Боклукът на София - най-скъпият боклук в света

Не е известно кой точно "експерт" от общината през 2005 г. натресе варианта боклуците да се балират. В света по принцип балирането се използва рядко и само временно - до 3-5 месеца, тъй като опаковките от полиетилен не издържат повече. С възкачването си за кмет Бойко Борисов веднага се закани да даде на прокурор предишните обитатели на "Московска" (колко познато!) за това, че с 4 млн. лв. са купили от австрийската фирма "Ивенио" прескъпа машина за балиране. Сетне практиката с балите продължи и за ревизията не се чу повече. А трябваше. Защото по данни на самата "Ивенио" по същото време тя е сключила подобен договор за балиране в Бавария, където за пакетиране на една бала боклук са й плащали 10 евро, а според елементарна справка за цените на опаковането в ЕС през 2005 г. пакетирането на една бала боклук е струвало около 9 евро (18 лв.). Това - при доста по-високо платения човешки труд в Европа. В същото време според сключените от кмета Стефан Софиянски и заместника му Минко Герджиков договори за балиране общината е плащала на три фирми по доста завишени цени за всяка бала:
- на "Екоел" - по 34,57 лв. без ДДС
- на "Микс-ПС" - по 33,64 лв.
- на "Чистота" - по 29,87 лв.
Отделно на фирмите е плащано за превоза на балите, за разтоварване, за съхранение. Така си имаме

пари, натъпкани в бали

защото за балирането всяка година от джоба на софиянци се източват 23 млн. лв. С всички последици за размера на такса смет.
През 2006 г. кметът Бойко Борисов за пръв път се изцепи, че завод за рециклиране и оползотворяване на столичната смет може да се изгради много бързо и само за 30-40 млн. евро. Според първите по-реални планове през 2007 г. се предвиждаше съоръженията да бъдат построени на територията на комбината "Кремиковци" и да струват около 100 млн. евро. По това време обаче страната ни пропусна да използва за целта финансите по програма ИСПА. А без да бъдат избрани нито технология, нито място за бъдещия завод, общинската администрация обяви, че цената му ще е 150 млн. евро.
В първите месеци на 2009 г. стойността на бъдещия завод скочи нагоре и кметът Борисов обяви официално, че за него трябват 183,8 млн. евро. Разчиташе се, че ОП "Околна среда" на Европа ще даде 100 млн. евро, а 60 млн. евро Столичната община ще вземе като заем от Европейската инвестиционна банка. Същата година през месец октомври, когато Борисов бе вече премиер, и.д. кметът на София Минко Герджиков смъкна паричните очаквания от оперативната програма до 81 млн. евро, които се очакват от Еврокомисията. Средствата ще бъдат разпределени между СО, държавата и ЕС, така че такса смет няма да се вдига, обеща Герджиков.
През 2009 г. консорциум на българската фирма "Станилов" и немската "Хайлит" спечели търга за строител на завода с предложена цена 209 млн. лв. Към настоящия момент разтакаването, 

