Брадат вурст за Европа

Тотално разочарование би трябвало да изпитат всички онези, които са си въобразявали, че на "Евровизия 2014" главната интрига ще е в това дали Русия ще надпее Украйна или обратното. Политическите игри този път не успяха да завладеят прочутия песенен конкурс. И им попречи не кой да е, а изпълнителят от Австрия.
Певецът Томас Нойвирт предизвика още през 2013-а вълна от възмущение, че ще представлява страната си през май в Копенхаген. Срещу изявяващия се с артистичния псевдоним Кончита Вурст скочиха не само сред съгражданите му, но и част от "населението" на безграничното виртуално пространство. Нескритото недоволство обаче бе провокирано не от избора на песента, не и от лошото й изпълнение. В повод за раздразнението у доста хора се превърна визията на представителя на Австрия, излизащ на сцената в елегантна дълга рокля и с добре оформена брада.
Но колкото и да протестираха някои срещу участието на този травестит в европейския музикален конкурс, факт е, че именно парчето "Rise Like a Phoenix" ("Въставам като Феникс") събра най-голям вот. А и според експерти песента наистина е много по-добра от останалите 26, прозвучали на тазгодишната "Евровизия". Изпълнението на Кончита бе изключително издържано в чисто драматургичен план. Само че със сигурност доста хора биха предпочели да го слушат със затворени очи. Понеже гледката на брадат мъж в дълга рокля може да е прекалено сюрреалистична за някои географски ширини. Но е показателно, че от 36 страни, гласували на финала на конкурса, цели 13 са дали максимален брой точки (12) именно на Кончита Вурст.
Напоследък обаче е все по-трудно изборът на победителите на "Евровизия" да бъде наречен музикален. Наред с геополитическия вот, почти перманентно съпровождащ конкурса, се залага най-вече на атракцията, която вече граничи с циркаджийството. А и не е тайна, че именно в този вид зрелищно изкуство особен интерес навремето са предизвиквали именно жените с бради. Но използването на същата хватка през ХХI век от сцената на прочуто песенно състезание разкрива единствено дълбочината на кризата в масовата култура. Явно липсата на духовна храна в музикално отношение замъглява разума на жадните за стойностно изкуство европейци. И поради този дефицит, при всичкото "богатство" на избора не виждат други алтернативи. И гласуват за пееща брада в рокля.
Но противовесът именно на подобни крайности ни вдъхва надеждата, че някъде, точно в този момент се ражда онази истинска звезда, която в най-скоро време ще е способна да възпита у днешните поколения стойностна музикална култура. Защото обратното би било истинска катастрофа.