30 Септември 2020сряда06:49 ч.

Разследващата комисия в Лондон, 1933 г.

Черно на Бяло

Битката на света за спасяването на Георги Димитров

Разследващият контрапроцес в Лондон тъне днес в забрава

/ брой: 114

автор:Христо Георгиев

visibility 615

Когато една власт с всевъзможни средства спира построяването на паметник на децата, невръстни жертви на фашизма, тя може ли да бъде наречена другояче, освен неофашистка? Когато властници унищожават на 100% паметта за един от най-ярките антифашисти, пред чийто живот и до днес се прекланя цялото човечество и неговото име носят улици и градове и в най отдалечените селища по света, то тези властници може ли да се определят другояче, освен като неофашисти?

В коя страна е възможно да се случват такива неща? Това е нашата мила родина България, чиято власт не разрешава да се построи скромен мемориал в памет на убитите у нас над 200 хлапета от т.нар. Стара България и на няколкото хиляди еврейски дечица от новите ни територии; власт, която, където можа, преименува всяко кътче с името на Георги Димитров и премахна и най-малкия паметен знак в негова чест - като се започне от мавзолея и паметниците за него в София и се стигне до улиците в страната, носещи името му. 

Някои яростни привърженици на всичко това се изживяват като противници на комунистите. Но дали разбират, че преминават невидимата граница и вече са едни най-обикновенички фашисти? А Георги Димитров на Лайпцигския процес през 1933 г. нанесе първия страховит удар по нацизма, по върхушката на фашистка Германия начело с всесилния й водач и мераклия за господар на света Хитлер. Благодарение на Димитров след края на Втората световна война България не бе разпарчетосана докрай между тъй лакомите за още наши територии съседки. Струва ми се, че само тези две неща да бе свършил в живота си, те са предостатъчно основание България да му издигне гора от паметници и да ги пази като зениците на очите си. Но не би! Какво да се прави - благодарност по фашистки...

Днес, в деня на 138-ата годишнина от рождението на Димитров, ви предлагаме частичка от политическите мемоари на видния британски юрист Денис Прит (1887-1972). Той е известен деец на Лейбъристката партия, депутат, оглавява "забравената" днес Комисия от видни световни юристи в т.нар. Контрапроцес в Лондон, заседавал непосредствено преди Лайпцигския процес и разследвал "доказателствата" на нацистката върхушка срещу Георги Димитров. Неговата дейност  по делото на българина през 1933 г. се следи със затаен дъх по целия свят и крайната му присъда за Димитров и другарите му - невинни! - оказва огромно влияние не само върху международната общественост, но и върху самия съдебен състав в Лайпциг.

Денис Ноел Прит, "Спомени на един британски съдебен защитник", Партиздат, 1981 г.

Из "Пожарът в Райхстага":

Установяване на фашистката диктатура

Една от първите мерки на хитлеристкото правителство, което на 30 януари 1933 г. взе властта в Германия, беше разпускането на Райхстага и насрочването на нови избори за 5 март. Нацистката партия целеше с това да завладее абсолютното болшинство в Райхстага, за да упражнява безпрепятствено фашистката си диктатура. За тази цел тя трябваше да спечели както много гласове от средното съсловие, подкрепящо по това време още Немската национална партия или други партии, така и по някакъв начин да изключи комунистите и да обяви комунистическите мандати за невалидни. Изгледите на нацистите да постигнат това с легални средства бяха нищожни. Затова те сключиха комплот с водещи индустриалци - Круп, Тисен, Фьоглер, Бош и Шахт, с цел да се освободят от комунистите по противоконституционен път. По време на Нюрнбергския процес против военнопрестъпниците беше разкрито, че на 20 февруари 1933 г. нацистите са сключили споразумение с индустриалците, съгласно което последните са предоставили на нацистите сума от 3 милиона райхсмарки за техния предизборен фонд. За сметка на това Гьоринг е обещал да обезвреди комунистите... Едва пожарът беше "фет акомпли" (свършен факт), и правителството вече го приписа на комунистите и го представи не просто като криминално действие, а като сигнал за вълна от въоръжен терор. В следващите 12 до 14 часа само в Берлин бяха арестувани 1500 души, повечето от тях комунисти, а в цяла Германия повече от 10 000 души. Заповедите за арестуване бяха издадени преди пожара и в повечето случаи бяха снабдени с фотоси... По-късно изборните мандати на всички комунисти бяха обявени за недействителни. Това беше фашизмът в действие. Типичното при това беше, че кралете на индустрията, индустриалните магнати, бяха броили парите...

