Борбата с бедността е най-важният приоритет

Борислав Цеков е юрист, автор на над 300 статии по обществено-политически и законодателни теми и на 3 книги: "Гражданско участие в конституционното правосъдие", "Ню Йорк - олтарът на модерния свят" и "Антиеврейското законодателство в Европа и света". Избиран е за депутат с листата на НДСВ (2001-2005). Внася над 30 законопроекта, вкл. Закона за вероизповеданията, който спря разкола в БПЦ. Бил е главен секретар на омбудсмана Гиньо Ганев (2005-2010). Основател на Института за модерна политика и на гражданското движение "Модерна България". В последните избори беше граждански кандидат в листата на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в София.

- Г-н Цеков, не може да не направи впечатление, че няколко дни след като на власт дойде четворната коалиция ГЕРБ-Реформаторския блок-АБВ-Патриотичния фронт, изчезна скандалното тефтерче на Филип Златанов. Може ли да направим връзка с идването им на власт и мистериозното изчезване?
- Този скандален факт трябва да се анализира в съчетание с убийството на вещото лице, което дешифрираше записите от незаконното подслушване с "цецомобила". И да се постави в една поредица със смъртта на Мишо Бирата, настъпила скоро след като придоби гласност скандалният телефонен разговор с Борисов. Интересно как така мрат като мухи ключови лица, свързани с разследване на евентуални злоупотреби и престъпления на управляващите. Изчезването на прословутото тефтерче носи и политическа символика - за сговора на четворната коалиция за замитане на следите и за укрепване на олигархичната власт.
- Какво очаква България с връщането на Бойко Борисов на премиерския пост? Протестиращите, които искаха морал в политиката и смяна на системата, къде са сега?
- Четворната коалиция стъпва на голям политически грях - измамата на избирателите. "Трикът" да казваш преди изборите, че никога няма да правиш коалиция с Борисов, а след изборите да сториш точно това, лиши от морално-политическа легитимност този кабинет. Очаква ни хронична нестабилност, защото парламентът е мозаечен. Фрагментиран на две нива - осем субекта, част от тях вътрешно раздробени и неустойчиви. Плаващите пясъци на порочно сглобеното мнозинство ще бъдат хранителна среда за лобизъм и корпоративни интереси. Що се отнася до т.нар. протестъри, те са напълно делегитимирани като изразители на протест срещу властта, защото днес са част от четворната коалиция. Участват с постове и действат като негови казионни адвокати. Бранят управляващите със зъби и нокти и имитират критика само по периферни теми. За управленските безобразия се водят от принципа "щом наши хора ги правят, значи не са безобразия". Техният двойствен политически морал им диктува всякакви политически хамелеонщини. Типичен пример е правосъдният протестър Христо Иванов, който до вчера наричаше ГЕРБ, Борисов и Цветанов "мафия" и "бандити", а днес се прегърна с тях и стана министър в кабинета "Борисов". От хора, които се отказват от идеите и каузите си в името на това да имат шофьор, кабинет и секретарка, не може да се очаква добро управление.
- Какви реформи са нужни в момента, за да успее държавата да се стабилизира?
- Знаете ли, програмната декларация на правителство се състои от 4012 думи? И нито една от тях не е тази, която назовава основният, най-дълбокият проблем, който разяжда като инфекция социалната тъкан и ни руши като нация - БЕДНОСТТА! Всичко останало е последствие, включително демографската криза. Липсва и думата "монополи". Да започваш през 2014 г. правителствена програма в най-бедната държава от ЕС, в която хора се самозапалват от отчаяние, а цели региони са в кома от социална безизходица, с раздел... "външна политика". Това е тотално скъсване с действителността. У нас набра сили един олигархичен турбокапитализъм - ограбване на държавните ресурси, съсредоточаването им в една тясна олигархична прослойка, съчетано с ускорено и безконтролно отприщване на най-тъмните пазарни сили, които разтварят до крайност ножицата на неравенството и запращат голяма част от населението в тресавището на бедността. В такива общества, заредени със социална имплозия, азбучното правило, че осигуряването на справедливост на процедурите - свободен пазар, свободни избори, работеща съдебна система, почтена администрация - е достатъчно, за да доведе до обществен напредък и икономически растеж се анихилира, просто не е валидно. Нужен е друг тип политика - национална стратегия за борба с бедността.
- Новите управляващи ще успеят ли да изкарат целия си мандат?
- Зависи от гражданите. Но поне според мен пълен мандат на тази порочна четворна коалиция, зачената върху подмяна на вота, е вреден за България. Тези хора са добре познати като капацитет и зависимости. Ще слугуват на монополите и на олигарсите, които ще точат публични ресурси чрез тях. Това е правителство на онези, които се обявиха за "качество", а народът третират като "количество". Правителство на богаташи, което ще работи главно за богаташите. Според мен хоризонтът на им е около година. Ако останат повече, ще се задълбочи развалата.
