БЛС призова проектобюджетът на НЗОК за 2027 г. да бъде преразгледан
Недофинансирани са всички дейности, нужни са още 628 млн. евро, за да здравната системата да функционира нормално, заяви д-р Николай Брънзалов
Имаме резерви към проектобюджета на НЗОК за 2027 г. и той трябва да бъде преразгледан и преразпределен, призова председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов на пресконференция. "Всички медицински дейности са недофинансирани, а ръстът от малко над 8% не е разпределен балансирано. По този начин България постепенно се превръща в страната с най-евтина работна сила и с най-скъпите лекарства в целия Европейски съюз", подчерта той.
От БЛС обясниха, че особено зле стоят нещата в перото за медико-диагностична дейност. Това е бюджетът за изследвания, които трябва да бъдат назначени, а парите за диагностика стоят непроменени в последните 3 години.
"За прикриване на дисбалансите все по-често се използва темата за профилактиката. Това, което четем в мотивите към проектобюджета, не е нищо ново. Просто някой от експертите е обяснил на по-висшите инстанции какво съдържат различните пера. Профилактиката се представя като основен приоритет и доказателство за нова политика в здравеопазването, включително чрез дейности, които нямат пряко отношение към нея", поясни Брънзалов.
От БЛС обясниха, че многократно са искали среща с премиера Румен Радев, но тя така и не се осъществява.
"Бюджетът предвижда 8,1% ръст на парите за болниците, за първична помощ - 7,6, за специализирана извънболнична - 9,3%, а за диагностика - 5%. В бюджета на лекарства не са включени 44 млн. евро за нерегистрирани лекарствени продукти за редки заболявания. До момента те, както и някои изделия и дейности, се покриваха от бюджета на Министерството на здравеопазването, но вече влизат като перо в бюджета на НЗОК. Така увеличението за лекарства отива към 12%, а дисбалансът във финансирането на системата се задълбочава в полза на лекарствата", пресметна д-р Брънзалов.
"Излиза, че в България се заделя повече от обществения фонд - над 50%, само за медикаменти, а лекарският труд изостава като недооценен. Средствата за медицински дейности осигуряват функционирането на цялата инфраструктура на българското здравеопазване. От тях зависят издръжката на лечебните заведения, възможностите за развитие на медицинската помощ и възнагражденията на работещите в системата. Лекарства се купуват и през клиничните пътеки, включени са в цените им, а сумата трябва да бъде разпределена и за издръжката на лечебното заведение, за поддържането му и да заплащането на персонала му", коментира председателят на БЛС.
В проекта за бюджет не се предлагат никакви нови форми на ефективен контрол, който да ограничи броя на хоспитализациите и разходите в системата на здравеопазването като цяло, твърдят от БЛС. "Говори се за контрол, но според мотивите на законопроекта той няма да бъде ефективен, защото няма отражение в числата в бюджета. Ако контролът, който ни казват, че ще бъде ефективен в болничната помощ, е такъв, би трябвало проектът да предвижда не два милиона и четиристотин хиляди хоспитализации, а не повече от два милиона", обясни зам.-председателят на БЛС Иван Маджаров.
Според здравния икономист Аркади Шарков цените в здравеопазването изостават над два пъти от останалите цени в икономиката. "Икономиката е динамична и цените в здравеопазването се договарят, когато говорим за болничната помощ, един до два пъти максимум годишно. Този темп на изоставане рефлектира пряко и върху лечебните заведения, чиито разходи нарастват, особено в последните години, съобразени с общите инфлационни процеси в държавата. Наваксването в тази посока, ако целим да наваксаме за следващата година, трябва да има около 18% увеличение на цените на клиничните пътеки и на амбулаторните и клинични процедури, така че да може да се компенсира все по-нарастващият разход и да се намали впоследствие тежестта върху българския пациент, която ясно се вижда", коментира Шарков.