изчакването и забавянето

от страна на общината надуха до 359 млн. лв. цената на бъдещите инсталации за оползотворяване, компостиране на боклука и за депониране на остатъците след преработката. Европейската комисия щяла била да даде 256 млн. лв. от тях. Остава да разберем дали самата Еврокомисия знае това.    
С каква цена ще ни изненадат след още година? И каква такса смет ще ни натресат, за да се покрият раздуващите се разходи? Преди дни вече се заговори за вдигане на такса смет за гражданите с 20 на сто - "заради екоизисквания". Няма начин България да не изгради завод за боклука на столицата си, понеже ЕК ще ни обрули с жестока глоба заради неизпълнението на екодирективите. Но няма и начин цената на чистотата в София да не скочи драстично заради разтакаването и боричкането на интереси и лобита в Столичната община.
Отначало се предвиждаше за преработване на тон смет да се плащат 50 евро. В момента цената вече е 80 евро на тон, но в тази сума влиза само преработката, показват анализите на сдружение "Защита на здравето и живота на населението и околната среда - Суходол". Ще има обаче задължителни допълнителни разходи, които управляващите умело крият от обществеността - ще трябва да се изгради от нула цялата инфраструктура за завода в с. Яна, ще се харчи за транспорт на боклука до мястото на преработване (с. Яна), както и за превоз и изгаряне на полученото гориво (т.нар. RDF брикети). Практиката в други страни, където се среща такава технология за преработване на отпадъците, е произведеното RDF гориво да се изгаря в циментови заводи и ТЕЦ срещу заплащане. Така прогнозната цена от обявените 80 евро на тон ще набъбне поне до 120 евро, които надвишават нивата в най-развитите страни в Европа, твърди председателят на сдружението доц. Венцислав Божилов. Те ще бъдат разпределени на глава от населението в столицата, където в момента и без това такса смет е най-високата в страната.
Допълнително трябва да бъдат закупени и необходимите пречиствателни филтри за заводите или ТЕЦ-овете, където ще се горят въпросните брикети. Тези разходи също ще трябва да бъдат поети от Столичната община, т.е. от данъкоплатците в нея. И ще бъдат непосилни. Да не говорим за парите, които ще отидат за инвестиционното проучване и за разработване на самия проект за завода. Той трябваше да заработи през лятото на 2012 г., вече с година и половина се забави строителството му, което по план ще продължи три години. И какво излиза? Ще си имаме завод най-рано през 2018 г.! 
Не е чудно, че Брюксел поиска от България преработване на намеренията. Еврокомисията заяви, че избраната технология не е най-ефективната, че возенето на брикети от с. Яна до Варна е прескъпо занимание и поиска да провери може ли блокчетата да се изгарят в столичната "Топлофикация". Софийските ТЕЦ-ове обаче не са пригодени екологично за това. И по признание на самата община, ще им трябват 4 години да се пригодят. Еврокомисията е изразила съмнения и в търга за строител на завода. Всяка фирма, кандидатстваща да строи завода, се явява със своя технология. Но има съмнения за корупционна практика и че в самата тръжна документация на общината (подготвена от избраната от кмета Бойко Борисов консултантска фирма "Фихтнер") е била заложена конкретна технология, с която работи един от кандидатите - българо-германският консорциум "Станилов-Хайлит". Той печели търга... "Фихтнер" тогава получи от общината над 4 млн. лв. за консултантските услуги. Тези неща се случиха след няколко посещения на Бойко Борисов в Германия, който много преди търга заяви: "Такава ще е инсталацията." Повечето от другите кандидатстващи фирми от страната и чужбина бяха декласирани. Четири от тях обжалваха избора, без успех...
Ако технологията под натиска на ЕК бъде променена и заменена с по-модерна, ще трябва да се прави и нова тръжна процедура. Откъде ще се вземат пари за всичко това, след като ЕС ще финансира (може би) само първата фаза на проекта. А според данните на МОСВ по ОП "Околна среда" са предвидени общо 640 млн. лв. за нови съоръжения за обработка на боклука в цяла България и отделно от държавния бюджет до 2013 г. ще има общо 179,5 млн. лв. Парите няма да стигнат дори само за софийските инсталация, депо и завод. Е, общината може да вземе нов заем. Ще излезе обаче, че правим не завод за смет, а космически кораб. 
 
И строим депо за живота!

Столичната община вече е обявила обществената поръчка за депото към бъдещия завод и има спечелил изпълнител - фирма "Геотехмин", в която според запознати е работил Румен Миланов, преди да стане съветник на премиера Борисов и да оглави Центъра за противодействие на корупцията (БОРКОР). Но друга участваща фирма обжалва решението, понеже не "Геотехмин", а тя е изпълнила основното изискване за най-ниска цена. За инсталацияата при с. Яна обществената поръчка тепърва ще се подновява.
Най-смешното е, че дори Европа да ни даде едни пари за новото депо за отпадъци, то няма да се ползва, докато не построим завода за третиране на отпадъците. Защото в депото всъщност ще се складират остатъците от преработката на сметта в завода. Това призна в края на м. май министър Нона Караджова пред парламентарната комисия по околната среда. Не каза само какво ще ни се случи, ако и съдът в Люксембург ни осъди заради нерешения проблем.  
Кръгът е омагьосан, сагата на безхаберието, некомпетентността и далаверите продължава. Кризата с боклука на столицата се задълбочава, пак ще се наливат милиони у когото трябва за возене и складиране на необработени отпадъци. На хоризонта отново се задава ешелон със столични бали, тръгнал заникъде. А перспективата за бъдещата цена на хипотетичния ни завод за смет става все по-ужасяваща.    

Край

Хвърляме всичко на бунището
 
България е единствената страна в Европа, която не третира отпадъците си по никакъв друг начин, освен като ги изхвърля "на боклука". Това показаха данните на европейската статистическа служба Eurostat, огласени през март 2009 г. Дори Румъния постига 1% рециклиране на отпадъците си, докато у нас 100% от сметта се депонират на бунищата. При това се оказва, че в България на човек от населението създаваме повече смет, отколкото във всички останали страни от бившия соцлагер.  
Средните показатели за ЕС са: рециклират се 24% от боклуците, 18% се компостират, 20% се горят и само 38% се изхвърлят на бунището. Ние пращаме на него 100% от родния ни боклук. А "най-модерният завод", който ще имаме в столицата най-рано след петилетка, предвижда 50% изгаряне, както призна министър Нона Караджова. А при изгарянето (включително на брикети) винаги се отделят замърсяващи и опасни токсични газове. Тяхна алтернатива са модерните технологии за безотпадно и максимално оползотворяване на боклука - за производство на биогаз, от който се получава газ метан с приложение за автомобилите, за производството на електроенергия и пр. По белия свят все повече третират изхвърленото от човека като ресурс, а не като боклук.