14 Август 2022неделя10:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Западна България облачността ще е значителна, след обяд купесто-дъждовна. На много места там ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. Има условия и за градушки. В източните райони ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 26° и 31°, в София - около 25°. Днес над Западна България облачността ще е значителна, след обяд купесто-дъждовна. На много места там ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. Има условия и за градушки. В източните райони ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 26° и 31°, в София - около 25°.

Великани на духа

Алберт Айнщайн:

Бог не играе на зарове!

Гениалният изследовател е убеден, че трябва да е налице някаква целесъобразност тук, под небето, и очаква хората на науката да служат единствено на високите идеали на хуманизма

/ брой: 234

автор:Огнян Стамболиев

visibility 3150

Този дребен и ексцентричен евреин, който се разтоварваше с цигулката си, е може би най-популярният от гениите на нашето време. Нацистите, расистите и антисемитите усърдно разпространяваха клеветата, че не Айнщайн, а някой друг, разбира се, чистокръвен ариец, бил открил Теорията за относителността. Същата, която предизвика революция не само във физиката и в методиката на изследването на природата, но и в мисленето ни. В тази знаменита теория Айнщайн твърди, че физичните закони не се изменят, когато наблюдаваните системи се намират във взаимозависимо движение една спрямо друга.
Всъщност концепцията на Айнщайн за относителността на движението ни доказва, че пространството и времето не са абсолютни величини, а се влияят от взаимоотношението и масата. И всичко това той изрази с простата и гениална формула Е=mc2.
През 1922 г. скромният служител от патентното бюро в Берн става само за един ден световна знаменитост. Получава Нобелова награда, но не заради главното си откритие, а за студията за фотоелектрическия ефект, а тя поставя теоретичните основи за изобретяването на телевизията. Но както винаги, недоволен от себе си, ученият започва да търси математическите изводи за решаването на фундаментален проект, свързан с Общата теория за полето.
Той не може да се разбере с другите големи физици от епохата (с Нилс Бор дори влиза в конфликт!) и продължава - до последния си ден! - да работи върху тази теория. Надява се да обясни взаимодействието между гравитационната и електромагнитната теория... Труда му днес продължава нашият знаменит съвременник Стивън Хокинг.
Човекът, за когото говори целият свят (не само научният!), е много скромен и живее скромно, изцяло погълнат от изследванията си. Но има и шанс. През 1913 г., като член на Пруската академия, е избран за професор - без задължението да преподава, което му позволява да работи свободно, по своя програма. Но през 30-те години на миналия век, с настъпването на фашизма, е принуден да емигрира в Щатите. Там, като професор в Принстън, отново продължава изследванията си. Става все по-прочут, дава интервюта, радва се на всеобщо уважение.
През 1933 г., когато Хитлер вече е канцлер на Германия, той се отказва от Пруската академия и германското си гражданство. Хитлеристите го заливат с клевети. Тогава Айнщайн още по-смело и открито се опълчва срещу нацизма. В текст от 1936 г., озаглавен "За възпитанието", осъжда страха и авторитарността на режимите в Германия и Съветска Русия. Определя ги като "най-недемократични"! Същото казва и за "люлката на фашизма" Италия, чиято политика осъжда още през 1930 г.
Самотен в своя кабинет, но солидарен с целия демократичен свят, през същата 1930 г. големият учен публикува друг забележителен текст под наслов "Как видях света". Тук водещ мотив е: "Моето чувство за социална справедливост и отговорност пред обществото".
Заслужава си да цитирам някои идеи от този стойностен и непознат на българската читателска публика текст:
