БОЙКО НИ ОБИЧА

Петър Попов

Донка внимателно пристъпваше по поледицата пред блока радостна, че се прибира относително жива и неконтузена. Към нея от входа се втурна приятелката и Ценка, щастливо усмихната.
- Доне, най-после и аз ще заживея здравословно! Край на наднорменото тегло, край на кръвното, край на остеопорозата! Пенсионирах се! -  говореше тя и усмивката й чак искри хвърляше. - Убедих се за сетен път, Бойко наистина ни обича!
- Ама нищо не разбирам!? - смутено се обади приятелката й.
- Веднага ти обяснявам! - пропя щастливата Ценка. - Дадоха ми цели сто и петдесет лева. И нощес пресметнах всичко. Слушай сега - порционът ми за ден. Един хляб - левче. Две кисели млека - лев и шейсет. Двеста грама сирене - пак лев и шейсет. Три картофа, глава лук и два броя корнишончета - осемдесет стотинки. Общо пет лева. По трийсет дни - сто и петдесет лева.
- Ама ти само това ли ще ядеш?
- Толкова са ми определили загрижени за дълголетието ми хора! - все така щастливо обяви Ценка. - Няма мазнини, няма холестерол, няма отровни примеси в колбаси. Лека храна, дълъг живот, спокойни дни и нощи.
Донка доста се позачуди какво да отговори на дружката си, но този път не намери думи, само промърмори:
- Както е тръгнало, всички ще ни принудят природосъобразно да живеем! - промърмори само тя, преди да влезе във входа...
Права е!