Божествено творение пази тайните на историята

Васил Попов
Веселка ВЕНКОВА

Хората изобщо не познават царството на минералите, за тях те са просто камъни. Но камъните са различни, всеки със собствено име. Техният свят е прекрасен, полезен, понякога вреден, но ние трябва да го познаваме, твърди Михаил Малеев - първият и единствен до днес директор на Националния музей "Земята и хората".
Идеята за уникалния музей Малеев и сътрудниците му развиват вече 25 години. В началото са институт по приложна минералогия, но след 10 ноември на приложната наука се слага кръст, а Европейската общност сега иска да се развива приложният характер на науката. Е, пак сме изпреварили времето "без да искаме" и без т. нар. държавници на прехода да разберат това. Нашите хора са единствените в света тогава, но 20 години отлитат безвъзвратно загубени и днес може само да се гадае къде бихме могли да стигнем. Наименованието на музея "подсказва" книгата на Екзюпери "Планетата и хората". И днес "Земята и хората" продължава да бъде единственият музей на минералите в света.

 В началото сбирката била от 13 000 образци. Вече са 27 000 от 109 държави, включващи 1524 минерални вида - повече от 1/3 от установените на земята. Музеят "Земята и хората" съхранява суровини от 81 страни и за този четвърт век е бил посетен от 1 636 904 души, сред които 715 делегации. Музейната колекция се попълва по познати начини, но за "Земята и хората" най-обичайни са подаръците, подсмихва се Михаил Малеев.
Около 800 са дарителите - фирми и отделни хора. Дошъл да разгледа експонатите най-големият производител на диаманти в Европа - Ернст Винтер. По-късно пристигнала телеграма, тогава така се общуваше: "Г-н Директор, искам нещо мое да има във Вашия музей. Изпращам Ви 1000 карата диаманти, моя продукция. Ще се радвам да ги приемете!".

Друг дарител е съпругата на тогавашния президент на Армения Тер Петросян - Людмила. В книгата на музея тя написала: "Напускам музея с укрепнала вяра, че хуманизмът на земята ще победи!". И след месец получили личен подарък от първата дама на Армения - кутийка със скъпоценни камъни - рубини, сапфири и пр. В Ереван навремето бил най-големият завод за изкуствени скъпоценни камъни в Съветския съюз, прави уточнение сладкодумният Малеев. Той е приобщил с безкрайните си увлекателни беседи стотици приятели на института, които с жар помагат кой с каквото може.
И сега продължаваме да получаваме много експонати от руснаци, признава московският възпитаник, живял 11 години в  братската страна по време на следването и аспирантурата си. И дава пример с 5-килограмов къс минерал, чиято стойност е по-висока от еквивалентно количество злато. Дарил му го, когато завършвал аспирантурата, професор-минералог. Отишъл да го изпрати на гарата с думите: "Това е най-ценното, което съм намерил през живота си". И връчва на перона секретния материал, смее се днес Малеев.

В годината на България в Русия отново посетили минераложкия музей "А. Е. Ферсман" в Москва, създаден още по времето на Петър Първи - през 1716 г., където Малеев има много приятели и с много чувство за хумор обявява: "Мишо Малеев приема подаръци". И тръгват всеки с по "камъче", а моите сътрудници - един записва кое откъде е, друг ги опакова, аз приемам, гордо казва директорът.
Задачата на Националния музей "Земята и хората" наред с общата хуманистична и научно-приложна цел е да даде цялостна представа за царството на минералите. И тя е постигната чрез седемте раздела в експозицията. Идеята на залата "Гигантски кристали", в която сякаш ходиш в гора от кристали, е като дойдеш, да се впечатлиш и да пожелаеш да научиш повече за тях. Никъде в света човекът не може да общува лице в лице с кристалите.
Следва раздел "Минерали на земята", "Минерални ресурси на земята", от които посетителят научава кои са полезните камъни и какви са техните "професии". Най-ефектни от минералите са "Скъпоценни камъни". Следват "Минералите на България", "Минерални ресурси на България" и раздел "Материали" и всички те показват различните лица на камъните. Музеят има зала за временни тематични изложби, в друга се показват нови постъпления в "Земята и хората" и това се прави всяка година, като своеобразен отчет пред обществото. Геоложки кабинет за учениците работи отдавна, а отскоро - и детски кът.
Всяка година музейните специалисти правят публичен отчет, който никой не чете или го слага в "кръглата папка", но те всяка година подготвят и изпращат подробна справка за цялостната дейност на музея. Малеев особено се гордее с книгата за впечатления. В нея посетители са записали: "Чувствам се горд като българин", "Кара ме да се чувствам отговорен за бъдещето на земята", а директорът на Британския музей Дейвис Уилсън е признал: "Да създадеш подобен музей от нищо, малко хора могат да го сторят на земята!". И това ако не е оценка?
Сътрудниците на музея ходят на експедиции, а в лабораториите изучават находките спокойно, вече не са свързани с никакви разузнавателни служби и не им носят "материали" за изследвания, дошли по линия на техническия шпионаж, обяснява директорът.
Михаил Малеев напуска БСП, след като партията приема членството на България в НАТО, и не се противи на американските бази у нас, но идеалът замества с приетата през 1992 г. в Рио де Жанейро Харта-декларация на ООН с 27 постановки за околната среда и развитието, която се обобщава с термина устойчивото развитие на Земята. По любимата си тема - за бъдещето на Земята и човечеството, доц. Малеев може да говори дни наред и да обяснява ролята на българската нация в процеса. Цялата дейност на музея е подчинена на каузата за устойчивото развитие на Земята, където хората трябва да живеят в хармония с природата и помежду си.
Българинът според учения е "направен" от качествен материал поначало и цитира стихотворението на поета Янко Димов "Под неясното висине":

