Бог не ни дава заповеди, дава ни време

- Ваше Високопреосвещенство, как се роди идеята частица от светите мощи на св. Теодор Стратилат да отиде в Русия, в Кострома?
- Моите приятели Леонид Петрович Решетников и съпругата му Олга Николаевна бяха на българския събор на русофилите. Те бяха поразени от това народно движение, където се събират огромно количество хора, които обичат Русия, руската литература, руския народ. И те ми разказаха, че в Шипченския манастир се намират мощите на св. Теодор Стратилат. А той е покровител на Кострома. Първият храм, в който стъпих като момче, е посветен на св. Теодор Стратилат. А през ХIII век по един чуден начин иконата на Божията майка се появява именно в Кострома и я носи точно св. Теодор Стратилат. И затова тя се нарича Теодоровска икона на Божията майка. И понеже ние нямахме мощи на светеца, аз попитах Леонид Петрович възможно ли е да получим частица от тези свети мощи. И проведохме разговор с владиката Галактион - аз го помня още от семинарията, аз в 1979 г. завърших академията, а владиката дойде като професорски стипендиант през 1978-80 г. И когато Негово Светейшество московският и на цяла Русия патриарх Кирил и Негово Светейшество българският патриарх Максим дадоха своето благословление, и когато владиката дойде заедно с председателя на българското национално движение "Русофили" Николай Малинов и донесоха частица от светите мощи, за нас беше голяма, велика радост. И днес частица от мощите на св. Теодор Стратилат е вградена в Теодоровската икона, което е голяма ценност за Кострома. И аз бях на Шипка, и видях имената на руските воини, изсечени в храма, и сред тях - имената на воини от 19-и Костромски полк, загинали за нашите братя. Нищо не е случайно, всичко е Божия промисъл. И още едно чудо, поне за мен. Аз не знаех, че ще участвам в честванията, посветени на 130-годишнината от рождението на владиката Серафим Соболев в България. Преди 100 г. владиката Серафим е назначен за инспектор на костромската духовна семинария, а сега аз съм ректор на семинарията.
- Има още едно събитие, свързано с Теодоровската икона и то е решаващо в руската история...
- Да, в 1613 г. руският император Михаил Фьодорович Романов дава клетва пред Теодоровската икона по време на неговата коронация. Тази икона е особено почитана в Дома Романови. 
- В Добърско има една мъничка църква "Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат", построена в 1614 г. Всеки милиметър е зографисан с поразителни стенописи, а на пода има мраморна плоча, на която е изобразен руският герб, двуглавият орел и никой не знае защо, нито как е станало. По това време България е под турско робство.
- Разкажете ми още за този храм.
- Добре, но съвсем накратко. Според легендата първите заселници в Добърско били пленените в битката при с. Ключ български воини, ослепени по заповед на византийския император Василий II (на всеки 100 оставил по един с едно око). И в 1014 г. това печално шествие от изранени воини тръгнало към Рилския манастир през пожарища и опустошени села, към тях се присъединили жени и деца, по пътя ги застигнала зимата и те останали да зимуват в землянки край един целебен извор, чиято чудотворна вода излекувала очите им и те прогледнали - физически и духовно. Зимата минала, но те останали, създали певческа школа, съградили къщи, но преди къщите построили храм, който бил разрушен (от византийците или от турците - не се знае), а в 1614 г. на същото място е съградена сегашната църква и целебният извор е в нейния двор.
- Разказвате така увлекателно, че ми се иска вече да пътуваме натам. 
- Преди това имам въпрос. Доколкото разбрах Руската православна църква е решила да канонизира архиепископ Серафим Соболев.
- Аз мисля, че не Руската православна църква е решила. Аз мисля, че трябва да мине още време, че са необходими инициативи, които да идват и от българска страна. Но фактът е безспорен - владиката Серафим оказва неоценима помощ на хората. Потокът от вярващи към него не спира, множеството се стича при гроба му за помощ и благословление. Ако този извор на благодатна помощ не беше пълен, хората нямаше да прибягват при него в своята жажда. Владиката Серафим, чието архипастирско служение преминава по Божий промисъл на българска земя, безспорно е оставил добро име и памет. А който прославя Бог, него прославят хората. Когато Бог каже, светителят ще бъде прославен. Господ чува молитвите на българското и руското паство и ще прослави владика Серафим, като причисли този Божий угодник към лика на светиите. И мисля, че това ще стане много скоро. От това се нуждае и руската църква, и българската църква.
- Какви са предизвикателствата, по-скоро - изкушенията пред нашите църкви?
- Изкушения? Такива възможни ветрове естествено бродят, но аз за ветровете не знам нищо. Аз под вятър не попадам.
- Питам ви, защото присъствието на едни персони, наречени "архонти" по време на честванията на архиепископ Серафим, предизвика смут...
- Чух. В Руската православна църква архонти няма. Нямаме такава традиция.
- И в нашата традиция също няма.
