БЛАГОСЛОВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ДУХОВЕН КОД

Проф. Орлин Загоров

"От всички европейски нации България има най-старата духовна традиция. Бъдете бдителни за духовното ви наследство и го защитавайте."
                  Хари Салман

Наскоро Общобългарският комитет "Васил Левски" ни напомни за тревожния камбанен звън за съдбата на българската историческа памет. Негово дело е издаването на книгата "Мозайка на споделеното. С перото от 8 до 85" (2016, 367 стр.). Неин автор е  бележитият изследовател и познавач на българското Възраждане, пламенен публицист и ветеран на будната съвест на родната журналистика и публицистика Христо Цеков. Забележителното в случая е, че за да излезе на бял свят тази книга, са заделили от залъка на своите семейства нужните за целта финансови средства хора с патриотично мирозрение и прозорлив поглед в бъдещето - предприемачи, депутати от лявата коалиция в днешния парламент, учени и преподаватели във висши училища, както и други представители на съвременната ни интелигенция. Това е нова проява на една от изконните характеристики на българското национално Възраждане. Към това бих искал да добавя и прекрасния предговор на проф. Андрей Пантев, един от най-ерудираните български историци и учен с неукротим творчески темперамент. Не по-малко значимо е и представянето на книгата от доц. Тодор Керин, който справедливо оценява новата книга на Христо Цеков като "безспорен шедьовър в творчеството" на автора.
Прочел съм и други негови публикации, които впечатляват с прецизността на формулираните мащабни идеи, както и с тяхната непомръкваща актуалност. Най-общо казано, Христо Цеков следва добрия пример на светли образи, които в своята съвкупност разкриват блясъка на българския духовен код. Това отрежда на цялостното му творчество достойно място в съвременната българска публицистика и изследвания на важни исторически събития и свързаните с тях личности.
Младите хора в съвременна България са подложени на масивна отродителна атака с цел заличаване от паметта им на всяка следа от българското национално достойнство. А известно е, че  благодарение на това усещане за достойнство нацията ни оцелява в унищожителните бури на тежки исторически предизвикателства в продължение на векове. Авторът ни предлага нов прочит на историческата истина за величието на българския национален дух, който намира своите върховни сублимации в гения и саможертвената преданост към свободата и независимостта на България. Достатъчно е да споменем имена като Васил Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Бенковски, събития като Априлското въстание 1876 г., 3 март - Освобождението на България от турското робство и др. Тяхното величие осветява пантеона на българската слава и държи будна националната свяст на поколенията. Нека припомня, че голяма част от тази историческа памет вече не намира място в учебниците и учебните програми в новото българско "демократично" училище. Особено в новите учебни програми, замислени от МОН след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. Тенденцията е постоянното задълбочаване на тази враждебна атака срещу националната ни идентичност. Тя се осъществява с услужливото безгръбначие и подкупничество на част от българските политици, които сега са на власт.
Без съмнение появата на книгата на Христо Цеков в такъв момент и обстоятелството, че тя е високо оценена от най-добрите познавачи на третираната в нея проблематика, е свидетелство за смелостта на истинския талант и е израз на решимостта да се противопоставим на посегателството върху българската историческа памет и оскверняването на нейната святост. 
Списъкът на споменатите в книгата безсмъртни образи на българската слава представлява внушителна картина, в която оживяват не само сенките на преминали в небитието титани на духа, но и неувяхващата признателност на поколенията, възпитани в духа на идеалите за преуспяваща, възродена и суверенна България. Такъв е обрисуваният в книгата образ на утрешна България, за която заслужава да се живее, за да пребъде Родината ни, за да не допуснем "векове от слава, затулени в мрак", както ни предупреждава Иван Вазов. 
В книгата читателят ще открие трезвите оценки, тревожните терзания и дух на непримиримост срещу оскверняването на светли идеали на един от блестящите парламентарни журналисти. Още в зората на злополучния "преход" към демокрация авторът вижда злокобните намерения на неговите вдъхновители и покорните им слуги. Той предупреждава за неизбежната демографска катастрофа, за израждането на автентичния парламентаризъм, за комерсиализацията на здравеопазването и образованието, настъплението на дивия капитализъм с всички произтичащи от това трагични последици, за появата на нова продажна компрадорска олигархия, за посегателствата върху светли дати и имена в българската история. Като оръжие срещу тази тотална развала авторът противопоставя величието на Апостола на свободата Васил Левски и други великолепни примери на пламенен патриотизъм и родолюбие в историята и в най-ново време. Потвърждение на това са многобройните интервюта с представители на творческата интелигенция, новите образи на патриотично мислещи политици, духовната мисия на народните читалища, на дейците на образованието и културата в борбата за отстояване на българската национална идентичност и недопускане на обезличаването на необходими за оцеляването на нацията ни духовни ценности и добродетели.  
Когато читателят прочита цялата книга със същата родолюбива страст и национална гордост, с които авторът я е написал с мъдростта и прозрението на извървения 85-годишен жизнен път, ще се почувства обвеян със светлината, която все така живо и окуражаващо вдъхновява българския род. 
Друго достойнство на книгата, която е предмет на моите възторжени размишления, се състои в това, че макар отделните текстове да са написани и публикувани в различно време и по различни поводи, те представляват разноцветна мозайка,  неразривно свързваща в себе си фрагменти от цялостно повествование с безупречно смислово и емоционално съзвучие. Това е безспорно доказателство за устойчивостта на последователно отстояваните през целия съзнателен живот убеждения. Особено силно ме впечатли изключителната актуалност на подхода на автора към толкова съществени аспекти на българската историческа съдба и мащабността на идеите, които той е успял да вложи в изразените по категоричен начин позиции не само към непреходната същност на описаните събития и житейски драми на главните действащи лица в периода на Възраждането, както и през следосвобожденския период. В този смисъл книгата има качествата на достоен за следване ориентир и по отношение на настоящето и бъдещето. Това е и основанието да опиша впечатленията си от новата книга на Христо Цеков. Целта ми е да се обръщам към читателя и му препоръчвам непременно да я прочете, ако иска да почувства величието на българския дух.