20 Септември 2019петък11:34 ч.

Личности

Божественият учител Рабиндранат Тагор

Великият индийски писател и първи Нобелов лауреат извън Европа гостува триумфално у нас през 1926 г.

/ брой: 166

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1850

Рабиндранат Тагор е роден през 1861 г. в Калкута. Той е четиринадесетото дете в семейство от кастата на брамините и е възпитан в хилядолетната духовна традиция на страната си. Още от малък се увлича от поезия и на шестнадесет години публикува първите си творби, сред които е стихотворението му "Историята на поета". Следва право във Великобритания, но се завръща в Калкута, без да е завършил обучението си.
Първата творба на Тагор - "Историята на поета", се появява в издаваното от семейството му списание "Бхарати". Най-важните си творби пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски.
През 1901 г. основава школа в наследственото си имение, която през 1921 г. прераства в университет. Обучението е нестандартно - лекции сред природата под формата на свободни беседи между учениците и учителя. През този период той написва много от произведенията си, сред които са стихосбирките "Гитанджали" и "Градинаря", романа "Гора" (1910 г.), сборника с философски новели "Садхана".
През 1913 г. Рабиндранат Тагор става първият неевропеец, удостоен с Нобелова награда за литература (специално за стихосбирката си "Гитанджали") и добива световна известност. Махатма Ганди го нарича "божествен учител".
Заради потушения с кръв мирен протест в Амритсар, той се отказва от английската си благородническа титла.
По време на второто си околосветско пътуване през ноември 1926 г. Рабиндранат Тагор посещава България, където се радва на много радушен прием. Той гостува в София и Русе и изнася няколко публични лекции на тема "Съвременното изкуство", "Гитанджали" и "Градинарят". През следващата година те биват издадени в сборник, озаглавен "Моето учение".
През годините много от именитите му произведения са преведени на български от английски и бенгали и издадени у нас, като неговият най-добър преводач и тълкувател е проф. Александър Шурбанов.
Великият индийски писател-хуманист умира на 7 август 1941 г. Литературното му наследство е огромно - 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми, 50 стихосбирки и др. Той е единственият поет, удостоен с честта да бъде автор на химна на две държави. Стихотворението му "Джана Гана Мана" става химн на Индия, а стихотворението "Амар Сонар Бангла" - на Бангладеш.

"Свободен театър" потрепера от бурните овации

През ноември 1926 г. Димо Казасов (1886- 1980), известният в миналото публицист, политик и културен деец, е сред домакините на скъпия гост у нас. Ето и откъс от неговия спомен за това знаменателно гостуване на великия индиец, публикуван в мемоарната му книга "Следи от изминали дни":
"В тогавашния "Свободен театър" (днешният Държавен музикален театър "Стефан Македонски" на бул. "Васил Левски", б.а.) се състоя публично събрание с вход и то доста висок. Билетите бяха разграбени и посетителите мъчно можеха да си пробият път сред множеството, блокирало улицата пред театъра. Когато Рабиндранат Тагор се появи на сцената, паянтовият салон на театъра потрепера от бурните и продължителни овации.
С няколко думи открих събранието, като припомних следното изказване на оратора пред европейския печат:
"Европа - това е лудница, в която хората танцуват над гробовете на своите синове".
В речта си Рабиндранат Тагор каза:
"Още съм под впечатлението на трогателното посрещане, което намерих тук. Бих искал да бъда един музикален инструмент, защото само музиката може да изрази човешките чувства.
Обиколих цяла Европа от севера на Швеция до вашия юг и видях много. Мисля и се мъча да отгатна тайната, която ви е събрала тук, и идвам до заключението, че вие сте един млад народ, с проста душа, който още не е покварен от западната цивилизация. Бях в страни, където се цени физическото и материалното, бях сред цирка на грубата сила. А вие сте млад народ, който иска да се приобщи към духовното начало. Вие сте народ, който вярва в идеалите на бъдещето.
Аз не ида при вас като поет и философ, но в качеството си на поет искам да ви кажа, че съм ваш човек, защото поетът пее за любовта, която усеща и която аз чувствам, че препълва вашите души. Аз идвам да подчертая онова, което ще възроди човечеството и на което изцяло служа - любовта между народите.
Аз принадлежа на една нация, която притежава млада литература, която не е засегната от атмосферата на западната литература, тровеща читателя. Идвам от страната, където сме по-близо да природата, до човека и до народа и където по-ясно и по-пълно долавяме въжделенията и стремежите на света.
Нашата литература не се бои от критиката, която често си служи с отвлечени неща. Ние ценим произведенията по вложения в тях максимум от човещина. Ние сме прости, не познаваме рекламата и сме равнодушни към нейните похвати. На нас са скъпи народните песни и нашата лирика. В тях намираме ценности, които са чужди на сложната и богата европейска литература.
В моето отечество имаше тенденция за подражаване на всичко, което идва от Запад. Това подражаване води към фалш и затъпяване. Баща ми и аз винаги бяхме чужди на всяко изкуствено присадено нещо. Което съм създал, то е дълбоко мое собствено. То е искрено и вярвам, че е истинско.
Нашите критици не знаеха дали да ме приемат или да ме отрекат. Тяхното отрицание не ме отчая. Напротив, то укрепи моя дух. Когато на бреговете на Ганг пишех съчиненията си, аз не мислех, че пиша за другите, мислех, че пиша за себе си. Като малък не обичах училището и своите възпитатели. Бях непокорен. Непокорен, защото търсех свободата.
Едва към петдесетата си година почувствах нужда да опозная външния свят и един ден се озовах в Лондон с ръкописа на "Гитанджали" (Рабиндранат Тагор е удостоен за стихосбирката си "Гитанджали" с Нобелова награда за литература, б.а.). В интимен кръг прочетох нещо от произведенията си, но не забелязах у присъстващите интерес към прочетеното. Почувствах се унизен. Исках да избягам. Но на другия ден се появиха похвални отзиви и аз станах известен на западните читатели. Аз обаче съм източен човек и си оставам източен поет.
Вярвам, че и вие имате голяма литература и богата народна поезия. Уверен съм, че вие не сте още заразени от фалшивите порочни похвати на Запада и на неговите школи. Вие не сте като изкуствените цветя: наглед пресни и благоуханни, а всъщност сухи и без всякакъв аромат.
Нашите два народа имат това общо, че са млади и затова вярвам, че ще бъда разбран от вас. Вярвам във великите заложби, които се крият във вашия народ и от сърце ви желая да бъдете щастливи".
В София Рабиндранат Тагор е посрещнат триумфално от една възторжена близо десетхилядна тълпа от граждани, като гостуването му е водещата новина във всички вестници, приема се като истинска сензация и за дълго остава в паметта на културна България.
А на изпращането, на площада пред гарата,  силно развълнуваният Тагор възкликва:
"Сега вече се чувствам като истински българин!"