"Усещам нужда от умереност и понякога като че ли изисквам прекалено много от себеподобните. Социалните и класовите различия между хората са нещо много несправедливо. Убеден съм, че скромният, лишен от претенции живот е по-добър за тялото и душата. Не вярвам в свободата на човека във философски аспект. Всеки се проявява в живота не само под натиска на външния свят, а и според вътрешната си необходимост... Моят политически идеал е демокрацията. Всеки човек трябва да бъде уважаван като личност и никой не бива да бъде обожествяван... Дискредитирането на демократичната идея днес в Европа не се дължи на някакъв неин дефект, а на липсата на стабилност в управленските среди, в безличния характер на начина, по който те се избират... Ценното в света е не толкова държавата като институция, колкото отделната личност. Защото само личността може да твори и да създава..."
Интересно е, че през 1949 г. Айнщайн е осенен от идеята за "социализъм в икономиката". Смята, че при капитализма "цари стопанска анархия". Препоръчва централното планиране, но по-късно сам се убеждава в безплодността на тази примамлива идея. Като един от големите хуманисти, той все пак е изкушен от благородната идея за социално равенство, завещана от великите утописти от ХVI и ХVII век.
Интересни са и идеите на великия учен за връзката "наука-религия". В автобиография от 1949 г. в ироничен стил той споделя, че през детството си, макар родителите му да не са били вярващи, той сам стигнал до религията. Но от 12-годишна възраст, след като започнал да чете много научнопопулярна литература, го осенила идеята за свободната мисъл:
"Станах физик и математик, след като реших да проникна в тайните на Природата. Пътят ми към този рай не беше толкова гладък и привлекателен, както и пътят към религиозния рай, но аз нито за миг не съжалих, че съм избрал тъкмо него..."
Има два знаменателни текста - от 1939 г. и от 1942 г., озаглавени: "Наука и религия" и "Религия и наука", в които Айнщайн нюансира гледната си точка. Рационалното мислене според него понякога докосва границите на етичното:
"Разумът изяснява връзката между цели и средства. Това, което мисленето не може да ни даде от себе си, може да ни го даде вярата... Науката, имам предвид истинската, не може да се твори от хора, лишени от чувство за Истината. И това чувство извира от религията. Аз не мога да приема, че един истински човек на науката може да бъде напълно лишен от вяра. Без религията науката е сляпа..."
Айнщайн неведнъж повтаря:
"Бог не играе на зарове... Трябва да е налице някаква целесъобразност, тук, под небето!"
Интересно е, че Айнщайн не приема доктрината за "един Бог - Създател на света". Неговата представа е по-абстрактна. Вярва в Доброто, Истината, Красотата. Великият физик е адепт на космическата религиозност. По този повод пише:
"Религиозните гении на всички времена се разграничават от обикновените догми. Те не приемат, че Бог може да се появи в човешки образ. За съжаление в света не съществува църква, изградена върху идеята за космическата религиозност. Тя е по-скоро сред ересите на всички времена. И това е висша религиозност. В този смисъл Демокрит, Франциск Асизки, Спиноза са твърде близки. Аз съм твърдо убеден, че космическата религиозност съдържа в себе си най-мощния, най-благородния импулс за научните изследвания..."
Наистина, тези възгледи биха смутили днес фанатици от много религии. През 40-те години тези текстове предизвикват истински скандал. Религията, така, както я разбира Алберт Айнщайн, е по-скоро израз на високоморални възгледи, без които човешкото същество трудно може да просъществува. И най-важното: той предупреждава своите колеги, хората на науката, да не губят духовната си същност в диренията единствено на студената логика, а да служат на високите идеали на хуманизма.
 

Държавата дава 800 млн. лв. на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 156

Смениха шефа на АПИ

автор:Дума

visibility 449

/ брой: 156

НАП: Строители крият 480 млн. лв. данъци годишно

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 156

Трети сме по износ на ток в Европа

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 156

Осуетени атаки срещу Запорожката АЕЦ

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 156

Българите съживяват търговията в Одрин

автор:Дума

visibility 422

/ брой: 156

Германия застрашена от нивото на Рейн

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 156

Украински заплахи

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 156

Зануляване

автор:Марин Милашки

visibility 435

/ брой: 156

Ами ако Москва напълно спре доставките на газ?

автор:Дума

visibility 493

/ брой: 156

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