БМФ поема бургаското пристанище

Параходство "Български морски флот" (БМФ) ще е концесионерът на Терминал 2А на пристанище-Бургас, реши правителството вчера. Дружеството ще управлява съоръжението за 35 години срещу инвестиции от 100,3 млн. евро за целия период на концесията, но ще поеме и изплащането на 80 процента от заема на държавата към Японската банка за развитие, който е 268 млн. лв.
Изплащането на този заем бе част от изискванията към кандидат-концесионерите на порта, след като премиерът Бойко Борисов отдавна заявява, че бюджетът не може да погасява вноските по този заем. Концесионерът ще инвестира и още 14 млн. евро в развитието на терминала, но в условията на концесията е записано, че операторът трябва да поддържа минимум 288 работни места при сегашен персонал от около 800 души на пристанището.
Всъщност дружеството на собственика на БМФ бе единственият кандидат в конкурса, припомня Медиапул. Компанията "Навибулгар" е "Кей Джи Меритайм Шипинг", което придоби през август 2008 г. морския ни флот.
Тридесет на сто от акциите "Кей Джи Маритайм Шипинг" са на българската компания "Адванс Пропъртис" - собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Те пък притежават фармацевтичното предприятие "Биовет Пещера" и имат инвестиции в недвижими имоти. Останалият дял е на "Кей Джи Маритайм Партнърс", в която 99% държи германският корабен чартьор "Мартрейд Шипинг енд транспорт", регистриран в Дюселдорф, а останалият процент е на индийския корабен мениджър "Акорд Шип Мениджър".
Концесията на бургаския порт бе стартирана от правителството в края на февруари като основното условие към бъдещия стопанин бе да изплаща японския заем от 268 млн.лв., с който бе изграден новият Терминал 2. Пристанището е в критично финансово състояние както заради заема, така и заради спирането на работа на "Кремиковци".
Междувременно в първата половина на април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли две жалби срещу процедурата за концесиониране. Първата бе подадена от "Космос Енерджи" ЕООД, което е инвестирало 4.3 млн. лева в изграждането на склад на територията на пристанището. Фирмата иска складът й да се изключи от обхвата на концесията, т.е. процедурата да спре и да започне наново. От КЗК отхвърлят жалбата с мотива, че спирането на процедурата ще доведе до значителни обществени вреди, а самата концесия не ощетява жалбоподателя. Той може да си реши търговския спор с бургаския порт по стандартен начин.
Втората жалба бе от лондонското дружество "Интегрейтед Порт Системс Лимитед", което твърди, че конкурсните условия са непрозрачни и противоречат на Закона за концесиите. Нещо повече, от дружеството твърдяха, че в документацията за концесиониране има условия, дискриминиращи стратегически пристанищни оператори и даващи предимство на лица, които не са такива. Лондончаните смятаха, че възлагането на договор ще се разглежда като държавна помощ.
КЗК обаче отхвърли жалбата с мотивите, че от спирането на процедурата ще произтекат значително по-големи вреди, отколкото, ако се прекрати и стартира наново.