Борисов иска да продаваме студенти като във футбола

Държавата да прецени може ли да увеличи броя на чуждестранните студенти, които се обучават у нас, за да можем да ги продаваме на техните страни след това, както във футбола трансферите на играчи се заплащат високо. Това каза премиерът Бойко Борисов вчера пред Седмия иновационен форум в столицата. Иначе плащаме с парите на данъкоплатците за обучението на студенти за други държави, които си тръгват без ангажимент към дотиралата ги България, констатира той. Затова министър Сергей Игнатов трябвало да мисли и да предложи решение. В отговор просветният министър  обясни, че до края на юни с поправка в Закона за висшето образование ще бъдат облекчени условията за прием на чуждестранни студенти и за признаване на дипломите.
Трябва да преминем от икономика на ишлеме към иновационна индустрия с висок принаден ефект, заяви министър Трайчо Трайков пред форума. Само 25% от добавената стойност у нас се създават от иновативни отрасли при средно 45% в ЕС, обясни той. С пари по ОП "Конкурентоспособност" у нас ще се изградят 3 технологични парка и ще се финансират 2-3 големи научни центрове с практическа насоченост. Според Трайков с наличен потенциал за иновации и клъстъри у нас са  електрониката, химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост, здравеопазването и фармацевтиката, чистите технологии и биотехнологиите. Много активно може да бъде свързан с иновациите енергийният сектор. Според него ще се стимулират банките да отпускат за иновативни предприятия кредити с ниска лихва - 5%. До края на годината Трайков обещава Закон за иновациите, с който ще бъде възстановена дейността на Националния съвет за иновации и на Националния иновационен фонд, ще се предвидят и мерки за координиране на икономическото с другите министерства, с бизнеса и научните среди. Според доклада "Иновационна политика и секторна конкурентоспособност" се предвижда и откриването на Министерство на иновациите.    
По думите на министър Росен Плевнелиев от 2,5 милиона работещи българи едва 500 хиляди са в иновативните сектори с висока добавена стойност. Между 2003 и 2009 г. частният бизнес е увеличил външния си дълг с 24 млрд. евро, парите обаче не са похарчени за иновации и развитие. До всички големи градски центрове ще бъде изпратен  интегрален план за развитието, за да върви България в единна посока към модерна икономика, каза Плевнелиев. До 2020 г. ще похарчим 15 млрд. европари и трябва като държава да решим за какво ще отидат, а не да се харчат без ефект на парче, категоричен е министърът. Според Плевнелиев водната реформа у нас създава перспективи за добро използване на водните ресурси и този сектор е предизвикателство към БАН и вузовете да създават иновации. Плевнелиев обясни, че санирането на домовете при 5000 лв. инвестиция от семейство след това дава годишна икономия от 1220 евро. Тук също имало поле БАН да помогне, а не да купуваме технологии отвън. 

Игнатов се отказва от Закон за висшето образование

Няма да правим отделен Закон за висшето образование, а до края на годината ще подготвим общ Закон за висшето образование и науката. До юни пък МОМН ще предложи в МС и в парламента Националната стратегия за наука. Това съобщи министър Игнатов по време на форума. Според стратегията науката, технологиите и иновациите са основата за траен растеж. Предвижда се 15% от средствата за наука да се заделят за фундаментални изследвания с цел да се поддържа образователният потенциал на вузовете. Мое убеждение е, че науката поражда образователните програми, обоснова идеята си Игнатов. Парите за фундаментална наука щели да се дават срещу проекти, но съвместни - на университет и академичен институт или на два вуза, които работят в мрежа. Останалите изследвания в БАН трябва да са приложни, смята Игнатов. Не се разбра къде по света цел на фундаменталната наука е да образова студенти, нито пък как ще се работи в БАН наука, ако проектите трябва да са съвместни с вузове.