Този - моят народ -
е останал на кръстопът
Белег от петолъчка на калпака му още личи.
Сова в душата му -
все нещо загадъчно мъти.
Сянка хиляда и триста години -
в смуглите му очи.

Кой не е минал оттука,
кой не го е нахокал,
кой не го е погледнал надменно-студен
през дим на чибук,
през стъкло на монокъл,
през бутилка от водка,
през прозорец на парламент...

Той си трае.
Той вече не иска да помни
как е пял под бесило,
Как врага си е срещал "на нож".
Все му се струва, че чужбинските стомни
по са пълни,
че по-звездна е чужбинската нощ.

Сам преметнал каиша на битието си нечестито,
тегли и тегли го под неясното висине.
И се чуди какви ли били са главите,
които презираха
своите рамене.


За един от куриозите, ярко илюстриращи музейната му "лудост", ни разказа Малеев. Съпругата му, известната пианистка проф. Жени Захариева, видяла в музейна витрина интересен "камък", възкликва: "Мишо, ти този камък ми го подари за рождения ден преди двайсет години." То е за България, Жени, успокоил я той, не е редно да седи у дома и само ние да му се радваме.
Хората загубиха чувството за природа, живеейки в бетонните стени и на асфалта, те се отчуждиха, не познават природата. Целта на музея е да компенсира тази липса, да върне любопитството.  Природата нищо по-съвършено не е измайсторила от кристалите.
Стои един скулптор пред един от кристалите в музея и казва: "Оттук трошица не можеш да махнеш, те са като божествено творение". Десетките изложби на домашни любимци и други животни са повик да си отворим сърцето за любов към природата, изповядва Михаил Малеев. Този камък е живял 500 милиона години, всичко е видял, само човек да знае как да прочете историята в него.
Духовната атмосфера в музея "Земята и хората" иска да ни направи съпричастни към всичко красиво и възвишено. Той е единственият музей у нас, който има пет рояла. Жени Захариева организира вече 19 пъти конкурса "Музиката и земята" с общо 2200 участници от 24 страни и жури от световноизвестни музиканти. Идеен мотор са минералозите и на фотоконкурса "Земя за всички", на конкурса за млади учени "Земята позната и непозната", издават поетична поредица "Българските поети за земята", в която вече има 11 книги.
"Вие нямате сериозни аргументи да защитите културата", казал Михаил Малеев преди месец на министъра на културата, да обосновете необходимостта й. Продължавате да говорите за пазар - и това е важно, но не е мисията на културата. Мисията на културата е да създаде духовна атмосфера в обществото, в което да израстват морални хора и ако имате такива хора, защо ви са полицаи, охранители, затвори, пък и икономическата изгода е безспорна. Това е главната мисия на културата, продължавал Малеев, докато Вежди Рашидов се опитал да опонира, че парите за такава мисия идват от бюджета. Обществото трябва да направи това усилие, това е императив за устойчивото му развитие, иначе то ще загине, нареждал нашият човек.
Само 15 на сто от експонатите в музея са във витрините, научаваме мимоходом, останалите са във фондохранилищата. 30 шкафа с по 40 чекмеджета има във всяко от тях, а чекмеджетата са общо 7000.
Най-богатата научна колекция от ахати е в музея "Земята и хората". Сапфир, рубин, алмандин, благороден опал, малахит, лазурит и единични екземпляри - ендемити, грабват очите. Най-хубавата в света колекция от скъпоценните камъни - топази, също е тук. 25 000, 60 000 карата - малко страни в света могат да се похвалят с такава витрина - смарагди от знаменити изумрудени миди, аквамарини от Пакистан и Сибир. Огромният розов камък морганит, който магнетично привлича погледа, се оказва минералът берил, съставен от берилий 3, алуминий 2, силиций 6, кислород 18 и алуминият се замества малко от манган. Зелените смарагди са като накацали върху скала къщурки, до тях каменни цветя, които само веднъж цъфтят.
Поне два часа са необходими, за да разгледа отгоре-отгоре посетителят "Земята и хората".  Стенописите при входа към залата с гигантските минерали са на Теофан Сокеров. Невероятна е и експозицията пещерни образувания, част от експонатите са дарени от наследниците на Петър Трантеев, основател на пещерното движение в България.
През последните 20 години персоналът е намален двойно. Вече липсва "консуматорът" - научните институти, осмисляли приложната дейност на музейната работа, България няма такива "високи" цели и голяма част от свършеното през годините остава спомен за един връх в развитието на науката - за втори Златен век, който никога няма да се върне, казва Малеев със съжаление. Те са плод на невероятните усилия и вдъхновението на целия народ в продължение на много години.
