19 Ноември 2026четвъртък01:01 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

БЛС призова проектобюджетът на НЗОК за 2027 г. да бъде преразгледан

Недофинансирани са всички дейности, нужни са още 628 млн. евро, за да здравната системата да функционира нормално, заяви д-р Николай Брънзалов

автор:Дума

visibility 4125

Имаме резерви към проектобюджета на НЗОК за 2027 г. и той трябва да бъде преразгледан и преразпределен, призова председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов на пресконференция. "Всички медицински дейности са недофинансирани, а ръстът от малко над 8% не е разпределен балансирано. По този начин България постепенно се превръща в страната с най-евтина работна сила и с най-скъпите лекарства в целия Европейски съюз", подчерта той.
От БЛС обясниха, че особено зле стоят нещата в перото за медико-диагностична дейност. Това е бюджетът за изследвания, които трябва да бъдат назначени, а парите за диагностика стоят непроменени в последните 3 години.
"За прикриване на дисбалансите все по-често се използва темата за профилактиката. Това, което четем в мотивите към проектобюджета, не е нищо ново. Просто някой от експертите е обяснил на по-висшите инстанции какво съдържат различните пера. Профилактиката се представя като основен приоритет и доказателство за нова политика в здравеопазването, включително чрез дейности, които нямат пряко отношение към нея", поясни Брънзалов.
От БЛС обясниха, че многократно са искали среща с премиера Румен Радев, но тя така и не се осъществява.
"Бюджетът предвижда  8,1% ръст на парите за болниците, за първична помощ - 7,6, за специализирана извънболнична - 9,3%, а за диагностика - 5%. В бюджета на лекарства не са включени 44 млн. евро за нерегистрирани лекарствени продукти за редки заболявания. До момента те, както и някои изделия и дейности, се покриваха от бюджета на Министерството на здравеопазването, но вече влизат като перо в бюджета на НЗОК. Така увеличението за лекарства отива към 12%, а дисбалансът във финансирането на системата се задълбочава в полза на лекарствата", пресметна д-р Брънзалов. 
"Излиза, че в България се заделя повече от обществения фонд - над 50%, само за медикаменти, а лекарският труд изостава като недооценен. Средствата за медицински дейности осигуряват функционирането на цялата инфраструктура на българското здравеопазване. От тях зависят издръжката на лечебните заведения, възможностите за развитие на медицинската помощ и възнагражденията на работещите в системата. Лекарства се купуват и през клиничните пътеки, включени са в цените им, а сумата трябва да бъде разпределена и за издръжката на лечебното заведение, за поддържането му и да заплащането на персонала му", коментира председателят на БЛС.
В проекта за бюджет не се предлагат никакви нови форми на ефективен контрол, който да ограничи броя на хоспитализациите и разходите в системата на здравеопазването като цяло, твърдят от БЛС. "Говори се за контрол, но според мотивите на законопроекта той няма да бъде ефективен, защото няма отражение в числата в бюджета. Ако контролът, който ни казват, че ще бъде ефективен в болничната помощ, е такъв, би трябвало проектът да предвижда не два милиона и четиристотин хиляди хоспитализации, а не повече от два милиона", обясни зам.-председателят на БЛС Иван Маджаров. 
Според здравния икономист Аркади Шарков цените в здравеопазването изостават над два пъти от останалите цени в икономиката. "Икономиката е динамична и цените в здравеопазването се договарят, когато говорим за болничната помощ, един до два пъти максимум годишно. Този темп на изоставане рефлектира пряко и върху лечебните заведения, чиито разходи нарастват, особено в последните години, съобразени с общите инфлационни процеси в държавата. Наваксването в тази посока, ако целим да наваксаме за следващата година, трябва да има около 18% увеличение на цените на клиничните пътеки и на амбулаторните и клинични процедури, така че да може да се компенсира все по-нарастващият разход и да се намали впоследствие тежестта върху българския пациент, която ясно се вижда", коментира Шарков.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