Болестта на сините устни обича младите хора

Опитвали ли сте се да дишате с щипка на носа и тръбичка в устата? А да правите физически упражнения в това положение?
...По този начин се чувстват хората, страдащи от пулмонална (белодробна) хипертония. Някои я наричат сини устни. Недостигът на въздух и при най-малко усилие - например изкачване на 3-4 стъпала или измиване на няколко чаши, силно сърцебиене, замайване и загуба на съзнание. За жалост подобни симптоми има и при други заболявания, поради което често пулмоналната хипертония се бърка с астма, сънна апнея, хронична обструктивна белодробна болест и др. общи заболявания, което забавя навременното поставяне на диагнозата, а това от своя страна води до забавяне на лечението. 
Белодробната хипертония е рядко заболяване, което води до стеснение на кръвоносните съдове в белите дробове. Медицината все още не е наясно каква е причината за стесняване на артериите, които пренасят кръвта от сърцето към белите дробове, но резултатът от този дефект е, че преумореното сърце се износва бързо, а това води до сърдечна недостатъчност. 
Смята се, че в България около 140 страдат от рядкото заболяване. Няма официален регистър, данните са събрани от асоциация "Пулмонална хипертония" от болниците, където се лекуват такива пациенти. Три са лечебните заведения у нас, които провеждат терапията на тези пациенти - 2 в София и 1 във Варна.
Най-лошото е, че болестта се цели в млади хора.
"Когато ми поставиха диагнозата "пулмонална хипертония", едва бях прехвърлил 30-те. Самосъжалявах се, страхувах се, бях избухлив, агресивен. Не знаех какво ще е бъдещето ми, вероятната продължителност на живота ми беше още 1-5 години!
Аз, който бягах десетки километри с пълно бойно снаряжение и изисквах от войниците да правят същото, сега не можех дори да ходя бързо", разказва Тодор Мангъров, пациент с пулмонална хипертония. Бил е офицер, спортувал е и затова все си е мислел, че не е нещо сериозно: "Аз не боледувам", "Не може да ми има нещо, здрав съм като камък".

"Ти не трябва да си между живите с тези показатели"

казал лекарят, който направил първоначалните изследвания на Тодор, когато по спешност е закаран във ВМА. Дотогава младият човек не вярвал, че може състоянието му да стане по-зле, но очевидно се лъгал. "Лекарите виждаха симптомите, но болестта бе неизвестна тогава у нас... Не можех да дишам, сърцето ми биеше като лудо, а не ме лекуваха, защото не знаеха какво ми има. Изпитвах гняв", спомня си Тодор, който започнал да се страхува, че нещо се променя безвъзвратно и не може да го спре. След повече от месец един лекар предположил, че става въпрос за пулмонална хипертония. "Бях съсипан и гневен. Мразех лекарите, защото не намираха начин да облекчат положението ми. Мразех живота, защото бе на път да свърши, а аз не бях живял достатъчно и както съм мечтал... През тази една година се превърнах в мекотело. Не можех да се качвам по стълбите, не можех да правя секс, нямах сили и желание за никаква работа.

Исках само да дишам

и да чуя, че има някаква грешка в диагнозата", спомня си Тодор. В този момент обаче разбира, че лекарствата, с които може да бъде облекчено състоянието му, струват 5000 лв. на месец и трябва сам да ги плаща.
"Първите ми контакти със здравната система бяха гневни и пълни с яд. Нямаше пътека за моите лекарства. Когато се появиха още хора с моята диагноза и се оказа, че те също искат да живеят, изведнъж това се превърна в мисия за мен.

Спрях да бъде гневен

но останах смел и борбен. Нямаше какво да губя, но можеше да спечеля още малко и по-качествен живот. С лекарствата дишах по-леко, ходех по-уверено, можех да съм пълноценен и да помогна на останалите болни да направят същото". Междувременно става ясно, че точно заболяването на Тодор е такава разновидност на пулмоналната хипертония, при която може да бъде приложено оперативно лечение. Като повечето операции, изходът успех:неуспех е 50:50. Най-трудното решение в живота си Тодор взема за не повече от 5 минути.
Сега Тодор живее втори живот.
Не така стоят нещата обаче с 24-годишната Таня Боргоджийска от гр. Раковски. Като бебе тя е оперирана от сърце. След операцията обаче се разболява белият дроб. Детството на Таня е тъжно. Никога не е работила. Винаги е мечтала за съвсем нормални неща, едното от които е да може да диша. Лекарствата, чиято стойност от 2011 г. се поема изцяло от НЗОК, облекчават симптомите, но Таня е наясно, че ако не й бъде направена трансплантация на бял дроб, не може да продължи. Документите й са във Виена, задействани са нещата и от НЗОК. Вярата, че ще получи нов бял дроб, не я напуска.



Таня (в бялата тениска) и минувачка, която се опитва да диша с щикта на носа и сламка в устата

Тодор в Световния ден на белодробната хипертония
снимки Благовеста Цветкова