След като обявиха мандатите на комунистите за недействителни, нацистите запазиха сред останалите 566 депутати едно много слабо мнозинство. Но то им стигна - и тази безсрамна лъжа доведе до неограниченото господство на нацистите в Германия, която те управляваха през следващите 12 години с насилие и накрая я тласнаха в пропастта. 

Но кого обвиниха нацистите в запалването на пожара? Единственото лице, чиято вина беше доказана, беше един окаян млад холандски лумпен на име Ван дер Любе. Той беше полусляп и малоумен. По време на пожара той е бил заловен в сградата и веднага арестуван. Без съмнение в известна степен той е бил замесен в пожара. 

Нацистите се опитаха да подведат под отговорност още четирима души и между тях председателя на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер... На 9 март бяха арестувани останалите трима - Георги Димитров и неговите сънародници Благой Попов и Васил Танев...

Лайпцигският процес

След дълги предварителни разследвания започна процесът срещу петимата обвиняеми - на 21 септември 1933 г. в Лайпциг. Той завърши на 23 декември 1933 г. с оправдаването на всички обвиняеми с изключение на Ван дер Любе. Целият този процес нанесе тежък удар на нацистите - обратно, за антифашистите, особено за комунистите и лично за Георги Димитров, той представляваше голяма победа...

На 22 юли 1933 г. обвинителният акт беше представен в Държавния съд за разглеждане. Той се състоеше от 235 страници и уличаваше петимата обвиняеми в предизвикване на пожара и в държавна измяна...

Обвинителният акт беше полезен дотолкова, доколкото той в известна степен изваждаше наяве манията за величие и невменяемостта на Ван дер Любе... При описание на фактите в обвинителния акт имаше няколко очебийни празноти, без да се гледа на това, че всичко, което можеше да хвърли обвинение върху нацистите, беше напълно пренебрегнато. Много от тези празноти по време на контрапроцеса бяха запълнени и сега искам да се спра точно на това.

Контрапроцесът и общественото мнение

Контрапроцесът - по-точно казано Комисията за разследване причините за подпалването на Райхстага - имаше за цел не само да разкрие и оповести истинското състояние на нещата, за да представи Лайпцигския процес пред очите на световната общественост в същинската му светлина. Той още преди началото нa процеса с помощта на общественото мнение трябваше да упражни пряко давление върху състава на съда, като направи достояние на обществеността своите добре доказани и обосновани заключения.

За да се оцени истинското значение на контрапроцеса и на резултатите от неговите разследвания, трябва да се спомним тогавашното състояние на общественото мнение на Запад и положението на нацистите в Германия. Нацистите в никой случай не се чувстваха съвсем сигурно на мястото си. Те отскоро бяха взели юздите на управлението в свои ръце и дори още не бяха приобщили напълно органите на печата. Те още държаха за общественото мнение в чужбина...

Членове на комисията по разследването бяха: мадам д-р Бакер-Норт (Холандия), адвокатът Гастон Бержери (Франция), сенаторът Георг Брантинг (Швеция), мистър, Артър Гарфилд - Хейс младши (САЩ), мистър Валд Хвидт (Дания), адвокатът Пиер Вермейлен (Белгия) и аз...

