Природата ли ви е виновна, бе? Ние сме си удавените кучета в тоя чувал

Иван Янев

Казват, че в къщата на обесения за въже не се говори. Мълчи се. Тихо и мъчително. Обаче в нашата територия ние отдавна сме се обесили, но не спираме да се замеряме с въжета и после се чудим защо се душим.
Село Тича. Ден след потопа. Камчия преля и удави 30 къщи. Защо преля? Защото коритото й е задръстено от нашия собствен живот. От нашите найлони, гуми, пластмаси и цялата ни мизерия.
И ето ти я картинката... 
Калта още не е засъхнала. Съседите реват, ринат тиня и си търсят покъщината из батака. 
А в това време излиза един... човек. И какво мислите прави? Мята си кофите с боклука право в реката. В същата тая река, дето само преди няколко часа разказа играта на половината село, точно заради същия тоя боклук.
А, да не забравя. Малко преди това, забележете... човечецът метна във водата и един чувал. С удавеното си куче вътре. Просто го прати по течението да го отнесе надолу, нали, да не му смърди в двора.
Това е положението. Това ни е културата, манталитета и цялата духовна нищета, събрана в един мокър чувал. Хвърляме си труповете и отпадъците във водата, а после вдигаме ръце към небето, кълнем държавата, викаме попове и търсим вината в природата.
Природата ли ви е виновна, бе? Ние сме си удавените кучета в тоя чувал. И няма кой да ни извади от там...

Фейсбук