15 Ноември 2019петък09:18 ч.

Снимки ЛИЧЕН АРХИВ

Срещи

Богдан Русев: Творецът трябва да променя средата, а не да мрънка

Свободата в писането не е непременно нещо добро, откровен е авторът на романи, повести, разкази и детски приказки

/ брой: 195

автор:Альона Нейкова

visibility 867

Богдан Русев е писател и преводач от английски. Първите му издадени произведения са книги игри под псевдонима Робърт Блонд. Завършва англицистика и американистика в СУ "Св. Климент Охридски". След като получава магистърска степен Research programme в King`s Colege в Лондон, се посвещава на журналистиката и белетристиката. Автор е на романи като "Ела при мен", "Туристът" и "Стаята". пише детски приказки, повести и сборници с разкази. Създател е на реклами в пиар агенция. Бил е редактор в сп. "Егоист" и приложението "Капитал Light". Името му вече ще се свързва и с първия български аудиосериал, наречен "P.S. Някой трябва да плати".

"Отговорността ми към читателите е да разказвам добри истории, нищо повече и нищо по-малко"

"Нуждата от добри истории по-често е благословия, отколкото проклятие"

"Родителството е отговорност, с която всеки се справя според възможностите и разбиранията си, а те се променят с времето"

- Автор сте на книги-игри, романи, разкази, детски приказки, а вече и на аудиосериал, г-н Русев. Ако трябва да ги степенувате, кое се твори по-лесно и най-трудно?

- За мен писането винаги е било 50% талант, който не се поддава на обработка, и 50% занаят и дисциплина. В този смисъл, форматът не определя кое е по-лесно или по-трудно. В края на краищата винаги всичко опира до това да седнеш пред белия файл и да го напълниш с малки черни знаци.

- Различно ли е усещането, когато пишете, за да бъдете слушан, а не четен?

- По-скоро бих го нарекъл "начин на работа", а не "усещане". Има някои разлики, свързани с възприемането на текста и историята по този начин. Трябва да се има предвид, че човекът няма да може да върне погледа си малко по-нагоре на страницата до началото на изречението, за да се ориентира. Налага се приемането, че ще го чете актьор. Но като цяло това не беше толкова ново преживяване за мен, защото съм писал сценарии за телевизионни реклами и предавания и съм свикнал в такива случаи да си чета нещата наум или дори на глас, за да проверя как звучат.

- Не поставя ли аудиосериалът твърде много рамки при създаването или, напротив, дава неподозирана свобода?

- За мен свободата в писането не е непременно нещо добро. Работя по-добре в рамки и когато няма такива (например, когато пиша роман), първата ми грижа е сам да си ги създам. В този смисъл работата в установен и утвърден формат, с определени драматургични изисквания, беше истинско удоволствие.

- Един епизод от "P.S. Някой трябва да плати" продължава час, като общо са десет. Колко време ви отне написването на тези 600 минути звук?

- Около девет месеца: от одобрението на първоначалната идея до предаването на последния епизод.

- На какви езици бихте искали да бъде преведен вашият аудиосериал?

- В идеалния случай, бих искал да бъде преведен на всички над 10 езика, които се говорят в останалите държави от мрежата на Storytel.

- Бихте ли се ангажирали самият вие да го направите на езика на Шекспир?

- Много се надявам лично аз да го преведа на английски - за мен това ще бъде страхотна възможност да прекарам още известно време в този свят, с тези герои.

- Когато създавахте аудиосериала, представяхте ли си кой (български актьор или (не)известна личност) би могъл да му вдъхне живот с гласа си?

- По-скоро не. Имах в главата си някакви образи за героите, но гласът на актьора, който озвучава един аудиосериал, е по-скоро като шрифта и оформлението на страницата в една книга - ролята му е да води слушателя в историята, а не да привлича внимание към себе си.

- Имахте ли думата при избора за тази роля на Павел Владимиров? Харесва ли ви как се е справил?

- Да и да. Харесва ми това, че в гласа и начина му на четене може да се открие както иронията (толкова важна за онази част от историята, която се разиграва на тропическия остров Сан Матадор), така и бандитското, хъшлашко звучене, което е важно за другата половина от историята, за подземния свят на София през 90-те.

- Защо, кога и при какви обстоятелства бихте го пуснали за слушане на вашия син Вихрен?

- Не бих. Когато е достатъчно голям, за да му е интересен, Вихрен би трябвало да може да си го пусне сам.

- Имате ли любим аудиосериал?

- Homecoming.

- Известен сте и като преводач от английски. Кой автор ви е фаворит в това отношение? По-труден или по-лесен е за адаптиране на български?

- Обичам да превеждам сравнително млади, съвременни американски и английски автори, които работят на ръба на жанровете. От тях имам какво да науча.

- От колко време подготвяте биографична книга за известния български спортен ориентировач и планински бегач Кирил Николов-Дизела? Какво ви провокира да се захванете с подобно начинание?

- Работя върху тази книга от няколко месеца, с тенденция да бъде готова до края на годината. Кирил ми е интересен като човек и начин на мислене. Запознахме се по-скоро случайно и в рамките на няколко разговора явно открихме нещо един в друг, за да се захванем заедно с този проект.

