Боян Ангелов: Всяка награда е признание за труда и таланта

Интервю на Боян БОЙЧЕВ 

- Г-н Ангелов, и тази година Съюзът на българските писатели (СБП) по традиция раздаде грамоти за принос към съвременната българска литература. Ще разкажете ли за това събитие? 

- Тези грамоти се присъждат традиционно от УС на СБП два пъти в годината - в навечерието на 24 май и на 1 ноември. Т.г. честваме вековния юбилей на Деня на будителите. Събитието се проведе в салона на Музей-галерия "Анел" в столицата и бе съпътствано от литературно четене. С Грамота за принос към съвременната българска литература и почетен знак "Иван Вазов" бяха наградени поетите Демир Демирев и Захари Иванов, и пловдивската поетеса Розалия Александрова, която повече от десетилетие е главен организатор на международните поетични срещи "Духовност без граници" с участието на творци от различни държави. Тази награда получиха живеещата в Испания белетристка Димитрина Бояджиева и живеещата във Великобритания публицистка Бригита Йосифова.

Освен редовни и активни членове на СБП, с Грамота за заслуги към съвременната българска литература и Почетния знак на СБП отличаваме личности, допринесли с активната си обществена дейност за разпространението на българската книга и популяризирането на родните писатели. Тази награда получиха почетният ректор на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев, художникът Владимир Пенев, издателят Иван Коджабашев и Тина Драмбозова - секретар на столичното читалище "Пенчо Славейков - 1921".

За 24 май т.г. с това отличие бе отличен и кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, който помага не само морално, но и финансово на местните литературни творци да издават своите книги. Благодарение на него в края на 2021 г. бе възстановена Националната литературна награда "Акад. Людмил Стоянов". 

- Писателската организация връчва или участва във връчването на редица други награди. Защо е важно това?

- Не мога да не изразя задоволство, че в рамките на няколко седмици талантливи български писатели получиха национално признание. Димитър Никленов спечели отличието за детска литература "Калина Малина" в Нови пазар, Любомир Халачев стана носител на Националната награда "Елин Пелин" в гр. Елин Пелин, Валентин Караманчев бе отличен с наградата за чистота на българския език "Д-р Иван Богоров" в Карлово, Тодор Каракашев получи литературния приз "Богдан Овесянин" в гр. Стрелча. А по случай 1 ноември четирима писатели, членове на СБП, станаха кавалери на най-високите отличия на Министерството на културата. Анжел Вагенщайн и Петър Анастасов бяха удостоени със "Златен век" - огърлие, Румен Стоянов получи "Златен век" - звезда, а Светозар Казанджиев бе награден със "Златен век" - печат на цар Симеон. Това е важно за писателската гилдия, защото колегите получават обществено признание за своя труд и за таланта си.

- Литературата е субективна - един харесва едно, друг - друго. Как ще отговорите на зложелателите, които неглижират тези награди?

- Всяка стойностна литература притежава онова златно сечение, което сближава хората с различни естетически вкусове, но с ясни и недвусмислени критерии за оценка. А тези критерии не се придобиват в чалга дискотеките и от прочетеното между кориците на криминалетата еднодневки или на булевардните романчета. Затова световните литературни образци и най-добрите творби на литературната ни класика трябва да се изучават в училище. В противен случай човек остава алитерат и невежа за цял живот. За голямо съжаление, днешната образователна система обрича младите поколения на безпросветност, защото обучението по литература не е само част от образованието, а преди всичко възпитание, което десетилетия вече е прогонено от "реформаторите" на българското училище. 

Литературните награди с имената на известни български писатели са и техни неръкотворни паметници. Всяка година СБП отличава най-добрите новоизлезли книги в областта на поезията, белетристиката, публицистиката, литературата за деца, литературната критика, документалистиката, драматургията, хумора и сатирата. Тези награди се дават вече 100 години и традицията не е прекъснала дори по време на Втората световна война. Благодарение на дарителския жест на живеещия в Бразилия български писател и член на СБП Илко Минев учредихме национална награда за поезия, драматургия и художествен превод на името на незабравимия Валери Петров. Връчваме и награди, носещи имената на още десетки писатели. Всичко това се осъществява с подкрепата на родственици и на общините, където са родени тези творци. Особено съм благодарен на кмета на община Разград Денчо Бояджиев и на председателя на Общинския съвет Стоян Ненчев, че с тяхната морална и финансова подкрепа бе учредена национална награда за драматургия "Антон Страшимиров" в годината, когато отбелязваме 150-годишнината на големия писател. По този повод съюзното издателство "Български писател" публикува и поредното издание на романа "Хоро".

