Близо половината българи винят властта за проблемите си

46% от българите обвиняват държавата за повечето проблеми в живота си. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат. Това сочи проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл", което е част от ежемесечната й изследователска програма. Допитването е по повод 30 години от началото на промените у нас. То е проведено в периода между 2 и 9 август сред 839 души. 

Най-младите респонденти между 18 и 25 години, които са родени след 1989 г., в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата за проблемите в живота си. Вероятно с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение, коментират от агенцията. Закономерно привържениците на управляващите са по-малко критични. Според социолозите ясно личи, че обществото по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.

68% от участниците в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а невинаги точно по закон. 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. 

57 на сто от анкетираните признават, че обръщат голямо внимание на мнението на околните за тях, 38% твърдят, че то не е от значение, а 5% не могат да кажат. Според социолозите това, което мислят другите за нас, е важен обществен регулатор за всички възрасти. Над 50% от запитаните определят общественото мнение като важно. 

На фона на останалите институции в България църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието. Резултатите от допитването регистрират, че българите свързват църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до живота на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност и др.