Валентин Велчев с радост представя втората си поп композиция "Музикантът"
Бивш министър на културата написа песен за млад талант
/ брой: 190
Бивш министър на културата и дългогодишен ректор на Музикалната академия, именитият български композитор проф. Георги Костов, написа песен за Валентин Велчев. Младият талант с голямо вълнение представи новия проект в социалните мрежи, като изненада почитателите си и с видеоклип към "Музикантът". Композицията, изпълнявана от носителя на наградата "Певец на годината 2021", е по стихове на Иван Тенев и аранжимент на Пламен Велинов и е реализирана с подкрепата на Национален фонд "Култура".
Това е втората поп песен на любимеца от "Пирин фолк", който досега се изявява с авторските песни "Пирински орли", "Благословен", "Ванга", "Коледно хоро", "От Враца до Дунава", "Татковина" и "Наздраве". А на рождения си ден на 1 април т.г. изпълнителят дебютира в естрадния жанр с "Мамо".
Валентин Велчев посвети песента на юбилеите на Георги Костов, номиниран от БАН вече за академик, и Иван Тенев, който преди дни получи почетния знак на Президента на Република България. Изпълнителят от сърце благодари и на екипа, застанал зад композицията - цигуларя Петър Владимиров, Чавдар Калдиев, Лео Богдановски и Радослав Кръстев.
МУЗИКАНТЪТ В YOUTUBE:
ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ В YOUTUBE:
https://www.youtube.com/valentinvelchevmusic
ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ ВЪВ ФЕЙСБУК:
https://www.facebook.com/valentinvelchevmusic/
ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ В ИНСТАГРАМ:
https://www.instagram.com/valentin_velchev_music/
п е с н о п о й к а
МУЗИКАНТЪТ
Музика: проф. Георги Костов
Текст: Иван Тенев
Аранжимент: Пламен Велинов
Изпълнява: Валентин Велчев
А пееше, как пееше душата,
докосната насън от любовта...
Прегръщаше до сутрин Музиканта -
нощта, разбита на безброй слънца...
Венчан е той докрай за самотата...
А може би, дори и след това...
Но всъщност, ориста на Музиканта,
е на таланта - вечната съдба.
Припев:
А, днес?... Къде?... Кога?... И кой го чака?
"Завинаги!" - оказа се лъжа...
За гара "Щастие" изпусна влака,
с цигулка онемяла под ръка...
Самотни струни... И сама цигулка...
А, някога бе обща песента...
В сърцето му със стръв на невестулка,
пирува ненаситна самота...
Припев:
А, днес?... Къде?... Кога?... И кой го чака?
"Завинаги!" - оказа се лъжа...
За гара "Щастие" изпусна влака,
с цигулка онемяла под ръка...