Болна безнаказаност

Колежка онзиден ми разказа как отишла на очен лекар да си провери очите, а той, като видял диагнозата в направлението, рекъл: "Това наистина ли го имате, или колегата ей тъй го е написал - за ТЕЛК?" За тази случка се сети колежката, когато съобщиха, че съдът пуснал бияча на слепите туристи в Несебър. Щото имал високо кръвно, ендокринно заболяване и глаукома... Милият! На 21 години, а вече толкова болен! Да го съжали човек и да му съчувства, ама как, като знаем какви ги свърши преди дни. Когато скочи от мерцедеса и удари жена - асистент на групата незрящи туристи, нямаше проблем нито с кръвното, нито с ендокринната система, нито с глаукомата. Хора с такива заболявания пият редовно предписаните им медикаменти, които никак не са малко, кротуват и си пазят нервите. Не разкарват скъпарски "дядови" коли из пешеходната зона на Несебър в разгара на туристическия сезон. И обикновено заедно с личните документи носят копие на епикризата си, в която са описани заболяванията им, ако се наложи да им се окаже първа помощ. Този случай обаче не е такъв.
Докато "правораздава" на улицата нашият "герой" е в цветущо здраве. След като е арестуван, изведнъж се оказва, че е много, ама много болен и не може да остане в ареста. Следва адвокатска пледоария, медицински бележки, фокус-мокус и съдът го освобождава. Без да представи епикриза! Поредният "болен" хулиган, който ще се размине с наказанието. И лекари, и съдии знаят как и срещу какво "вървят" медицинските бележки със "страшни" диагнози. А после се чудят защо имаме престъпност. Ами, защото нашите престъпници са най-болните в света. И най-невинните. Тях съд не ги лови, наказание - също. Виж ако в Германия ритнат жена в метрото, там мърдане няма. Арест, съд и присъда. Тук с ареста идват болестите, а с тях - свободата. И после пак...