Боклукът на столичани е бутиков

Румен Георгиев е роден през 1969 г. Висшето си образование завършва в Университета за национално и световно стопанство със специалност маркетинг и мениджмънт със степен магистър. Завършил е и Аграрния университет в Пловдив със специалност полевъдство като бакалавър. За първи мандат е общински съветник от БСП. Заместник-председател е на постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост. Член е и на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори.
 

Цитат:
Трябва да се смени моделът за събиране на такса смет
 
- Г-н Георгиев, преди дни администрацията на Столичната община представи план-сметката за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане на отпадъците и за поддържане чистотата в София за 2012 г. Групата общински съветници от БСП категорично заяви, че няма да я подкрепи при внасянето й за гласуване в Столичния общински съвет. До какви изводи стигнахте, след като анализирахте числата в нея?
- След като се запознах с план-сметките за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане и поддържане на чистота на Столичната община от изминалия мандат на управляващите от ГЕРБ, стана ясно, че сумите по дейностите в тях растат с всяка година. Ако за събиране и извозване на сметта и поддържане на чистотата на столицата през 2008 г. са заложени 111 млн. лв., за тази година те са 151 млн. лв., за да стигнат до почти 152 млн. лв. за следващата 2012 г. В същото време не смятам, че столицата е чиста, приветлива, уютна, а кварталите изчистени и измити. Въпросът е за какво точно се изразходват средствата, кой и как контролира тези дейностти и не стават ли злоупотреби с парите на софиянци. През следващата година сумите за дейностите по събиране и транспортиране на сметта нарастват с 1,6 млн. лева. Боклукът излиза твърде скъпо на софиянци. Той е направо бутиков. През последните години част от него е балиран и извозван до Силистра, Харманли, Цалапица, Карлово, Ловеч, Севлиево. Не зная дали има друга държава, която да си опакова боклука и да го разхожда из страната.
- Какви средства се предвиждат за следващата година за превоза на балираните отпадъци?
- За 2012 г. заложените средства са по-малко от тазгодишните. През настоящата година са планирани към 3,1 млн. лева, докато за следващата сумата е 2,5 млн. лева. Сметките от последните пет години показват, че са изразходвани милиони левове на данъкоплатците, които са могли да бъдат вложени за построяване на завода за боклука. До депото за отпадъци в Ловеч например до септември са транспортирани над 31 600 тона смет, което е струвало на столичани малко над 800 000 лева. До Севлиево превозът на почти 20 000 тона е струвал 720 000 лева. Още 8000 тона ще приемат в Ловеч до края на годината. Само за депонирането на всички отпадъци в четири сметища са изхарчени над 8 млн. лева.
- Отчетохте ли някакви несъответствия и странности при анализа на разчета за чистотата на града през тази и следващата година?
- Един от примерите, който поражда съмнение у мен, е перото за миене с автоцистерна на улици, тротоари, площади и алеи. В план-сметката за 2011 г. са предвидени да бъдат изразходвани 3,261 млн. лв. за тази дейност. До 31 октомври са похарчени 2,029 млн. лв., като е записано, че до края на годината още 600 000 лв. ще се изразходват за миене. От Столичния инспекторат дават краен срок за миене на улиците в София до 15 октомври, тъй като след тази дата става опасно улиците да се мокрят. Следва логичният въпрос за какво ще бъдат използвани тези над половин милион лева. От столичната администрация получих незадоволителен отговор, според който парите ще се използват за погасяване на стари задължения. За това обаче има специално перо и е редно сумата да бъде записана в него. Иначе се появяват съмнения, че тези пари ще бъдат изразходвани нецелесъобразно. Освен това някой да е виждал толкова често да се мият улиците в центъра на София, а за кварталите да не говорим.
Попаднах и на интересни факти, свързани с изграждането на прословутата интегрирана сисмета от съоръжения за третиране на битови отпадъци, която включва завод за преработка на сметта и депо. За тяхното изграждане се оказва, че общината купува земя, въпреки че има 54 000 декара общински поземлен фонд. Направих справка на терените, където трябва да се изгради заводът за боклука, и стана ясно, че там общината има достатъчно собствени земи. Например в землището на с. Яна има 460 дка, в Горни Богоров - 285 дка, а в Долни Богоров общинските земи са 770 дка. Затова ще бъде отправен въпрос до кмета Фандъкова има ли анализ на общината, който доказва, че точно на тази площадка трябва да бъде изграден заводът и защо не е използван само общински терен. При изразходването на публични средства има един принцип на икономичност, ефективност и ефикасност. В този случай питам, спазен ли е той? Или нецелесъобразно се харчат обществени пари. За мен основният проблем е липсата на контрол върху изразходването на средствата в общината.
