Боксът си е бой

Михаил Таков е роден на 9 август 1960 г. в София. Син е на известния боксьор от средата на ХХ век Атанас Таков, носител на купа "Странджа" през 1957 г. като състезател на великия по това време отбор на "Спартак" София. Михаил Таков е дългогодишен състезател и капитан на националния отбор по бокс. Носител на 4 бронзови медали от световни и европейски първенства, световен шампион за военнослужещи през 1983 г. През 1987 - 1990 г. е помощник в националния отбор за младежи, а от 1990 до 1993 г. е старши треньор на мъжкия национален тим. Избран е за "Треньор №1 на България" през 1991 г., когато на световното първенство в Сидни заминава с 6-има боксьори и печели 5 медала - 2 златни, 1 сребърен, 2 бронзови. След това е старши треньор в БК ЦСКА. Личен треньор на Кубрат Пулев - първия българин, спечелил световна титла по бокс за професионалисти. Отскоро отново е старши треньор на националния отбор по бокс.

- Мишо, бяхте най-изявеният кандидат за нов треньор на националния отбор, но не се съгласихте лесно. Защо?
- Поех националния отбор в тежък момент не само за бокса, но и за българския спорт, защото обичам предизвикателствата. И като спортист винаги съм ги предпочитал. Ще се опитам да направя от нищо нещо и на финалната права преди Олимпиадата в Лондон, а именно на олимпийските квалификаци ще се опитаме заедно с целия щаб на отбора и с подкрепата на федерацията, на спортното министерство, на всички съмишленици и приятели да възродим бокса.
- Повече са скептиците обаче, които смятат, че мисията ви е невъзможна. Така ли е?
- Не, защото един труд рано или късно се възнаграждава. В националния отбор ще работим с Палми Ранчев, но ще ни помагат още много треньори, защото по наше настояване беше изградена структура за ръководство на всичките национални отбори за подрастващите. Ще обърнем голямо внимание и на жените, тъй като от Лондон 2012 женският бокс вече е и олимпийски спорт.
- Какви са предолимпийските квалификации?
- Жените ще се бият за квоти на световното първенство в Китай 2 месеца преди олимпиадата. За мъжете този път остана само една континентална квалификация - през април в Истанбул. С тях вече започнахме подготовката. Не можем да използваме обаче традиционната си зала на "Дианабад". Там се прави ремонт на покрива поради течове и не се знае кога ще бъде приключен. Дори откраднаха климатиците, парно няма. Но имаме микробуси и с тях можем да отидем да бягаме и в парка, и на Витоша. След първия сбор ще отсеем по-малък състав, с който ще се качим на високопланински лагер в Белмекен от 3 януари.
- В края на лагера ще пратите боксьори на турнир в Пакистан. Така ли ще приключи първият ви сбор?
- Не. Които не заминат за Пакистан, ще останат на лагер до 28 декември. Ще тренираме дори и на Коледа. Нямаме време. Детелин Далаклиев (56 кг) е единственият вече с квота. Той ще се готви по различен начин от тези, които ще играят на олимпийските квалификации. Ще участва на турнира "Странджа" и после ще изберем на кои състезания още ще играе, за да бъде във форма за олимпиадата.
- Дълго време отказвахте да обявите ясно дали ще поемете отбора... С какво бяха свързани колебанията ви?
- От дълги години съм непрекъснато в бокса и винаги съм бил напълно наясно с проблемите му. При боксьорите винаги излизат талантливи момчета в България. Малка страна сме, но винаги ги е имало и когато с тях се работи добре, те стават по-добри и по-добри. В последните години се отказаха от бокса таланти като Борис Георгиев, Спас Генов, Кубрат Пулев. На Кобрата му направиха услуга и той видя, че няма накъде да се развива и избра професионалния бокс, вече бере плодовете от избора си.
- Завръщате се след почти 20 години като тандем с Палми Ранчев начело на националния отбор...
- Работил съм в клуба си ЦСКА и смятам, че съм подал доста състезатели за националния отбор, които са помогнали да се развява и българският флаг на големите боксови форуми. Палми освен като треньор направи много и в една друга сфера - писането на книги. Иначе треньорската част за успеха е 25%, 75% са в ръкавиците и главата на самия боксьор. И в краката също. Аз не мога да дам 75-те, а само 25 да са от него. Ние сме хората, които трябва да ги подготвят да дадат тези 75 процента. В момента повечето боксьори са разколебани. Това е другото тежко наследство, защото нямат самочувствие, че са от добра школа. Иначе боксът си е бой. И като печелиш, пак ядеш бой. Така че който не иска да се готви, да тренира, като се качи на ринга, си го яде боя. И победителят отнася тежки удари. Които са гледали последния бой на Кубрат, когато спечели Интерконтиненталната титла, са видели, че това беше истинско минаване през деветте кръга на ада. При аматьорите е по-леко. Само 3 рунда, но пък от догодина боксьорите ще бъдат без предпазни каски.