- Президентът Росен Плевнелиев се изкара борец срещу тоталитаризма, присъствал на несъществуващ митинг на 10 ноември пред парламента. Държавният глава успява ли да бъде обединителна фигура, или прозират чужди интереси в неговото поведение?
- Г-н Плевнелиев е лъжец! Такъв митинг на 10 ноември не е имало. Това е поредният циничен опит за пренаписване на историята. Фабрикуване със задна дата на биографията на един човек, който никога не е имал публична гражданска позиция, преди да го назначат за министър. Коя е каузата, за която се е борил г-н Плевнелиев през всичките тези години? И къде? Имам моралното право да питам, като човек, който последователно и публично се бори за едни и същи идеи през тези 25 години - подкрепа за православието, смяна на олигархичния модел, изборна реформа, прозрачно финансиране на партиите и пр. От студентската скамейка до днес - публично със статии, акции, подписки, законопроекти. Грозно е, че всякакви мижитурки се изкараха дисиденти, а навремето не смееха да шукнат. Разцъфтя политическата хамелеонщина и някогашни преподаватели по научен комунизъм, бивши партийни секретари или обикновени негодяи и мухльовци, след 10 ноември станаха най-кресливите говорители на пещерния антикомунизъм, на русофобията. И бълват политическа бесовщина и простащина. Срамно е!
- Служебното правителство на Георги Близнашки се ползваше с доста слабо доверие. Каква е вашата оценка за него?
- Това беше правителство на войнстващата посредственост, двойствения политически морал и откровения клиентелизъм. Обслужи лобистки интереси в енергетиката, реставрира "калинки" и други дискредитирани партийни кадри на ГЕРБ във властта. И похарчи безконтролно повече от 1 милиард, който потъна без реален ефект за хората.
- Лансирахте идея за виртуален музей на социализма, който да събира спомените на хора за времето преди 1989 г. Какво искате да постигнете с тази инициатива?
- Не става дума за музей на социализма като система, а за интернет музей на личните истории. Не на големците, а на обикновените хора, които са участвали в градежа на следвоенна България, в бригадирското движение, в селското стопанство и индустрията, в науката, културата, спорта и пр. Животът, видян през личните истории, идеали и разочарования, а не през големите обществено-политически процеси. Това ще допринесе за по-балансирано обществено разбиране. Младите хора ще видят вероятно в непозната за тях светлина своите баби и дядовци, родители - като хора, които в трудни времена са вярвали, борили са се, градили са и са вдигнали страната на крака от бедността и разрухата на Втората световна война. За политическия режим по време на тоталитаризма е говорено и ще се говори още много. Аз обаче предлагам да видим онова време и от ракурса на всекидневния живот без излишна идеологизация. Мисля, че така ще се хвърлят мостове на взаимно разбиране в нашето разделено общество.
- Оценката за прехода стана пресечна точка на мненията на много политици. Каква е вашата оценка за изминалото време?
- Преходът е такъв, какъвто го направихме като общество. След радостта и вдъхновението от първите глътки свобода, погълнахме горчивия хап на икономическите провали, които превърнаха България в олигархична държава с огромна ножица на неравенството. Много тънка прослойка свръхбогати, имагинерна средна класа и огромна маса на ръба на бедността, бедни и изключени. В някои отношения сме с характеристики близки до държава от латиноамерикански тип от епохата преди новите лидери на Южна Америка като Чавес, Моралес, Кореа, Да Силва. С единия крак станахме част от демократичния свят, а с другия стъпихме в Третия свят от социално-икономическа гледна точка. Социалният асансьор за голямата част от обществото заработи само надолу и спря в мрачните подземия на безперспективността и маргинализацията. Преходът започна с успешна смяна на политическата система, която беше закрепена с Конституцията от юли 1991 г. Либерализацията на икономиката обаче не беше съпроводена от структурна икономическа реформа. И най-важното - не беше съчетана с такива социални мерки и предпазни мрежи, които да не позволяват бедността да се завърне по нашите земи.
- Как оценявате проведените дискусии за прехода?
- Проведените дискусии бяха преобладаващо едностранчиви. Всеки се е оградил в своя идеологически или партиен лагер с претенция, че изразява абсолютната истина. Сериозната дискусия за прехода изисква да се излезе от черно-белите краски и да се търси обща за нацията трактовка както на грешките и провалите, така и на успехите и положителните неща. Останалото е дребнаво скандалджийство и политическа партизанщина, които тровят обществото.