- Споменахте за наличието на 54 000 декара общински земи. Как може общината да печели от тях?
- За тази цел ръководството на Столичната община трябва да направи дългосрочна стратегия и да предприеме активни действия. Не можем да разчитаме, че някой ще дойде сам да наеме земи, а средствата да потекат към нас без никакво усилие. Ако се инвестира правилно, земята може да носи приходи за общината и софиянци. Навремето около София имаше зеленчуков пояс. Подобна инициатива и сега може да се развие чрез публично-частно партньорство между общината, частни инвеститори, Лесотехническия университет и Аграрния университет в Пловдив.
- Известно е, че се отделят огромни суми за балиране и превоз на тонове боклук. Има ли общината на практика силна политика по рециклирането и разделното му събиране?
- Реален успех в тази сфера досега не наблюдавам. Виждаме най-често унищожени шарени контейнери за разделно събиране на сметта, но на практика такова няма. Софиянци трябва да са наясно, че опитите на ГЕРБ да се учат на управление ни излизат прекалено скъпо. Досега сумата за съхранение, транспортиране и депониране на балите е над 100 милиона лева. Решението на Европейската комисия да върне за повторно провеждане избора на изпълнител на завода за боклук ни отдалечава поне още с две години от построяването на завода. Цената за това отново ще трябва да платим всички ние.
- Какъв е тогава шансът София да стане по-чист град през следващата година?
- След анализа на план-сметките за чистота за последните години виждам, че всичко в тях е копирано старо, представено за ново. За дейностите по събиране, транспортиране и обезвреждане на битови отпадъци средствата по план-сметката за 2011 г. са 53 933 272 лева, а за 2012 г. са завишени с почти 1 млн. лева. Дали гражданите на София са доволни от чистотата на нашия град? Управляващите изтъкват, че през последната година София за първи път се почиства така добре. Аз пък отговарям на тази хвалба, че това се правеше, защото предстояха избори. Оказва се, че за софиянци единственият шанс да живеят в малко по-чист град е да сме в постоянна предизборна кампания.
- Кметът Йорданка Фандъкова заяви, че такса смет за столичани няма да се вдига. Групата червени общински съветници в СОС пък поиска тя дори да бъде намалена със 7 на сто. Как ще се отрази това върху приходите на общината?
- Мисля, че в политиката обещанията трябва да се изпълняват. ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов и сега на Йорданка Фандъкова обещаха един изцяло нов, по-справедлив начин на формиране и определяне на таксата битови отпадъци на гражданите. Това се оказа поредната лъжа, изречена от тях. Свидетели сме на поредната година, когато ни се предлага старото положение, без дори да се направят и най-малките управленски усилия в посоката на търсене и предлагане на един по-различен модел на формирането на таксата. Направихме разчет, според който, ако намалим ставката от 1,6 на 1,5 промила от данъчната оценка, ще се постигне спад на таксата с около 7 на сто. Това ще намали приходите между 3 и 3,4 млн. лева. Ще дадем обаче възможност на софиянци да поемат глътка въздух в момент на криза, когато парите не достигат на всички. Намалението на приходите няма да окаже съществено влияние върху бюджета на общината. Има начини да се оптимизират други разходи, а според управляващите има и много пера, в които се правят икономии.
- Кои са те?
- Един пример е почистването на междублоковите пространства. От администрацията се похвалиха, че са икономисали средства от тази дейност. Но не може София да е европейска столица и в същото време да се чисти само в центъра, а от крайните квартали да се икономисва. Това показва, че всичко се прави на парче и няма ясна визия за чистотата на града. Софиянци трябва да знаят, че разходите по-чистота на единица жител са най- високите за цяла България. Срещу 151 милиона лева ние получаваме това състояние на града. Като политическа група на БСП ние няма как да сме доволни от това положение. Ще настояваме и изискваме от кмета по-стриктен контрол върху всички дейности по чистота. Не приемаме досегашната система за контрол и анализ на работата на почистващите фирми в София. Наша задача и основна отговорност е да следим за разумното и ефективно разходване на средствата на софиянци. Ако погледнете вътрешния двор на сградата на самата Столична община на ул. "Московска" 33, ще видите едно непочиствано от дърго време дворно пространство. Това наистина е дребен нюанс, но той е показателен. Управляващите от ГЕРБ не могат да се справят с ежедневните и бъдещи нужди на софиянци.