Библиотеката на НС - история на държавността ни

В Народното събрание се крие безценно духовно богатство, което е скътано в неговата библиотека. В книжния фонд на парламента има събрани над 350 000 книги. Тук се съхраняват оригиналите на конституциите на България от 1947 и 1971 година. Библиотеката получи през май 2007 година първото цялостно цветно фототипно издание на илюстрования среднобългарски превод на Манасиевата хроника. Освен ценните томове по рафтовете й са разпределени и добавените библиотеки на ЦК и на Института по история на БКП. Съхраняват се и четири лични колекции на партийни дейци - Георги Димитров, Васил Коларов, Кръстьо Раковски и Станке Димитров. Библиотечните работници се гордеят с уникалните фондове, където се пазят стенографските дневници от Учредителното събрание досега. Всички броеве на "Държавен вестник" също могат да се намерят в архивите. В библиотеката се пазят и изказванията на депутатите от всички парламенти от 1990 г. досега, законопроекти и актовете на Министерския съвет. И смело може да се каже, че библиотеката на парламента пази историята на държавността ни.

Началото

На 10 февруари 1879 година в старата българска столица Велико Търново се открива Учредителното Народно събрание. Народни представители още в началото на народополезната си дейност осъзнават необходимостта от информация. През 1880 година на пленарно заседание на Второто народно събрание при обсъждането на въпроса за съхранение на оригинала на Търновската конституция и натрупващия се архив, заместник-председателят му д-р Баредл казва: "... Трябва да има и книги, за да може някой депутат кога се явяват въпроси, да научи разните предмети, които се явяват. Заради това аз бих желал събранието да обърне внимание на това да имаме собствена библиотека, в която архивът да бъде една част, в която да има нужните съчинения по разни въпроси, които се раждат..."
Библиотеката обаче няма къде да бъде разположена, защото Народното събрание все още няма собствена сграда. Депутатите възлагат на митрополит Кирил да съхранява първата конституция и архива. Той слага началото на сбирката от Стенографски дневници и "Държавен вестник". През 1889 година председателят на Петия парламент Захари Стоянов отново поставя въпроса за помещение, където да се съхраняват книгите и архивът. "Нуждата, която всекидневно се чувства от една библиотека при НС по разните клонове на държавното управление, ме е накарала да премисля за съставянето на такава библиотека", пише той на 17 юни 1889 година в писмо до Иван Ев. Гешов. Съставена е специална комисия за набавяне на литература за библиотеката. Книга по книга, том по том, документ по документ, библиотеката започва да пълни своите рафтове. Получава дарения, а по-късно във фонда й се влива и богато по съдържание книжно имущество от областния комитет на Източна Румелия. През 1910 година  библиотеката вече има към 2700 тома, а 30 години по-късно те надскачат цифрата 9000. През 1897 година е отпечатан първият й каталог.
При бомбардировките през Втората световна война част от библиотеките в София са почти изцяло унищожени. Въпреки че сградата на НС е частично разрушена, библиотеката почти не е пострадала. Заслугата е на библиотекаря Димитър Пантелеев, който по своя инициатива, с риск да бъде наказан, евакуира най-ценното от фонда и го запазва. 
 
Разцветът
 
След създаването на Държавния съвет на България през 1971 година библиотеката на НС поема и неговото обслужване и се създава нейн филиал в сградата му. През 80-те години са филмирани Стенографските дневници и броевете на "Държавен вестник" до 1944 година и се създава фонд от микрофиши. Започва аналитичното разработване на стенограмите и картотеката на депутатите с кратки биографични данни и информация за изказванията им в пленарната зала. Закупуват се дисидентски издания, с които никоя друга библиотека в България не е разполагала тогава. Литературата е била купувана по поръчка на ЦК на БКП, като служители на библиотеката са били командировани в чужбина, за да набавят цензурираните книги. Така по рафтовете на библиотеката на ЦК на БКП място са намерили творби на дисидента Солженицин, та дори и "Майн Кампф" на Хитлер. От 2000 година библиотеките в сградите на бившия Партиен дом и на пл. "Народно събрание" започват да работят паралелно.
 
Читателите

Днес библиотеката съхранява над 350 000 тома фонд с най-разнообразна литература, разказват Десислава Радева - началник на отдел, и Драгомира Петрова - старши експерт. Те обясняват, че най-вече се търсят издания в областта на правото.  По думите им най-редовните посетители в библиотеката са депутатите от Коалиция за България. Сред социалистите, които най-често се отбиват в нея, са  Янаки Стоилов, Георги Анастасов, Атанас Мерджанов, Георги Кадиев, Жара Пенева, Пламен Славов. Зам.-шефката на Народното събрание Мая Манолова също често търси услугите на експертите в библиотеката, но обикновено изпращала сътрудниците си, за да й набавят необходимите четива или справки. Книги заема и председателят на НС Михаил Миков, който наскоро си взел за прочит "Залезът на демокрацията" на Патрик Кенан.  Предшественичката му Цецка Цачева също е чест посетител на библиотеката. Тя търси предимно правна литература. В читалнята често може да се срещне председателят на 40-ото НС Георги Пирински, който вече не е депутат, но продължава да си заема литература. Сред най-активните читатели библиотечните служители посочват Любен  Корнезов и Андрей Пантев, който все прелиствал томовете на "История на България".
Сред опозицията най-активни читатели са  Делян Добрев, Веселин Вучков, Димитър Лазаров и Красимир Ципов от ГЕРБ. Сред колегите им от Атака  любители на книгите са Павел Шопов, Гален Монев и Деница Гаджева, а от ДПС - Щерьо Щерев.

 Новите технологии

 В момента въвеждаме система за безконтактна идентификация на книгите, което означава поставянето на специални етикети, в които има антенка с предавател, похвалиха се Десислава Радева и Драгомира Петрова. След като всички книги в хранилището се облепят с тези етикети, намирането на търсения том ще става много бързо, поясняват те. Двете служителки са започнали и дигитализация на стенографските дневници. Те са стари, хартията се рони, което може да доведе до унищожаването им, затова използваме новите технологии, обясняват Десислава и Добромира. Те са категорични, че по този начин дневниците ще могат да се четат от всяка точка на света. 

Най-търсените книги

Средно на месец от библиотеката на НС се заемат поне по 100 книги, твърдят служителките.  Депутатите обаче не идват толкова, за да си търсят четива за свободното време, а за специализирана литература. Най-често преглеждат мотивите от стари законодателни промени, изказвания на свои колеги, проверяват каква е практиката в чужбина. Затова и рядко идват с искане за конкретно заглавие, а търсят съдействие от експертите в библиотеката. Сред най-често търсените е и Конституцията на България, понякога дори във вариант с два езика. Депутатите проявяват интерес и към биографичните книги на големи политически фигури от световна класа като тази за Маргарет Тачър например. Сред най-четените са и книгите за протокол и етикет. Освен правилата за поведение парламентаристите се вълнуват още от умението за убедителното говорене пред публика. Те често заемат речници за правоговор и правопис, но също така и българските, руските и западните класици.
По около 50 нови книги се купуват на месец за попълване на фонда от книги на НС. Читалните на парламентарната библиотеката са отворени и за външни лица, които обаче се допускат след предварителна заявка.

Снимки Мариета ТОМОВА

 Много са ценните книги с клеймо отпреди 3 века  

Библиотеката е скътала и фототипно издание на "ДУМА на българските емигрантни", издавана от Христо Ботев