БХК оцени годината като най-лоша за правата на българите

2020 година е най-лошата за правата на човека в България, заяви председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев при представянето на годишния доклад на организацията. По думите му това се дължи на глобалната епидемична криза, която неизбежно наложи ограничаване на редица човешки права. Той обаче уточни, че не бива да отдаваме влошаването на състоянието на правата на човека само на епидемията. Трябва да добавим и допълнителния субективен фактор - участието в държавното управление на организации от неототалитарен тип и обстоятелството, че ГЕРБ следваха тяхната политика и предприеха действия, деструктивни за правата на човека в тяхна угода, отбеляза Кънев.

Три са акцентите в годишния доклад на БХК, който е повече от 170 страници. Първият е отговорът на българските власти на пандемията и ограниченията, които те наложиха. Другите два са влошаването на диалога на българските власти с международните организации и институции, както и отношението на властта към протестите и упражняването на граждански и политически права.

За първи път БХК отделя специална глава на правото на здраве, уточни Надежда Цекулова. Тя отбеляза, че управляващите не са успели да защитят най-уязвимите членове на обществото, налагали са непропорционални и дискриминационни мерки. Тя разказа за влошената комуникация със здравното министерство заради плана за организация на здравната система покрай пандемията, причинена от КОВИД-19. "Документът е с вписан на ръка номер и резолюция "Да!", без подпис на длъжностно лице. От предоставените 36 писма и инструкции на министерството към РЗИ 8 са с изходяща дата след 30 юли 2020 г., но нито един документ не представлява по същността си информация към РЗИ, РЗОК и ръководителите на лечебни заведения относно плана и дейностите, които тези институции трябва да спазват", отбеляза Цекулова. Докладът констатира, че държавата не изпълнява адекватно задълженията си за осигуряване правото на здраве. Цекулова изброи и различните ограничения, на които българите бяха подложени - от КПП, през оградите в ромските гета, невъзможността за обжалване на карантина и др. "Непропорционални ограничения, дискриминация и противоправни действия белязаха у нас годината, в която светът се бореше с пандемията от коронавирусно заболяване. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правото на мирно събрание, свободата на изразяване, правото на придвижване, правото на труд и образование, както и правото на здраве", гласи едно от заключенията на БХК за 2020 г.

Радослав Стоянов акцентира на поведението на властите спрямо масовите протести миналата година - опитите да бъде ограничено правото на сдружаване и мирно събиране, законовите напъни за ограничаване на медийното изразяване и др. Докладът отчита продължаващия натиск над журналисти, ограничаване на достъпа на медии до депутати и др.

Адвокат Адела Качаунова отбеляза, че има безпрецедентно влошаване на диалога на българските власти с международните организации и институции. Страната не е изпълнила 165 решения на ЕСПЧ миналата година. За първи път има 4 междинни резолюции срещу България в рамките на година - за сравнение от 1992 г. до 2019 г. Комитетът на министрите е приел само две междинни резолюции срещу България за неизпълнение на решения на ЕСПЧ. Качаунова подчерта, че управляващите заобикалят изискванията за намаляване правомощията на главния прокурор и систематично отричат и омаловажават международните препоръки, свързани с насилието над жени, правата на малцинствата, полицейското насилие и др.