Битка за бъдеще

Александър Симов

"Паметникът символизира един режим, който е повел война срещу целия цивилизован свят".

Точно с тези думи Станка Желева, известна единствено и само като дъщеря на Желю Желев, мотивира своето желание Паметникът на Съветската армия да бъде премахнат.

И така, след Николай Слатински, имаме пореден представител на психодясното, за който нацистка Германия е символ на "цивилизования свят". 

Концлагери, Кристална нощ, расова теория - всичко това е израз на цивилизация. Депортацията, кафевите ризи, горенето на книги - връх на ценностното развитие на Стария континент. 

Слатински се беше ослюнчил, че Хитлер е изключителен държавник. Станка Желева го възвеличи като цивилизатор.

Ето това е големият проблем с ПСА. 

Той по никакъв начин не разделя обществото, както се опитват да кажат феновете на Адолф Хитлер. Просто монументът ден и нощ им напомня, че техният любимец загуби Втората световна война, а те още не могат да преживеят това.

И това, опасявам се, по никакъв начин не е преувеличение. Политическата патология на градското дясно се ражда в кървавия кладенец на фашизма. Заради това са обсебени от историята - тя е разваления зъб, който постоянно им напомня, че техните планове за "цивилизования свят" рухнаха безнадеждно.

Но в цялата телевизионна драматургия на Станка Желева най-опасното е, че журналистката срещу нея не разпозна по никакъв начин нацизма. Тя подмина това твърдение с оглушително мълчание. Значи вече е станало медийна норма фашистките изцепки да са ежедневие и на никого да не му правят впечатление.

Както на никого не му правят впечатление татуираните запалянковци и феновете на "Азов", които като щурмоваци с бомбички и ярост се опитват да атакуват защитниците на Паметника. Това се опакова като "гражданско недоволство". Ама това, че "гражданите" са татуирани с пречупени кръстове, пеят оди за Христо Луков и се опияняват от насилието, вече на никого не прави впечатление.

Просто пред очите си имаме власт, която е готова да подпали България само и само да удовлетвори външните интереси, които я крепят. Защото в целия телевизионен нацизъм с който ни заливат, точно това е най-страшното. Механизмът е описан брилянтно от Наоми Клайн в "Шоковата доктрина". Управлението е прокризисно и може да се задържи начело на държавата само с голям конфликт. Те се нуждаят от война - вътрешна, външна, гражданска, няма никакво значение, за да могат да изтискат ресурсите на страната, а после да отлетят за топлите си острови и да ни оставят в пепелището след тях. 

Битката не е просто за един Паметник. Битката е срещу нормализацията на фашизма. Срещу легитимацията на Хитлер. Битката е за бъдеще на България не като територия, а като нормална страна, която е запазила своята памет.