Божидар Аврамов: Радвам се, че роялът на баща ми вече е на студентите

Боряна Статкова

Публиката слушаше от коридорите през отворените врати, като беше заела местата и на правостоящите, и в ложите в залата (имаше и  любители политици) на Музикалната академия "Проф. П. Владигеров". Този концерт - честване на проф. Владимир Аврамов, колос в камерната и професионалната музика, доведе в България от САЩ сина му - диригента Божидар Аврамов. Колко ли са тези музиканти и човеци в музикалния свят! Дългогодишен прецизен сценичен филигран - изключителна е дългогодишната творческа дейност на стожера проф. Владимир Аврамов, помнен и обичан. С квартет "Аврамов" или в сонатно дуо, разстилащ чувства с много вътрешен плам и артистичност, спокойно, деликатно, общуващ с многобройна, различна по съсловие публика до последния миг на дългия си значим живот. Много са различните "за първи път" дейности на проф. Владимир Аврамов в музикалния живот на България и в света. Попитах сина Божидар Аврамов:

- С какви чувства сте от честването на дейността на баща ви?
- Присъствието ми тук като гост е пряко свързано с 5-годишнината от кончината на баща ми. Трудно е да си представя как изминаха 5 години... Тази изява, първата в София, беше свързана с неговата дейност като педагог и администратор.
- Концертът по тази причина ли беше в Музикалната академия?
- Освен желанието на администрацията на академията, беше свързано и с една традиция отпреди 12 години, когато се честваше 90-годишнината на баща ми. Изнесохме концерт в същата зала. Беше седнал на първия ред и много от днешните гости бяха сред присъстващите и преди 12 години. Факт е, че най-изтъкнатите преподаватели и професори по цигулка и камерна музика са последователи на делото на баща ми - проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов. Моето желание да участвам в тази програма се дължи на факта, че съм продукт на бившата Българска държавна консерватория. През 1958 г. завърших теоретичния отдел, по времето, когато Веселин Стоянов беше ректор. Все още поддържам връзка с колеги от академията. Беше ми много, много мило и с голямо желание се отзовах на поканата за този концерт.
Публиката в захлас, с голямо удоволствие слушаше известния концерт от Бах в ре минор със солисти проф. Н. Тодоров (ученик на проф. Вл. Аврамов) и неговият ученик, младият Момчил Енчев, вдъхновеното изпълнение на проф. Й. Радионов (ученик на проф. Вл. Аврамов) и ученика му Руслан Апостолов в Симфония концертанте за цигулка и виола от Моцарт. Незавършената симфония от Шуберт се превърна в пълнозвучно, изтънчено преживяване за сетивата.
- Баща ми особено ценеше Шуберт. Неговите с квартет "Аврамов" камерни изпълнения на Шуберт са едни от върховните, коронните. Не можех да си представя, че интересът ще е огромен. Академичният оркестър е на високо професионално ниво. Беше странно за мен, че има още много да се работи над дисциплината, поради различните битови проблеми, явяващи се всеки ден пред повечето оркестранти. Накрая нещата стават! Свириха с много хубаво чувство.
- Имаше ли значение за вас, когато баща ви беше ректор?
- Това беше през 50-те години на миналия век. Той беше перфекционист. Имаше безброй  изисквания. Неговата професионална ангажираност беше толкова голяма, свързана не само с дейността в България, но и с пътувания, турнета, чести концерти в чужбина - с квартета, като член на жури на многобройни конкурси. Така че ние с брат ми нямахме възможност да прекарваме много време с него. От друга страна, личните ми спомени от него са свързани с изживявания, които са били много важни за формирането на моя характер и мироглед. Последните години прекарахме доста време заедно. Имах възможност да разговарям с него, да го опозная с мъдростта, която той вля в мен, в разговори, свързани с ролята на планината за изграждането на човека. Неща, свързани със стилни изпълнения на Бах. Баща ми винаги се е отнасял с доверие към младите хора. Ние оставаме с впечатление, че на младите в днешно време им липсва тази дълбочина на знанията, широта на мироглед и хоризонти, която до голяма степен е свързана с липсата на чувствителност. Живея от края на 60-те години в САЩ. Целият ми професионален живот е бил свързан с две области в музикалното изкуство - като диригент и като професор по музика в един изтъкнат университет. Насочват младите хора към дисциплини, области, които ще доведат до това, веднага след като завършат, да имат позиция, която да им осигури финансова стабилност.
- Сякаш в Европа има известен отлив и се получава тази бездуховност, която не води към напредък?
- Смята се, че "материализмът" и комерсиализмът са стигнали връхната си точка. Да се надяваме, че отсега нататък духовното издигане на индивида ще заеме по-важно място. Много се говори, че светът е в хаос. Имаме проблеми, които са свързани главно с икономически и финансови въпроси, с големи грешки, със злоупотреби, всичко, което е свързано с негативните страни на човека.
- Негативните страни как действат на музиканта-творец, на изпълнението му?
