21 Октомври 2019понеделник17:36 ч.

Минало

Битката при Сталинград - Ватерло за Хитлер

75 години от великата победа на Червената армия, която променя хода на Втората световна война и отваря пътя за разгрома на фашизма

/ брой: 226

автор:Димитър Копривленски

visibility 3637

На 19 ноември 1942 г. в 7 часа и 30 мин. Югозападният и Донският фронт започват своята артилерийска подготовка за настъпление, обкръжаване и унищожаване на германските войски във и около Сталинград.
Казват, че историята била учителка. Но само ако тя се знае. И в случай че има различни мнения, истината да се търси в спора. Не в отрицанието или в премълчаването.

Второто военно лято


За Сталинградската битка, за Мамаев курган, за паметника там "Матушка Русия" е писано, говорено, коментирано много. Но повече в едни отминали години. А подценяването, забравата са грешка. Там, при Сталинград, в онази страшна зима Германия губи 1,5 милиона души! Не са по-малко жертвите и от другата страна...
Почит се отдава с мълчание. Само след признание. Когато великодушните аристократи от "Британски легион" канят като свой гост ген. Владимир Вазов и дипломатично го упрекват за хилядите техни жертви при Дойран по време на Първата световна война, той се навежда към преводача: "Питайте ги на чия земя са гробовете на убитите британци!"
А иначе второто военно лято за Червената армия и за Съветската държава е не много по-различно от предишното - низ от поражения, обкръжаване, пленяване на хиляди войници и на много техника. Тази своеобразна ситуация идва от факта, че след поражението при Москва германската армия, без да има превъзходство по численост и въоръжение, печели практически всички основни сражения. Коренен прелом така и не настъпва. И това е, което не дава покой на Сталин. Защо?
Но дори и неблагоприятно завършилите операции на Червената армия съдействат за проваляне на плановете на немците. Блицкригът затъва в руската шир. Има го и планомерното отстъпление. Има я и мисълта, и примамката да се вкара Хитлер в капана. Да се отдалечи германската армия от своите бази за снабдяване. Има и груби грешки, има и още страх от германската настъпателна машина. Нали обаче без загубите и пораженията на 1942 година нямаше да я има и победата през 1945?

Операция "Клаузевиц"

Огромните несполуки, поражения, загуби, търсенето на изход, на поврат, естествено довеждат Върховното главнокомандване до плана и подготовката на Сталинградската операция. Придвижването на немците през лятото на 1942 г. отново демонстрира превъзходството им във военното изкуство. Фронтът достига 300 км, а дълбочината - 150-170 км. С форсирането на Дон в случай на пробив е заплашен дори дълбокият тил на Червената армия.
На 9 юли германците започват операция "Клаузевиц" с цел дълбок обхват на Югозападния фронт и излизане на оперативен простор. Очевидно е намерението им да стигнат Сталинград, като овладеят южната част от територията на Съветския съюз. Там е така нужният им нефт. Това го иска Хитлер, но това го знае и Сталин.
Смята се, че първата мисъл за разгром на немската армия пред Сталинград се появява в главата на Върховния главнокомандващ през лятото на 1942 г. Има и твърдения, че това става много по-рано. Още в началото на март Сталин споделя с А.С. Яковлев, заместника му по авиационната промишленост, че е трябвало да бъде построена до войната железопътна линия по дължината на Волга, за да не се строи сега, по време на толкова тежките бойни действия. И с "византийска мъдрост" отстъпва към Кавказ и Сталинград, отклонявайки Хитлер от Ленинград и Москва.
В този капан влизат и германци, и италианци, и унгарци. А фронтът се разтяга на 1500 километра. Като снабдяването им увисва само на железопътната нишка през Днепър и през моста на Днепропетровск.
Трудно е дори за посветения да си представи мащабите на маневриране, създаване на нови армейски структури, назначаване на командващи армии и фронтове, разместване... Още през юни, дълго преди появата на немците пред Сталинград, започва строителство на отбранителни съоръжения. Както и строежът на железопътната линия.
На 12 юли в 2 ч. и 45 мин. в директива до новосъздадения Южен фронт под командването на Малиновски Върховният главнокомандващ заповядва:
"Здраво да се заеме Сталинградският рубеж западно от река Дон..."
А горещият 17 юли, когато при големия завой на Дон авангардът на 6-а немска армия на ген. Паулус влиза в съприкосновение с предните части на 62-ра и 64-та армия, става началото на Сталинградската битка.