Талантлив художник с великолепна чувственост

Тагор е бил не само поет и белетрист, философ и културолог, педагог и композитор, но и ярък, талантлив художник. Преди пет години, по повод 150-годишнината му, със съдействието на индийското посолство, у нас беше представена за първи път изложба с негови творби. Към края на живота си той се отдава почти изцяло на изобразителното изкуство.
В статията си "Художественото наследство на Рабиндранат Тагор" нашият забележителен културолог и преводач, незабравимият Цветан Стоянов (1930-1971) написа за великия индиец  следното:
"Тагор постепенно създава множество и разнообразни произведения. Те представляват фантастични животни, маски, мистериозни като внушение човешки лица, пейзажи, птици и цветя. Неговите работи излъчват великолепна чувственост, ритъм и виталност. Силата на фантазията му рисува странни и причудливи образи, създадени с много динамика и движение".


Мъдрости на мислителя

Този, който прилага своята сила, доказва своята слабост.

Затворете вратата пред всички грешки, и истината няма да може да влезе.

Човекът е по-лош от животно, когато се превръща в животно.

Песимизъм - форма на душевен алкохолизъм.

Мнозинството хора могат да говорят добри неща, но твърде малко умеят да слушат, защото за това трябва сила на ума.

Този, който твърде много мисли за това да прави добро, той няма време да бъде добър.

Ум който е остър, но не широк, скача напред на всяка крачка, но да се движи напред не може.

Човек се барикадира от самият себе си.

Лъжата никога не може да израсне в истина, израства в сила.

Реката на истината протича през канала на заблужденията.

Щастието е в това, да отдадеш сърцето си на друг.

Звездите не се боят, че ще ги сбъркат със светулки.

Безпределната надежда и ентусиазъм - главното богатство на младите.

Зрелите хора, познали живота, отново получават младостта, но вече свободни от страсти.

Хората забравят, че бракът е изкуство и то всеки нов ден се обновява.

Страданието е нашата тежка отплата за всичко, което е ценно в нашия живот - за силата, за мъдростта, за любовта.

Страданието символизира безкрайните възможности за усъвършенстване, постоянното откриване на радостта.

Страданието е истинското богатство на такива несъвършени създания като нас, то ни е възвеличило и ни е направило достойни да заемем място редом със съвършените.

Ние познаваме човек не само по това, което знае, а по това, как той се радва.

Има любов, която свободно плува в небето. Тази любов сгрява душата. А има любов, която се разтваря в ежедневните дела. Тази любов внася топлота в семейството.

В действителност често именно нашата морална сила ни дава възможността много успешно да творим зло.

Ние се радваме, осъзнавайки истината. Ако няма радост, това означава, че ние само сме се запознали с истината, но не сме съумели да я разберем.

Потънали в наслажденията, ние преставаме да усещаме всяко удоволствие.

Семейството - основната клетка на всяко общество и всяка цивилизация.

Когато у коя да е религия възникне претенцията да застави цялото човечество да приеме нейната доктрина, тя става тирания.

Благословен е този, чиято слава не блести по-ярко от истината за него.

Даже шайка разбойници трябва да съблюдава някакви изисквания за морал, за да остане шайка; те могат да грабят целия свят, но не и един друг.

Ако само гледаш водата, няма да преминеш морето.



Младият Тагор

Жена

Автопортрет

Една малко известна снимка - Тагор и Айнщайн, Берлин - 1927 г.

Романът "Гора" е най-известната книга на Тагор у нас

Първото издание на неговата поезия в България

Божественият учител

Рабиндранат Тагор

Тагор и Ганди

С Махатма Ганди по време на проповед

Тагор в Русия

Със съидейници

Рабиндранат Тагор

БСП иска парламентарна комисия да се заеме с БНР

автор:Дума

visibility 34

За Нинова решението за Полфрийман е позор

автор:Дума

visibility 55

Цацаров изумен от освобождаването на Полфрийман

автор:Дума

visibility 51

Хаос и искания за оставки в БНР

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 181

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 322

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 304

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 211

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 158

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