- Предстои да бъде определен носителят на литературната награда "Христо Смирненски". Няколко думи за нея? 

- Тази награда бе учредена по инициатива на НС на БСП и със съдействието на СБП. Вече има трима нейни носители и скоро ще бъде излъчен четвъртият. Появата на тази награда предизвика несдържан гняв сред групичката интелектуалци, които още от началото на 90-те години на миналия век не смееха да споменат дори името на Смирненски, защото бил "червен", видите ли, комунист бил. Не разбраха, че истинският талант няма как да бъде скрит или изтрит от палимпсеста на техните слугински нрави и безнравствени дела. Смирненски е и ще остане завинаги в литературната ни класика с безграничния си талант и състраданието си към бедните и унижени хора.

Наградата "Христо Смирненски" има и друга значимост, тъй като чрез нея защитаваме духовните граници на Отечеството, защото не от вчера са чуждоземните посегателства към родовия произход на Смирненски, чиито родители са бежанци от изпепеления български град Кукуш, останал в пределите на Гърция.

- Обединени или разединени са българските писатели?

- Нашият съюз обединява над 800 български писатели. Съществуват и други писателски сдружения, към които сме протегнали ръка. Българската литература е и трябва да бъде единна и опитите на определени сили да я парцелират, да настройват писателите един срещу друг, са опити обречени и с нищо недопринасящи за просперитета на съвременните културни процеси.

В навечерието на 1 ноември приехме нови членове на СБП. Членството при нас е доброволно и наличието на литературна дарба е единственият критерий. Всеки пишещ може да защитава каквито желае политически възгледи, стига да не бъдат в противовес с изконните интереси на българското общество и да не накърняват историята на Отечеството ни.

- Пред какви трудности е изправен СБП и как се справя с тях? 

- СБП и неговите членове, както и другите творчески съюзи не получават подкрепа от държавата, което смятам за недопустимо и неразумно. Държава, която не полага грижи за хората, създаващи съвременните културни ценности, не може да има бъдеще. Рано или късно това неглижиране ще се отрази върху цялата нация. А грижата за творческите съюзи е съществена част от грижата за интелектуалното израстване на новите поколения. Дано политиците се замислят над този казус и намерят позитивно решение.

- Няколко думи за читалищата у нас. Някога те са били светилникът на българщината. Къде са те днес? 

- Българските читалища възникват в годините на Високото възраждане не само като противодействие на гръцките филологически силогоси и на сръбските читателници, които имат за цел да асимилират духовно народа ни. Те са били и легалната форма на създадените от Васил Левски и сподвижниците му тайни революционни комитети. Там, където е нямало читалища, са били създавани. В навечерието на Априлското въстание са били над 140, а днес са повече от 3600. Ала държавата все още е в дълг към тях, защото отпусканите субсидии са крайно недостатъчни и работещите там специалисти получават мизерни възнаграждения. Читалищата са българските училища за хората от всички възрасти и заплатите им трябва да се приравнят с учителските. Все пак трябва да отбележим, че държавата не е оставила читалищните организации съвсем без грижа, защото им е вменила задачата да изпълняват националната политика в сферата на културата. 

- Ще я има ли България, г-н Ангелов?

- В това няма никакво съмнение. Ходя често на литературни срещи из страната, някои от които са в училища и университети. Виждам толкова много интелигентни, красиви, будни млади хора. Те са бъдещето на България. И нека да не се страхуваме, че част от тях ще отидат да учат в други държави. Рано или късно ще се завърнат онези, които са разбрали, че България не е само тяхна родина. Тя е и тяхна майка.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.