Ни крачка назад

С обединяването, включването на Югозападния фронт в Южния, целият му команден апарат формира Сталинградския фронт. За командващ фронта е назначен ген.-лейтенант В.Н. Гордов. В състава му влизат четири общовойскови и една въздушна армия. В района за отбрана на фронта са придвижени и 62-ра, 63-та и 64-а армия от стратегическия резерв на Върховния. След два дни, на разсъмване на 20 юли, Сталин разговаря с първия секретар на областния комитет на партията в Сталинград:
"Повдигайте духа на хората. Предайте на всички - Сталинград на врага ние няма да дадем..."
Да, градът на Волга с Тракторния завод, град, в който се произвеждат 50% от танковете Т-34, мощни двигатели, оръдия, стрелково оръжие, кораби се подготвя за отбрана особено сериозно. Тук са изпратени четири сапьорни армии, няколко управления за отбранително строителство от Резерва на Върховното главнокомандване. Прокопани са само от 24-то управление 1448 км окопи, траншеи, ходове за съобщения, 57 км противотанкови ровове, разположени са 24 400 огневи точки...
Избързвайки напред, ще припомня, че много от отбранителните съоръжения по-късно попадат в ръцете на германците. Няма как, на три места те стигат до Волга, заемат и отстъпват Мамаев курган... И командващият познатата ни 57-ма армия от идването й в България като освободителка, Ф.И. Толбухин, се шегува пред командващия Донския фронт ген. К.К. Рокосовски, че когато навремето е ръководел строителството на отбранителните съоръжения, се е престарал. Не е знаел, че ще му се наложи сам да ги преодолява. А ги е строил съвестно, трябва да му се признае, казва Рокосовски. И се налага едно питане. Ами ако не бе ги строил съвестно?
За координиране на усилията по подготовката на Сталинград за защита на 23 юли Сталин изпраща там началника на Генералния щаб Василевски. Но като цяло обстановката на юг остава напрегната. Хитлеристите успяват да форсират Дон в долното й течение, превземат Ростов, заплашват Майкоп и Грозни... И в тези тревожни дни на второто военно лято, на 28 юли, се появява знаменитата Заповед №227 на народния комисар по отбраната, известна още като "Нито крачка назад!..."

"Ако Русия падне"... тръпнат в САЩ


Иначе казано, ножът здраво опира до кокала и наближава гърлото. Суровостта в тази заповед, във формирането на "наказателни роти" е продиктувана от хуманизма на необходимостта.
"Немските окупатори се промъкват към Сталинград и Волга, искат на всяка цена да завладеят Кубан и Северен Кавказ с нефтените и житните богатства... Части от войските на Южния фронт вървят след паникьорите, изоставят Ростов и Новочеркаск без съпротива и без заповед от Москва, покривайки своите знамена с позор..."
Тежки думи, тежки присъди в тежки дни...
Както казва политрукът в романа "Волоколамското шосе" на Александър Бек:
"Голяма е Русия, а да се отстъпва - няма къде..."
Трябва да се спасява, да се брани. Друга подобна заповед до края на войната Сталин не издава!
Върховното главнокомандване, ръководено от Сталин, се стреми да осигури отбраната на града на Волга всячески. Там войските се увеличават непрекъснато. На 30 юли в Сталинградския фронт е включена и 51-ва армия на ген. Т.Е. Коломийц, на 1 август - 1-ва гвардейска армия на ген.-лейтенант Ф.И. Голиков, в средата на месеца - 24-та армия на ген. Козлов и 66-а на ген.-лейтенант Малиновски. За отбраната на Сталинград са отправени 19 военни училища. Всяко от тях има от 3,5 до 5 хиляди курсанти. При Сталинград са изпратени 129 артилерийски полка и 115 дивизиона реактивни установки "Катюша". Гигантски сили!
Сигурно затова по-късно в описанията си за боевете при Сталинград ген. Рокосовски, вече като командващ Донския фронт, отбелязва:
"Сталинград започва да напомня "Вердюнската мелница" от Първата световна война".
А за развитието на събитията на Съветско-германския фронт с тревога следят и в САЩ. На 9 август дори техен влиятелен вестник пише, че Сталинград "фактически вече е паднал", а авторът Х. Джонсън пророкува:
"Ако Русия падне, Хитлер ще нанесе последователно удари по Англия, Исландия, Гренландия, а Япония ще атакува Аляска..."
Като че наистина сам Богът на войната подкрепя немците.