Като единствен британски член на комисията аз бях помолен да поема председателството, с което се съгласих. Само един член на комисията беше комунист, двама или трима бяха социалдемократи, а останалите - либерали...

Западните либерални кръгове не можеха по начало да не се противопоставят на подобно разследване. Особено във Великобритания се реагираше много остро срещу всяка критика срещу съда. Още по-лошо се посрещаше всеки опит да се окаже влияние върху съдебните решения чрез обществено допитване и разследване на доказателствения материал, преди да е почнал официалният процес. А съдебният състав в Лайпциг... представляваше редовен състав от професионални съдии, заемали тези постове още преди времето на нацизма...

Днес едва ли може човек да повярва, че следствената комисия трябваше да преодолява сериозни трудности. Но наистина беше така! Британското правителство беше разположено крайно враждебно към нас. То беше под непрекъснатия натиск на нацисткото правителство, което искаше от него да забрани разследването. Спрямо Холандия, където отначало щеше да се състои контрапроцесът, нацистите бяха постигнали целта си. Но британското правителство нямаше тази сила да забрани разследването чрез някакви преки мерки. Затова то формално отклони опитите на нацисткото правителство с твърдението, че то няма право да се намесва в една съвсем частна работа. Но колко често то се опитваше да постигне желаната си цел по околни пътища. Защото за него бе важно да угоди на нацистите и да ги "умиротвори" То се страхуваше от Съветския съюз и непрекъснато се стремеше да печели на своя страна неговите неприятели, а нацистите бяха извънредно подходящи за целта...

Изготвяне на заключителните изводи 

След като на 18 септември 1933 г. след обяд приключиха съвещанията, членовете на комисията трябваше да подготвят своите заключителни изводи, които да бъдат прочетени вечерта на 20 септември - точно 48 часа по-късно - на открито съвещание.  Беше много важно те да се предоставят на обществеността  още преди 21 септември, когато щеше да започне Лайпцигският процес. Ние бяхме 7 души адвокати с различен мироглед и дори не говорехме на един и същи език, а трябваше да подготвим един заключителен документ на два езика, който всъщност щеше да представлява една добре обоснована присъда. Той трябваше да бъде приет от всички членове на комисията с всичките си подробности и формулировки и след това да бъде размножен, за да бъде раздаден на органите на пресата.

Не беше трудно да се споразумеем по най-важните въпроси. Ние бяхме наясно, че Димитров и неговите другари не са имали нищо общо с престъплението, че комунистите не са били замесени в него и че то е дело на нацистите. Но имаше твърде много второстепенни въпроси, чието изясняване струваше времe... Не беше също така много лесно да се постигне и окончателно споразумение по самия текст; а беше не само необходимо да се постигне истинско съгласие на всички членове на комисията, но и да се изготви ясен и убедителен документ, който да може да противостои на една подробна противникова атака и да стане убедително доказателство за общественото мнение на Запад. Повечето от нас работиха извънредно напрегнато и ние приключихме работата в срок. Аз самият работих през цялата нощ...

Заключителните изводи бяха благоприятно възприети и коментирани навсякъде в печата и постановката, че нацистите са запалили Райхстага, беше взета благосклонно под внимание. Лондонското, Московското, Парижкото и Нюйоркското радио излъчиха дълги извадки от документа. Шест екземпляра от заключителните изводи бяха пренесени тайно в Германия. И там са били давани срещу три марки за вечер...

Забележително беше влиянието и върху самия Лайпцигски процес. Още от първия ден на процеса екземпляри от нашите заключителни изводи се намираха в ръцете на съдиите и адвокатите - само на Димитров беше отказан такъв екземпляр. Държавният прокурор често изглеждаше зает повече с това да се разграничи от свидетелските показания пред лондонското следствие и от нашите заключителни изводи, отколкото да се занимава със същинската си задача... Такъв ход на процеса щеше да бъде немислим, ако самият състав на съда не беше изпаднал под дълбокото впечатление от заседанията в Лондон.