Специализирани и тясно профилирани музеи като "Земята и хората" има много малко по света, обикновено сбирки на минерали излагат в природонаучните музеи и в минно-геоложките институти. Ние искахме музеят да отговаря на целите на бъдещето и се случиха няколко съвпадения, иначе България нямаше да има такъв музей, обяснява Малеев.
От 6-годишен събирах камъни и имах вече огромна колекция. Преди 1989 г. моята колекция беше най-хубавата в света от минерали, събирани на територията на бившия Съветски съюз. С ентусиазма си успявах да привлека вниманието на своите професори и имам страхотни образци, дарове от техните лични сбирки, повтаря ученият. На няколко пъти ангажирах държавния ръководител Тодор Живков да я пренасям, защото това са тонове, а когато идваха официални делегации, той обичаше да показва редките минерали (Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков е леля на Михаил Малеев - б.а.).
Живков знаеше за мечтата ми да основа музей и се разпореждаше да ми помогнат. "Аз да не съм хамалин на вашия Мишо", мърморел ген. Гръбчев, а Живков отговарял: "Това е за България и всички трябва да му помагаме!" На два пъти голямата колекция стояла в мазето на ул. "Оборище", в която живеела най-важната фамилия в държавата и първият вече бил "запален". Точно по онова време българинът Илия Делев, емигрант в Бразилия, бил направил в Париж изложба от гигантски кристали и ги продал за 700 хил. швейцарски франка на богати колекционери. Обяснил на българите, че има още една такава сбирка и поискал за нея половин милион долара, като обещал после да направи и дарения.
Тогава Михаил Малеев бил директор на Института по металознание "Стефан Воденичаров"  и получили задача "да измислят и направят" най-хубавата танкова броня, каквато в целия соцлагер няма, защото в България по онова време липсвало уникално производство на елемент или детайл, който да се използва в цялата система. И като направили непробиваема броня на танковете Т-72, от фонд "13 века България" им "дали" парите и на 3-4 пъти откупили колекцията на Илия Делев. Днес звучи като красива приказка, но преди четвърт век това беше възможно и Вежди Рашидов също помни, че не се чакаше само на хазната за такива родолюбиви каузи.
Друго важно "стечение на обстоятелства" преди повече от 25 години се явява концепцията на Георги Йорданов - старите сгради да не се разрушават, а да се адаптират за нови функции. Това е сградата на бившия арсенал. Него, бирената и захарната фабрика трябва да ги направим културни институции, музеи, казвал Георги Йорданов, но идеите му винаги били посрещани на нож в Политбюро и ЦК на БКП с фразата: "Стига с тази култура!".
От "Моста на влюбените" Малеев "контактувал с Космоса" и макар атеист, отивайки към мястото, където трябвало да се реши ще стане ли музей от сградата на стария арсенал, дръпнал едно: "Господи, ако те има, помогни от тази сграда да направим един прекрасен музей!". Бог очевидно чул молбата на Михаил Малеев. По време на обсъждането Тодор Живков се допитал и до печатарите - по онова време там било печатница. Това е първата железобетонна сграда в България, казали му някогашните колеги, че изобщо не може да бъде разрушена - най-качествен железобетон, австрийски материали и пр., по-добре я използвайте за нещо полезно.
Та и работниците помогнали с мнението си. Помогнали много и журналистите, и арх. Христо Генчев, който публикувал серия от статии, че тази много стара сграда е паметник на културата и не бива да се разрушава.
"Като искаш толкова музей, Мишо, нито един лев бюджетни пари няма, няма да се купува и нищо по второ направление, всичко с пари от ТНТМ-то си правете", отсякъл Тодор Живков. БАН даваше тогава пари, спомня си Михаил Малеев, металургията, която беше работещ отрасъл, министерства от икономиите си - по тогавашните закони.
По него време у нас бил генералният директор на ЮНЕСКО Амаду М'Хтар М'Боу и на някакъв прием Тодор Живков с плам и в най-големи подробности обяснил на госта си концепцията на бъдещия музей на земята и хората, разказали по-късно на Малеев съмишленици, присъствали на въпросната среща.
Ако все още не сте се отбили на бул. "Черни връх" 4, току зад НДК, и не сте се дивили на експонатите в този уникален музей, направете го. Наистина ще се почувствате горди, че българи са събрали в сградата на стария арсенал несметните природни богатства на земята.