Жуков се проваля

А настъплението на германската армия върви толкова успешно, че фюрерът прехвърля 4-та танкова армия към Сталинград, където все не му се отдава да превземе града. От своя страна Върховният главнокомандващ отзовава от Сталинград Василевски и изпраща там като свой представител Г.К. Жуков, като го възстановява на длъжността първи заместник на Наркома по отбраната.
Първата задача на Жуков е на 2.IХ. да проведе контранастъпление. Но Жуков не успява нито на заповядания ден, нито на 5, 6, 7 да организира контранастъпление. С оправданието, че силите там са малко. Уви, прехваленият Жуков никога не е воювал с противника "на равна нога", никога не е печелил бой без абсолютно превъзходство. И на 11.IХ., само след десет дни, той е отзован. В този ден немските войски водят боеве вече в самия Сталинград. Как човек да разбере положението на Сталин?
Цели две седмици, от 11 до 26 септември, германците упорито атакуват съпротивителните възли в самия Сталинград. И с цената на огромни загуби, като изтласкват частите на 62-ра армия на ген. Чуйков, стигат до центъра на града. А на стика между 62-ра и 64-та армия достигат и до Волга. Още съвсем малко и защитниците на Сталинград ще бъдат отхвърлени!
От резерва на Върховния на най-опасните места е изпратена 13-та гвардейска дивизия на Родимцев, която се прехвърля през широката река за две денонощия. А два нейни полка овладяват митичния Мамаев курган, където боевете не спират до януари 1943 г.
От своя страна и Хитлер нервничи, че градът на Волга още се държи. На 12.IХ. в главната му квартира във Винице е извикан ген. Паулус, за да чуе лично от Хитлер заповед:
"С решителен щурм да бъде овладян Сталинград!".
Това следва да стане още преди да е завършило настъплението в Северен Кавказ.
В същия този ден Сталин приема Василевски, началника на Генералния щаб, който му докладва новия план за разгрома на Сталинградската групировка на противника.

"Ахилесовата пета" става "светая светих"

След войната се появяват много претенденти за авторство на плана за Сталинградската операция. А самата идея идва не от генералите. По задание на Върховния главнокомандващ тя е разработена от старши офицера в Главното оперативно управление на Генералния щаб полковник (впоследствие генерал-лейтенант) Потапов. Писателят В. Суворов свидетелства, че на картата с плана на операцията има дата 30 юли 1942 г. ... и подписите на Потапов и Василевски... А задачата на Потапов Сталин поставя скоро след поражението при Харков и започналото отстъпление на армиите към Волга.
Планът се разработва в "дълбока тайна" и дори "големият" Жуков е посветен в нея едва на 12.IХ. А на следващия ден, 13.IХ., двамата с Василевски са приети от Сталин. За да му докладват "что надумали", както пише Константин Романенко.
Всъщност новото в новия план на операцията е новата стратегия на Върховния главнокомандващ. И по-точно това, което е "Ахилесовата пета" досега за Жуков - да се воюва с превъзходство във всяко отношение над противника, става "светая светих" и за Сталин. През 1942 г. той преосмисля дълбоко загубените бойни операции. И се отказва от традиционните възгледи и заблуждения, че с таланта на военачалниците може да се спечели срещу превъзхождащия противник.
Сталин докрай осъзнава, че може да победи само, който превъзхожда противника безусловно и преди всичко в техника и въоръжение. Ето откъде идва и стремежът за икономическо превъзходство. А как Сталин, Съветският съюз и Червената армия го постигат, е отделен въпрос.
В най-трудната, втората година от войната, Сталин поема ръководството и на изграждането на железопътна линия до Сталинград. Още една война. Иначе как щяха да се осигурят войски, техника, въоръжение към Сталинград? Ето как съветската икономика победи хитлеристката армия. Отказвайки се от Суворовата концепция "да се воюва не с числа, а с умение".
Върховният дава срок на Василевски и Жуков да му докладват "колко дни са необходими за подготовка на пълнокръвна операция за обкръжаване и разгром на немската групировка на Волга".

