични оценки или разрешителни от Агенцията за ядрено регулиране – информацията ще се събира изцяло служебно.
Предвижда се данните за разпределението на аптеките в страната чрез Националната аптечна карта да се актуализират автоматично чрез специална информационна система, свързана с държавните бази данни.
Остава да видим доколко ще проработят извадените от нафталина идеи като например "всеки пациент с валидна рецепта да може да получи лекарството си бързо – без значение дали живее в голям град или в малко село".