Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир!

Традицията да сваляме червено-белите плетеници на първа пролет, щом видим щъркел, лястовици или просто в последния ден от март и да закичваме с тях цъфнали плодни дървета - с надеждата да е сита годината и да са здрави хората, се следва от много българи. И макар през годините да не изтлява спорът дали това не е езически обичай, който противоречи на християнската религия, в двора на всеки манастир или черква поне по едно дърво напролет разцъфва с мартеници. И ако не друго, е сигурен знак, че зимата си отива и идва пролетта. Такова дърво има и до арката на Черепишкия манастир - всяка година по това време то грейва в червено и бяло.

Черепишкият манастир "Св. Успение Богородично" - едно от любимите свети места в България, се намира сред изумителното с природните си дадености Искърско дефиле, в подножието на величествени скали на северните склонове на Стара планина, с издълбани в тях десетки пещери. Казват, че възникването му е свързано с историята на средновековния Коритен град, съществувал в близката местност Ритлите. Манастирът е паметник на културата от национално значение и, както е написано на таблото пред входа, по всяко време се посещава от поклонници, туристи и ученически групи от цялата страна.
Основаването на Черепишкия манастир е свързано със съдбата на последния български цар Иван Шишман (ХтV в.). През вековете светилището е имало драматична съдба - многократно е разрушавано и опожарявано, но отново е било въздигано от пепелта. Възстановено е основно през 1660 г. от Пимен Зографски (Софийски) - зограф, книжовник и храмостроител, "съградил над 300 черкви и 50 манастира в Софийско". В годините на национално Възраждане манастирът е бил просветно средище, в него е имало българско училище. Там са били писани и преписвани книги, жития, апостоли и евангелия - Книгата на апостолите, създадена от Якоб, евангелието на монах Данаил, сборникът "Маргарит" на Тодор Врачански, прочутото Черепишко Четвероевангелие с позлатен обков... Сред изключително ценните находки е манастирският устав (типик), съхранен още от създаването му през 1390-те години, който днес се намира в Църковно-историческия музей в София. В музейната сбирка на манастира са подредени старинни книги, ръкописи, монашески одежди и пособия.
Посетителите на манастира ще научат още, че  през 1797 г. в обителта е намерил убежище св. Софроний епископ Врачански. В периода 1872-1876 г. манастирът е бил посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близката местност Рашов дол е било последното сражение на част от Ботевата чета, начело с Георги Апостолов. През различни периоди от историята му в това място са се водили занятията на свещеническо училище, пастирско-богословски институт и Софийската духовна семинария.
В комплекса на Черепишкия манастир, разположен сред меандрите на река Искър, са изградени няколко постройки, между които храмът "Свети Георги", в който има запазени много ценни стенописи, иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г., реставрираните сгради Владишка, Данаилова, училището, приемната, Рашидовата къща, Методиевото здание, камбанарията, параклисът с костницата, където се разказва, че лежат тленни останки на Ботеви четници, и др.
Дивната природа и светостта на духовната обител са възхищавали знаменити майстори на перото като Иван Вазов и Алеко Константинов. На първия от тях е посветен Вазов кът в манастира, където се разказва, че обичал да седи, да съзерцава природата и да твори. Посетителят може да поседне на "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов", да зарее поглед из величествените красоти наоколо, "смущаван" единствено от монотонния звук на течащата почти под краката му река и задявките на пернатите в градинката до нея.
След посещението на Алеко Константинов по тези места по време на поход вероятно са се родили пътните бележки на писателя - "Българска Швейцария": "А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада; по каменаците и сипеите на тези прошарени със зеленина скали весело се катерят и се мятат и припкат акробатите-ярета и дразнят апетита на плавно летящите над скалите орли..."
"Св. Успение Богородично" е действащ мъжки манастир, в който са обособени места за настаняване на туристи, а магерницата предлага манастирска кухня и традиционни български ястия. Това е и едно от най-прекрасните места, на което да бъдат посрещнати и почетени светлите християнски празници като Цветница и Възкресение Христово.









Снимки авторката