19 ноември - начало, 2 февруари - край

Така се стига до датата 19 ноември 1942 г. На седемнадесетия месец от началото на войната. Доктрината да се воюва с количествено превъзходство освен теоретично обоснована от Сталин е осигурена от него и в индустриално-промишлено отношение. Само през 1942 г. отбранителната промишленост увеличава производството си зад Урал 5 пъти, в Поволжието - 9 пъти, в Западен Сибир - 27 пъти... Приказка!
През тази 1942 г. армията получава 25 000 самолета, над 24 000 танка, 57 000 оръдия...
Василевски и Жуков, първите двама след Върховния, докладват на Сталин, че след 45 дни може да започне добре подготвена операция. В архивите на Генералния щаб е запазена голяма карта с надпис "План за контранастъпление в района на Сталинград". В "легендата" й са изброени войските, участващи в нея, средствата за усилване, задачите на фронтовете и армиите. Най-отгоре, вляво, със син молив, е написано "Утвърждавам", и подпис на Сталин.
Подробно обсъждане на Сталинградската операция в Държавния комитет по отбраната е проведено на 13.ХI. А самото провеждане на операцията е възложено на отново създадения Югозападен фронт под командването на ген. Ватутин, Донския фронт (до 28.IХ. - Сталинградски), възглавяван от К.К. Рокосовски, и Сталинградския (бивш Югоизточен) фронт, командван от Ерьоменко. Настъплението на първите два е утвърдено за 19, а на Сталинградския - за 20.ХI. За координиране на действията на войските при Сталинград Държавният комитет на отбраната определя ген.-полковник А.М. Василевски.
Много участници в това най-изстрадано и доживяно контранастъпление сред които маршалите Жуков, Василевски, Рокосовски, историци, изследователи са оставили мемоарите си като свидетелство. Ето го командващият Донския фронт Рокосовски, комуто като че ли се пада и основната заслуга, според оценката на Сталин, за успешните боеве тук:
"Така на 19 ноември 1942 г. започна историческото сражение, в резултат на което бяха обкръжени елитни немски войски... Нищо повече не можеше да ги спаси от гибел... На 23.ХI. войските на Югозападния и Сталинградския фронт, като разгромиха вражеските войски с обхождащите флангове на своите ударни групировки, се срещнаха... и завършиха обкръжаването на цялата Сталинградска групировка..."

Светът признава и... забравя

В "чувала" попадат хиляди. И макар обречени - боеспособни. Хитлер отхвърля молбата на Паулус от 24.I. да капитулира, за да спаси останалите живи. На 26.I. съветските части, настъпващи от запад, се съединяват с отбраняващите се в града, с което разделят обкръжените на две. Така унищожението им се облекчава. На 31.I. като отчаян жест Хитлер повишава Паулус в звание "фелдмаршал". Все в изпълнение заповедите на Фюрера Паулус и останалите немски генерали в "котела" на два пъти отхвърлят предложението на съветските парламентьори да се предадат, като им се гарантира животът и безопасността.
Идеята за изпращане на парламентьори е на Рокосовски. Той я споделя най-напред с ген. Антонов, който в Москва замества Василевски. Сталин много харесва тази "хрумка" от новогодишната нощ на командващия Донския фронт. Всички са "запалени", все пак става въпрос за спасяването на хиляди животи. Дори с тази цел да се изпратят парламентьори при Паулус с ултиматум, настъплението от 6 януари е отложено за 10-и.
Отговорната процедура е възложена лично на възглавяващия разузнавателното управление на фронта ген. Виноградов. Но германците не само не приемат парламентьорите на 8 януари сутринта, но и ги обстрелват с картечен и минохвъргачен огън. Въпреки това на следващия ден парламентьорите, по препоръка на Москва, се явяват отново. Този път те са приети. Завързват им очите и ги отвеждат в немския команден пункт. След разговори по телефона ултиматумът отново е отхвърлен...
С това опитите да бъдат избегнати хилядите жертви и от руска, но и от германска страна приключват. А само за две седмици, от 10 до 25 януари, те са 100 000!
Особеното тук е, че обречените сами отказват спасението си! Така е при Сталинград през 1942 г., така е и при Берлин три години по-късно. А сега в действие влизат танковете и оръдията.
На 31 януари 1943 г. в деня, в който Хитлер прави Паулус фелдмаршал, той е пленен в подземието на сталинградския универмаг заедно с още 24 генерали и 91 000 души! Други 140 000 остават на бойното поле...
И отново в разговора с Паулус, както пише Рокосовски, му е предложено да се обърне с призив към обкръжените да сложат оръжие, но той отново отказва. На 2 февруари капитулират и последните немски части северно от Сталинград.
Успехът на съветските войски при Сталинград отеква по света. На 14 февруари американски канзаски вестник публикува статия "Ватерло на Втората световна война", в която се казва:
"Без съмнение историците ще оценят победата на русите при Сталинград като една от най-великите битки в света... Битката при Сталинград е решаващото сражение във Втората световна война... Ватерло за Адолф Хитлер и неговата банда убийци..."
На 22.II. в Лондон се провежда грандиозен митинг, посветен на 25-годишнината на Червената армия. Подобни митинги се провеждат във всички големи градове на Англия - все с възторжени слова за Червената армия, за победата при Сталинград, за Сталин.
Било е само преди 75 години - колкото един човешки живот.
Години за живот и поуки!







 

 
Сталинградската битка


Фелдмаршал Фридрих Паулус, командващ немските войски, се предава в плен


След края на битката през февруари 1943 г. са пленени 91 000 германци


Величественият мемориал на Мамаев курган в памет на загиналите съветски воини в Сталинградската битка

Лавров напомни, че "Росатом" иска да участва в АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 52

Борисов обяви, че строи газови магистрали

автор:Дума

visibility 104

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 539

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 240

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 335

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