Бомбите

България е като държава от сюрреалистичен трилър. В нея са скрити няколко големи бомби, които трагично отбелязват времето, което им остава до експлозията, но елементът на абсурд идва от това, че никой нищо не прави за обезвреждането им.
Данните от преброяването на населението, които бяха обявени вчера, ясно показват всички тъмни съмнения през годините - България се топи, обезлюдява и застарява.
От година на година работещите ще стават все по-малко, а пенсионерите повече. И така рано или късно ще стигнем до момента, в който двата основни стълба на държавата - социалното и здравното осигуряване, ще се срутят като от киноексплозия. Не защото някой е виновен, а защото никой нищо не прави.
От подходящата гледна точка данните от преброяването напомнят на роман на ужасите. Те крият драматични истории и напомнят за управленска небрежност, дори нечистоплътност. Държавата във вида, в който ни се представя от няколко години насам, гледа на гражданите като на бреме. Правят фантасмагорична пенсионна реформа, чиято цел е никой да не е в състояние да вземе пенсия някога. Най-перфектният гражданин за България днес е, с извинение за черния хумор, този, който внесе и последната си вноска за пенсия, а на следващия ден умре благоприлично в името на фискалната дисциплина на държавата и тържеството на счетоводителските умове в кабинета. Превърнаха болниците единствено в чакални за болните, докато роднините успеят да съберат парите за подобаващо лечение.
Бомбите цъкат, а никой не се съобразява с приближаващия фатален час. Това е история, която цифрите не могат да ни разкажат. Историята на министри, които пушат пури в барутния погреб и откриват магистрали, които няма какво да свързват.