Близък изток: Време е да се събират древните камъни

Леонид Радзиховски
Политолог

В разгара си са поредните (кои по ред?) мирни израело–палестински преговори. Освен преките участници в конфликта, на преговорите естествено участвуват САЩ (главния модератор), Египет и Йордания. Обама нарече себе си и останалите „смелата петорка“.
За голям успех (и засега единствен) се приема самият факт, че Нетаняху и Абас успяха да седнат на една обща маса.
Счита се – оптимистичен сценарий – че преговорите ще приключат в течение на една година. Това съвсем не е много, ако по този начин се постигне поне формално-юридически потушаване на конфликта, който продължава от... Впрочем коя е нулевата точка, от която започва броенето? Масовата емиграция на евреи в Палестина от началото на ХХ век? Еврейските погроми пак там през 1920-те години? Обявяването в ООН на Израел и Палестина и първата война през 1948 г.? Шестдневната война от 1967 г.? Първата интифада от 1987 г.? Създаването на Палестинската автономия през 1994 г.? Втората интифада от 2000-та?
През това време, наблюдавайки отстрани, дневния ред се представя като не толкова неразрешим. ВСИЧКИ психически нормални хора разбират, че нито евреите могат да изгонят арабите, нито арабите могат „да удавят евреите в Червено море“.
Също така, не могат и да живеят в една страна. Освен формулата „два народа – две държави“, коя друга е възможна?
Така стоят нещата по принцип.
Но дори и подробности, в които има нещо дяволско, също изглеждат донякъде разрешими. Например статута на Ерусалим.
Има и куп други въпроси – за бежанците, за еврейските селища и т.н. Всяка от тези теми е невероятно сложна, има дълга и гореща история. Но това не означава, че възлите не се разплитат. ПО ПРИНЦИП. Разплитат се при взаимно желание.
И тук стигаме до главния, а в действителност ЕДИНСТВЕНИЯ проблем.
Взаимното недоверие, много меко казано. Позицията на евреите е следната. Ние много години се хващахме на въдицата „мир в замяна на територии“. Ние, след като с война завоювахме територии, дадохме значителна част от тях, като помагахме за създаването на Палестинската автономия. Резултата – терор в замяна на територии! Ако сега бъде създадена „пълноценна Палестинска държава“, а нападенията на терористи от негова територия продължават, то ние ще сме принудени да отговорим, тоест, да започнем ВОЙНА С ЧУЖДА ДЪРЖАВА! При това в Палестина винаги ще има в ООН десетки пъти повече привърженици, отколкото Израел! Тоест, ние сами си пъхаме ръката в капана за мишки, наречен „Палестинска държава“. ...
Що се касае до палестинците, то техният отговор е още по-прост. Подписвахме с вас какви ли не съглашения - а каква полза от това?! Както нямахме, така и сега нямаме нормален живот...
Около ТАЗИ психологическа (психолого - политическа) ситуация, а не около който и да е, дори най-сложния конкретен проблем, се върти вечната въртележка на преговорите.
Вечна война... И какво от това?
Трябва да се разбере най-важното: за кого това е война, за кого е печалба?
Отговорът на последния въпрос (до голяма степен частичен) бе получен веднага.
ХАМАС „направи салют“ при откриването на преговорите: терористите разстреляха четирима израелци (в това число една бременна жена, другата убита има шест деца). „Салют даде“ и президента на Иран. За пореден път той наруга  Израел, обяви невъзможността на преговорите, нарече Абас „предател“, „мошеник“ и т.н.
Мирът между Израел и Палестина е КАТАСТРОФА за ХАМАС финансиран от Иран като „народ на Палестина“.
Но съвсем не само Ахмадинежад дои „ционистката жертвена крава„. До голяма степен на това се крепи общоарабската митология, включително и в страните, които ненавиждат Ахмадинежад. Известно е изказването на един от „принцовете на Залива“: две страни от Близкия Изток НЯМАТ ПРАВО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ – Израел и Иран. Ето така...