- Не е лесно да правиш музика, ангажиран с пресъздаването на шедьоври, по време, в което така силно се говори за голямата роля на егоизма, властолюбието, алчността.
- Не е ли отчайващо, защото всичко това го има в изкуството, представено по-различно, отколкото в живота извън сцената днес?
- В света и в областта на изкуствата конкуренцията е стигнала такова равнище, че подобни увлечения не са непременно положителни. Трудно е всъщност да направиш премиера, да постигнеш всичко, което желаеш като артист.
- Има нужда от пиар, имиджмейкър, от мениджър, продуцент, импресарио...
- ...И от някой, който разполага със средства и е готов да ти помогне финансово.
- Има ли още нещо, което обичате след музиката?
- Обичам спорта. Като дете и като млад мъж всекидневието ми беше разделено между музика и спортни събития. В началните си години в САЩ имах рейтинг по тенис на маса и участвах в шампионата на Щатите още през 70-те години. Кое беше това качество на баща ми, което го направи толкова приветлив, толкова достъпен? Като се замисля - бих казал, че винаги впечатляваше неговата широка култура. Разговаряше с всеки човек на всякакви теми.
- А вие общителен ли сте?
- Това е много, много важно за всеки музикант, особено в днешно време. Ако водиш разговор с бизнесмен или, да кажем, с кмета на града, в който искаш да изнесеш концерт, тези хора не разбират нищо от музика. Така че много е важно, ако имаш знания, ако си достатъчно гъвкав, за да проведеш разговора. За музиканта е важно да поддържа връзки в различни сфери, да има широк мироглед и знания, да се интересува и от политика, финанси и икономика.
- Защо решихте да направите фестивал?
- С удоволствие ще отговороя на този въпрос, защото той е свързан с любовта ми към природата, която наследих от баща ми. Той беше планинар, използваше всяко свободно време, за да "изчезне" някъде из планините. Природата е извор на емоционални състояния, които могат да култивират и развият емоционалната ни същност. Фестивалът е в планинския курорт Сиера Невада - високите планини на Калифорния. Градчето е на близо 9000 фута (около 2700 м) надморска височина, малко по-ниско от най-високия връх на Балканите - Мусала. Фестивалът се разви като ежегодно събитие и вече представлява важна част от имиджа на това курортно градче. През август отделям време за тази проява със солистична, камерна музика, симфонични концерти на открито, в гората.
- Музикантите как свирят на такава височина?
- Трудно е! Отнема няколко дни, докато се аклиматизират. По тази причина повечето музиканти пристигат 1-2 дни предварително. Не е лесно, особено за духачите. Но работим с професионалисти, които се нагаждат. Едно лято имахме три последователни изпълнения на Девета симфония от Бетовен. Тези събития бяха под наслов "9-а на Бетовен на 9000 фута височина".
- След концерта в академията заминахте за концерт в Пловдив в чест на проф. Владимир Аврамов.
- Баща ми винаги имаше специално, топло отношение към Пловдив и пловдивската общественост. Може би е неизвестен факт, че докато той беше ректор на академията, с негово ръководство се създаде клон на Софийската академия в Пловдив. Впоследствие се отдели и разви като музикална академия, която прерасна в академията на изкуствата АМТИИ. Мисля, че допринася за успехите на пловдивчани. Освен факта, че много често е свирил в Пловдив, баща ми е един от създателите на камерния фестивал.
- Вие ли решихте или беше негово желание да дарите рояла му?
- Реших да направя този жест, след като бях уверен, че една от хубавите зали на академията, с чудесна гледка към града, ще бъде наименувана "Проф. Владимир Аврамов". В апартамента на баща ми се ползваше не само за репетиции на квартета, но и от много гостуващи пианисти - негови приятели. Живеехме недалеч от зала "България", където имаха ангажименти. Идваха често вкъщи да правят репетиции на този роял, да се упражняват - голямата унгарска пианистка Ани Фишер, Емил Гилелс са идвали вкъщи, голямият чешки пианист Паленичек, японски пианист, също много известен. Да не говорим, че повечето от именитите българските пианисти, които са имали участие с баща ми най-вече в сонатни двойки, са свирили на този инструмент. Още преди войната - Люба Енчева, и след войната - Лили Атанасова, Ружка Чаракчиева, също Сузана Ружичкова - известна чешка чембалистка. Вече роялът е на студентите!
- Изпълнението на камерна музика е от съществено значение.
- Роялът ще се ползва и за концерти. На студентите правеше впечатление, че освен много взискателен, баща ми беше много обективен. Търсеха го за музикални съвети. Бяха го приели като баща. Знанията му по литература, поезия, рецитираше наизуст Хр. Смирненски, Дебелянов, много ме обогатиха. Чувствам се привилегирован, че бях удостоен, заслужено или незаслужено, с награди - от София ми бяха връчени Почетна грамота с почетния орден на академията, а в Пловдив ректорът проф. Василев ми връчи грамота и акварел. Притежавам цигулката на баща ми, реликва от началото на ХIХ в., която ме свързва с него.