- Църквата е преди всичко традиция и живот според традициите. Ако го няма в традициите, значи не е църковно. Аз нямам право да говоря в храма друго освен това, което е говорил Христос, аз нямам право да върша в храма друго освен това, което е правил Христос и което проповядваме вече 2000 г. Когато сме в църковната традиция, ние сме в пределите на църквата.
- БПЦ от години настоява да се изучава православие, но държавата някак не чува. А у вас държавата чува ли?
- У нас понякога чува. Ако ние, народът, се нуждаем от това, държавата ще чуе. Защото историята е преоткриване на духовната реалност. Ние разрушаваме своята история или я съграждаме в зависимост от това дали живеем с Бога или против него.      
- В Русия се води спор за богослужебния език. В България има хора, които казват - за какво ни е черковно-славянският език, ние не го разбираме, трябва да се служи на съвременен език, инак ние в църквата няма да стъпим.
- Моята позиция е позиция на човек, израснал със славянския език. Аз съм председател на синодалната комисия по богослужебните въпроси, ние редактираме богослужебните текстове, съставяме служби, акатисти. За мен красотата на славянския език е неоспорима - неговата дълбочина, неговото богословско звучение, неговото богатство. Езикът е образ, словото е образ. Съвършено недопустимо е да разговарям с Бога на вулгарния всекидневен език. Аз съм абсолютно убеден и твърдо знам, че повдигат този въпрос нецърковни хора. Убеден съм, че дори да изменим езика, те все едно в църквата няма да ходят, няма да влезнат.
- Абсолютно вярно. Просто си търсят някакво оправдание.
- Ако сега изменим едно, после - друго... Но как можем да изменим славянските текстове, тяхната красота и богатство?! Като студенти в семинарията си купувахме едни антирелигиозни, уж философски книжки. И един псевдоучен пише текст, с който да изобличи, забележете, славянския език. Как? Дава пример. "Предстали пред ними два мужа в ризах блистающихся" - така звучи на църковно-славянски. А този псевдоучен пише на съвременен език - "Отидоха при тях двама мъже в светли костюми"!
- Нали знаече, че черковно-славянският език е старобългарският.
- Ще се съглася с всичко! Моля само да не се променя!
- Имаме много общи светци. Достатъчно е да започнем със светите братя Кирил и Методий.
- У нас това е национален празник.
- Отскоро, ако говорим в светския смисъл.
- Хората започват все пак да разбират. Че трябва да знаят своята история, своята култура, че трябва да си зададат въпроса откъде идваме, кои сме, какво е в основата на нашата култура, защо тя е така велика, а какво е това Светая Русь, защо руски благородници тръгват да освобождават българския народ, защо руските воини наричат българските братушки? Защото сърцето е изпълнено с любов. Нас ни обединява не само делото на Кирил и Методий - това е повече от ясно, поклон до земята. Главното е, че чрез славянския език ние се приобщихме към християнството, към християнската култура.
- Наближава чудото на Рождество, когато Христос се явява в плът. Хората, които се тълпят в храма, разбират ли какво означава това?
- По какво се различаваме ние от хората, живели до пришествието на Христос? Той създаде църква, на която и портите адови не ще устоят. Но най-забележителното е, че той възстанови разкъсания онтологически съюз между Бога и човека, възстанови ги чрез смирение и послушание на небесния Отец. И църквата по традиция възстановява този онтологически съюз чрез смирение и послушание. Защото смисълът на човешкия живот е в светостта. Светостта не е понятие етическо. Светият човек не е добричък и миличък. Той е свят, той е наситен с общение с Бога и Бог живее в него. Помните Апостол Павел - живея не аз, в мен живее Христос. В никакъв случай не трябва да затваряме своето сърце за Бога, иначе как Христос ще живее в нас?
- Казвате "смирение и послушание". А свободата?
- Какво е свободата? Свободата е да бъдеш отговорен пред Бога. Християнският живот не е да вярвам, че има Бог, но да си правя каквото си искам. Християнският живот - това е доверие в Бога. Божественият закон е израз на неговата любов към нас. Този закон не звучи заповедно - не убивай, не прелюбодействай. Деца мои, заради които отидох на кръстна смърт, не правете това, то не е добро за вас, не е полезно. Това ни казва Христос. Той ни уговаря, не ни заповядва. Защото той ни е създал за живот заедно с него. И когато казваме "слава във висините Богу, на земята мир", "Мир" трябва да се пише с главна буква, не като състояние, не като настроение, а Мир като Бог. Той е по-близо до нас от нашето собствено дихание. Само като споменаваме името му, ние се съединяваме с него. Правдата и справедливостта са в несъгрешимия Христос, разпънат на кръста. Когато ние се доверяваме на небесния Отец, в нашето сърце се извършва чудо. Ние му се доверяваме. Това послушание на небесния Отец е залогът за нашето спасение. Ние живеем с Бога в своето съзнание и му доверяваме своя живот. Това е чудото. Бог не ни дава заповеди. Бог ни дава време.