- От две години избрахте живота на село пред градския ритъм на съществуване. Наистина ли сте доволен, че го направихте? Какъв е шансът скоро да ви омръзне?

- Наистина съм доволен и това се потвърждава всеки път, когато се опитам да прекарам повече от един уикенд в София. Не се съмнявам, че ни предстоят още много промени - животът е пътуване.

- Мислите ли, че в (не)далечно бъдеще синът ви може да ви упрекне за това решение?

- Не се съмнявам и в това, че някой ден Вихрен ще ме упреква за много неща, но не спирам да се надявам да ме обича и да ми бъде благодарен за много други. Родителството е отговорност, с която всеки се справя според възможностите и разбиранията си, а те се променят с времето.

- Следите ли как се развива съвременната българска литература? Имате ли предпочитан автор, чиито произведения четете с удоволствие и бихте препоръчали и на приятелите си?

- Общо взето, нямам мнение за съвременната българска литература, защото не я чета. Интересува ме жанровото писане, а в жанровете, които харесвам, българските примери са на светлинни години зад съвременните световни образци. Животът е твърде кратък, за да чета нещо друго освен писатели, които наистина ме карат да изпитвам възхищение, страхопочитание и желание поне да се опитам да направя нещо толкова добро. От съвременните български автори до тях най-много се доближава Милен Русков.

- Питали ли сте се какво харесват хората във вашите произведения?

- Не. Струва ми се, че ако започна да си задавам този въпрос, ще спра да пиша - като стоножката от приказката, която забравила да ходи, когато се опитала да обясни как точно го прави с всичките тези крака. Пиша така, че да ми харесва на мен, и се надявам да има достатъчно други хора, които мислят по същия начин.

- Има ли формула или рецепта за хубаво, добро, интересно писане?

- Да, но тя си е лично моя и продължава да се развива непрекъснато.

- Дали ви се е налагало да правите компромиси в творчеството си?

- Зависи какво се разбира под "компромиси" и "творчество". В работата си често съм се съобразявал с изисквания, за които ми се е искало да са поставени по друг начин, но не са били. Един "творец" няма право да се оплаква от средата си, защото идеята на твореца е да променя средата, а не да мрънка.

- Всъщност кога разбрахте, че можете да пишете?

- На 15 години, когато първата ми книга-игра излезе от печат и същата седмица стана едно от най-продаваните заглавия в България изобщо.

- Казват, че във всеки герой от произведението си авторът оставя част от себе си. В кой от създадените от вас образи има най-много Богдан Русев?

- В една от новелите в сборника ми "Думите".

- Вие ли търсите сюжетите (и къде) или те сами ви намират?

- Не ги търся съзнателно. По-скоро несъзнателно събирам в паметта си някакви истории и детайли, на които попадам случайно през живота си, и те общо взето самостоятелно се съчетават в бъдещи сюжети.

- Бързо ли пишете или обикновено оставяте идеята да отлежи, да узрее?

- И двете. Оставям идеята да отлежава дълго време, но когато започна да пиша, го правя бързо, по много и всеки ден.

- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?

- Следващата.

- Има ли за вас значение дали ви чете един човек или милион?

- Има далеч по-голямо значение, отколкото ми е удобно да коментирам. И амбициите ми са такива, че един милион изобщо не ми изглежда достатъчно.

- Какво ви даде или ви отне популярността?

- Не се смятам за популярен.

- Как се представяте на онези, които не знаят кой сте?

- "Здравей, казвам се Богдан, живея в едно малко село близо до Пловдив и работя от къщи."

- Мислите ли, че днешните писатели имат определена мисия или отговорност към читателите?

- Не знам за другите писатели. Аз имам определена мисия, а отговорността ми към читателите е да разказвам добри истории, нищо повече и нищо по-малко.

- Какво е отношението ви към социалните мрежи?

- Сдържано.

- Живеем във време, когато хората се оценяват по това как изглеждат, какви дрехи носят, колко са им скъпи телефоните и бързи колите. Не се ли губи днес смисълът от хубави текстове и книги? Има ли нужда от тях съвременното общество?

- През цялата човешка история, всички хора на света са се оценявали по това как изглеждат, какви дрехи носят, колко са им качествени оръдията на труда и други подобни. Смисълът от хубави истории също е константа. От тях имат нужда само онези, които имат нужда от тях, независимо в кое общество живеят. Лично за мен, нуждата от добри истории по-често е благословия, отколкото проклятие.

БНБ не допуска отрицателни лихви по депозити на гражданите

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 220

Бизнесът очаква 10 на сто по-малко инвестиции

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 220

Предлагат по-висок акциз за цигарите

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 220

На свободния пазар токът за бита с 30% по-скъп

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 220

Прага иска промени на договора за НАТО

автор:Дума

visibility 244

/ брой: 220

Ердоган към Тръмп: Готови сме за нова страница със САЩ

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 220

Примирие между Израел и палестинци

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 220

Русия призна Анес за временен президент на Боливия

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 220

Пицомани

автор:Евгени Гаврилов

visibility 191

/ брой: 220

Ако...

автор:Лозан Такев

visibility 168

/ брой: 220

Каракачанов иска, ГЕРБ и ВМРО не дават

visibility 255

/ брой: 220

Двама чужденци създават... най-българската картина

автор:Петра Ташева

visibility 164

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