На 23 декември 1933 г. държавният съд оправда всички обвиняеми освен Ван дер Любе, който беше осъден на смърт. Макар че съдът беше принуден да вземе това решение, той направи всичко, което беше по силите му, за да подпомогне нацистите...

Смятам, че за оправдателната присъда имаше не една причина. Фактът, че не съществуваше доказателствен материал, е, разбира се, една от причините. Свидетелите, които в показанията си свързваха един или друг обвиняем с Ван дер Любе, лъжеха очевидно или бяха неубедителни.

Убийство, концентрационен лагер или убийство

След оправдателната присъда веднага възникна тревожният въпрос - какво ще стане сега с Димитров. Попов и Танев? Нацистите, особено отмъстителният и брутален Гьоринг, бяха в състояние просто да ги умъртвят или да скалъпят някакъв "опит за бягство" или "освобождаване", при който да ги разстрелят. Съществуваше и опасност оправданите да бъдат изпратени в концентрационни лагери и да бъдат там бавно умъртвени. Общественото мнение отново трябваше да поведе борба - този път вече за тяхното освобождаване - борба, която трябваше да продължи повече от два месеца...

Натискът на общественото мнение и на агитацията, които бяха довели до оправдаване на обвиняемите, действуваше още с пълна сила. Той дори беше засилен, защото много повече хора, и между тях такива, които обикновено не спадат към най-прогресивните или активните, бяха много по-склонни решително да настояват за освобождаването на оправданите, отколкото за произнасяне на една оправдателна присъда. Дори и "Таймс" на 18 януари 1934 г. поиска в една уводна статия незабавно освобождаване на затворените и при това обърна внимание, че тяхното задържане в затвора ще навреди неизмеримо на престижа на Германия, който чрез оправдателната присъда бил почти напълно възстановен. "Сънди Таймс" протестира на 4 февруари срещу превеждането на задържаните в ареста на Берлинското гестапо, който се намираше под надзора на Гьоринг; това представлявало много сериозен знак, който изисквал голяма бдителност... Тримата българи се отскубнаха с голяма мъка от надвисналата ги опасност...

Но световното обществено мнение в края на краищата се наложи. Вероятно решителният тласък за това даде Съветският съюз. На 15 февруари тримата българи получиха съветско поданство и се изиска по официален път тяхното незабавно освобождаване. Единадесет дни по-късно, на 26 февруари, нацисткото правителство се реши да освободи тримата мъже... На следната сутрин, точно една година след пожара в Райхстага, те полетяха като свободни хора към Москва.

Яйца за Караянчева в Благоевград, освиркаха Гешев в Хасково

автор:Дума

visibility 117

Румен Радев: Не съм снемал подкрепа от Корнелия Нинова

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 185

"Отровното трио" сезира ЕП как министри прикриват корупция

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 185

КНСБ предлага 300 лв. минимална пенсия и таван от 1400 лв.

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 185

Ремонт по „Тракия” ще е по-скъп от строежа

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 185

Над 60% от българите са намалили разходите си

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 185

Чиновниците разбират е-управлението като пращане на имейл

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 185

Външният дълг се е увеличил с 581 млн. евро през юли

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 185

Мощна градушка и проливен дъжд блокираха Истанбул

автор:Дума

visibility 117

Турция няма да праща военни в Карабах

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 185

Чехия ще връща извънредното положение

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 185

Орбан иска оставката на зам-председателя на ЕК

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 185

На 100 секунди от Армагедона

автор:Георги Георгиев

visibility 197

/ брой: 185

Законите трябва да са в синхрон с народното сърце

автор:

visibility 102

/ брой: 185

Месец септември

автор:Никола Инджов

visibility 117

/ брой: 185

Трябва ни преоценка на нашето земеделие

автор:Въто Христов

visibility 101

/ брой: 185

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